Дайте нов договор на Дон Хулио!
Левски ще посрещне октомврийската пауза в първенството на първото място, което означава, че към момента „сините“ вървят в график за титлата. Да, наясно сме, че дори не е минала една трета от първенството и тепърва идват още по-трудните тестове, но оценката за отбора до този момент е много добър 5. Не е отлична, защото Левски изгуби точки срещу Ботев Bp и игра бездушно на „Лаута“. Реално „сините“ пропуснаха да вземат и две точки в дербито срещу Лудогорец, но там имаше и други фактори.
Основната причина Левски да е на първото място, не е някой футболист, а самият Дон Хулио. В момента „сините“ нямат ярко изявена звезда, няма го футболиста, който може сам да измъква отбора си. Голямата звезда е испанският треньор, който по един впечатляващ начин успява стъпка по стъпка да развие своя отбор. Точно заради това сега ръководството на Левски е длъжно да му предложи нов договор и дори да му делегира повече власт, защото Веласкес не само качи на друго ниво тимът като цяло, но и успя да развие почти всеки един от футболистите, с които разполага. Само вижте как играе приетият с доста резерви Гашпер Търдин. Или пък Майкон, който дори игра като халф, макар и да е най-силен като ляв бек. Кристиан Макун пък е истински стълб в защитата. Новото откритие е Акрам Бурас, който действа като истински часовник в халфовата линия…
Истинските треньорски качества на Велаксес се видяха нагледно и в Европа. Там първо беше надигран и елиминиран по-скъп тим като Апоел Беер Шева, после „сините“ играха като равен с голям отбор като Брага (б.а. – не трябва да забравяме съдийството в реванша), после доста лесно бе отстранен надъханият тим на Сабах с треньор Валдас Дамбраускас, а в плейофите за Лигата на конференциите Левски нямаше никакъв късмет, защото им се падна един от най-класните съперници в турнира изобщо – A3 Алкмаар.
Да, „сините“ отпаднаха, но Хулио Веласкес не позволи самочувствието и моралът на отбора да спаднат. Напротив – дори и след приключването с евротурнирите Левски преследва ясно голямата цел, а именно – първото място. Това се видя нагледно в дербито с Лудогорец, където домакините определено бяха по-добрият отбор на терена. Да, грешката с Локо Пд си беше сериозна и тук не говорим чак толкова за загубата като загуба, а за слабото представяне. Но отговорът беше подобаващ, защото срещу Ботев Пд на „Колежа“, както и срещу Берое на „Герена“, Левски игра впечатляващо и буквално смля от футбол своите съперници. Срещу „жълто-черните“ xG на „сините“ беше 1,55, а ударите към Даниел Наумов бяха цели 15. Срещу Берое беше още по-страшно за гостите, защото xG на Левски беше впечатляващо – 4,09, а ударите към вратата на Артур Мота – 31 (!). Ако това не е шампионско представяне, здраве му кажи.
Хулио Веласкес има едно ядро от основни играчи и няма изяснен титулярен състав, защото подготвя своя тим специално за всеки един съперник. Да, основата на отбора я има, като безспорни титуляри са Светослав Вуцов, Кристиан Димитров, Кристиан Макун, Майкон, Гашпер Търдин, Радослав Кирилов и Евертон Бала. За останалите позиции играчите се избират въз основа на съперника. Ако трябва да стабилност отдясно в защитата, както бе срещу Лудогорец, се пуска Оливер Камдем. Ако трябва агресия в атака – на терена излиза Алдаир. Опция, както видяхме, е и Никола Серафимов. Ако съперникът има солидна халфова линия – влиза опитният Георги Костадинов. Ако пък тя е по-слаба физически, както на Ботев Пд, титуляр излиза Асен Митков. Много внимателно се избира и плеймейкърът. Там шансове получиха и Рилдо, и Евертон Бала, но се вижда нагледно, че най-добър за тази позиция е Мазир Сула. Просто бившият халф на Черно море дойде малко по-късно и му трябваше време, за да свикне с новите си съотборници. Е, сега вече можем да кажем, че занапред именно Сула ще бъде „десетката“ на Левски. Най-интересната позиция обаче е на централния нападател. Там се извъртяха Мусгафа Сангаре, Борислав Рупанов, Евертон Бала, пък дори и Рилдо. И занапред по всичко личи, че титуляр на позицията на номер 9 няма да има, а той ще се избират въз основа на съперника.
Сякаш Хулио Веласкес успява с много работа да разшири своя състав. Той трудно се лишава от даден играч напълно. В момента такъв е единствено Патрик Мислович. Другите играчи, които се представят под нивото си – Рилдо, Карл Фабиен и Фабио Лима – постоянно получават шансове. Сякаш испанецът очаква в един момент някой от тях да изригне. И заради това не ги зачерква с дебелия флумастер.
Ако за някой треньор важат думите „Работа, работа и пак работа“, то това със сигурност е Хулио Веласкес. За него, като за почти всеки испанец, животът е футбол 24/7. Той може да гледа мачове на следващия съперник Монтана с часове и да прави фините настройки на своя тим. Не се чудете какво прави в момента Дон Хулио, докато отборът е пуснат в почивка. В детайли се подготвя за гостуването на „Тича“ веднага след пауза, защото това е мач със стратегическо значение. А и Илиаи Илиев все още не е бил победен от испанеца…
Нещо много важно е и работата му с новите играчи. Селекцията се прави от собственика и ръководството, а Дон Хулио просто нарежда пъзела, без да мрънка.
Заради всичко това, както и заради визията за бъдещето, Мислителя от Саламанка заслужава нов договор. Защото сме уверени, че ако скоро не преподпише, около него ще започнат да гравитират най-различни клубове, които си търсят качествен треньор.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“