
Херо: Лудогорец скоро няма да изпревари Левски! Не вярвам, че ВАР-аудиото ще види бял свят
Бившият треньор на Лввски и Лудогорец Димитър Димитров даде интервю за „Тема Спорт“ след дербито между двата отбора, завършило 0:0. Херо, който е ставал шампион със сините и орлите, сподели впечатленията си от конкретните 90 минути, както и как евентуално ще се развие битката за титлата между претендента и шампиона.
Г-н Димитров, ако не бяхте гледали мача, а и по принцип едно дерби като завърши 0:0, какво е първото, което си мислите?
– Първото, щях да допусна много агресия и от двете страни, с борба и доста голови положения. Но понеже Левски и Лудогорец имат добри вратари, те са били героите на това дерби. И да речем, като го гледам след това, нямаше да съм на същото мнение.
Защо според вас съдията (б.а. Радослав Гидженов) след този мача пак е основният акцент?
– Не бих казал, че съдийството беше убедително, но не бих твърдял, че е повлияло на крайния резултат. Винаги могат да се изкарат някакви дребни претенции. Такива има след всеки мач. Ако спорим за дузпата, мнението ми е, че няма такава.
Преди време имаше едно такова явление – съдията ако иска, винаги може да докара един мач до равен резултат?
– Имало е такива мачове. Да, аз съм бил един вид засегнат от такова съдийско поведение. Не смятам обаче, че Радослав Гидженов е докарал мача до равен. Но не видях голови положения, че да кажеш нещо за неумение, липса на шанс или подобно такова. Аз не видях такива ситуации. Един път централният нападател на Лудогорец излезе сам срещу Вуцов, но той беше в засада. И Ради Кирилов бе на положение, но незапомнящо се.
Вярвате ли, че Левски ще получи аудиозапис на комуникацията ВАР – съдия?
– Не вярвам, че ще види бял свят този диалог. Но нека го дадат, да видим какво са си приказвали. Идеята на Левски е добра, но неосъществима, според мен. На запад тези неща вече се официализират. Би било интересно в случая Гидженов да каже на живо по озвучителната уредба на целия стадион – отмених дузпата заради това и това.
И едно треньорско клише – кой отбор повече търсеше победата?
– През първото полувреме категорично това беше Левски. Не помня Лудогорец изобщо да са стигали до наказателното поле на другата врата. Но пък през второто по-активни бяха гостите, което вероятно се дължи и на смените на почивката. След паузата те играха сякаш с повече настроение, но преди това бяха пасивни и неуверени в действията си.
За вас имаше ли изненада в съставите и постройките?
– Не бих казал. Смятам, че стартираха с най-доброто според преценката на треньорите. Всеки си има мнение, но е важна ролята на наставника.
Защо в последните 25 метра рядко имаше нещо интересно?
– Да, мачът се игра предимно там, където е най-лесно. А в последните третини по принцип е най-трудното. Там вече трябва да се вземат нестандартните решения и не само да се вземат, но и да се изиграят. Не да я подаваш по ширината и назад, както правят повечето у нас. Но мястото, зоната, където можеш да промениш нещо, да изненадаш противника, е напред. Но играха първият срещу втория. Очаквахме съвсем различно ниво, чакахме много повече.
Как се стигна до стартовия състав с такива евтини и неефективни нападатели, уж в двата клуба имат селекционни отдели?
– В миналите години и Левски, и Лудогорец имаха по-качествени нападатели. Вероятно не са планирали едните да имат Сангаре, а другите – Биле, които в този мач стартираха. Като бях последния път в Разград на 80-годишнината, ми казаха, че Биле има много добри показатели. Млад и перспективен бил, притежава ги качествата, имал всичко за много добър нападател, но му трябва време да ги разгърне. Но дано да доживея да ги видя. Имам леки съмнения. А на Сангаре като видиш статистиката от Португалия, не можеш да очакваш да вкарва много. Той има малко голове във визитката си в трета дивизия. Това е показателно. Переа от Локо Пловдив, от същата дивизия, имаше повече попадения.
Треньорският почерк къде си пролича повече?
– По-изчистеният стил категорично е на Левски. Те бяха по-организираният отбор.
Кой от двамата треньори бе по-гъвкав по време на мача?
– В тази ситуация малко по-добър бе Руи Мота, защото на полувремето направи две смени, които до голяма степен обърнаха нещата в поведението на Лудогорец. И другото, което е, виждам нелогични смени и в Левски, и в други отбори, които се правят в края на мачовете. Да, има го и обратния пример, като Марин Петков в „Надежда“ влезе накрая и вкара след редовното време. Но това по-скоро е изключение.
Ако Левски бе дръпнал с пет точки, само психологически аванс ли щеше да вземе?
– Забелязал съм, че Лудогорец като застъпят европейските мачове паралелно с вътрешните, до известна степен не им върви гладко и сигурно. И с пет точки Левски щеше да стигне до по-голяма дистанция. И там вече психологически щеше да се види аванс. Един път като тръгне отборът и показва стабилност в изявите, еуфорията сред сините фенове ще се удвои и може вече да говорим за първо място. Но още не е късно. На база тенденцията, която всички виждаме при двата съперника. Ако са в това състояние, най-малкото Лудогорец няма да изпревари Левски, да не говорим да се откъсне.
Защо в Разград се стигна до ситуация богатият Лудогорец като игра да е нищо повече от Левски и то не в рамките само на един мач?
– Това е работа на спортно-техническия щаб, но не съм убеден в качествата на някои футболисти. Говорят, че имат огромен потенциал, пък не го реализират. Защото оправданията – ти знаеш ли той как игра в предишния си отбор – не ги приемам. Ето Вирц, който стана най-добър футболист в Германия, сега в Ливърпул му е трудно и за момента играе под възможностите. Адаптацията понякога е трудна. Друг път в Разград вземаха футболисти, които веднага добавят качество и вдигат нивото. Сега Лудогорец дадоха близо три милиона евро за играч, който още не ни убеждава в стойността си. Да, вероятно Филип Калоч има качества, но още да ги крие. Докато Левски има дълбочина, за разлика от минали години. Сега, ако се напънат, могат да изкарат
втори равностоен състав на първия. Отдавна не са имали такава конкуренция. Лудогорец ще им трябват попълнения в определени позиции. След контузиите на Дуа, който е наистина класа, е необходим нападател, но те си знаят най-добре. В някои мачове пък централни защитници играят като бекове, което не е окей. В Разград имат проблем с привличането на родни играчи, които отиват на пейката. А те си плащат да играят без българи.
Как си обяснявате възхода на ЦСКА 1948?
– Нелогично ми е това, което става там. Както и е нелогично в ЦСКА какво става, на база финансирането. Но в Бистрица е странно, имат много играчи извън Европейския съюз. Във всеки мач играят различни футболисти. Имат много преотстъпени. Ако аз утре играя с ЦСКА 1948 и започна да анализирам и да мисля за състав и схема, в 99 процента ще се объркам. Дори да им снимам последната тренировка с дрон, на мача може да е съвсем друго.