Хоакин и вторият шанс

Със сигурност привличането на Хоакин Фернандес Пертусо е накарало доста фенове на Левски да повдигнат вежди. Най-малкото, защото сините вземат футболист, който за последно е играл във втора дивизия на Уругвай. Не са малко хората, които окачествяват сделката на тези, които от лятото насам извършва Берое…

На първо четене Хоакин, който е роден на 22 януари 1999 година и е висок 184 сантиметра, е футболист с характеристики в играта, близки до тези на Хосе Кордоба. И след време той ще е човекът, който да замени панамския национал при евентуален негов трансфер. Уругваецът играе с ляв крак, умее да действа и при схема с трима централни защитници.

Хоакин пристига в Европа с една-единствена цел да сграбчи втория шанс на Стария континент. Около него започва рано да се шуми, защото през 2018-а вече е титуляр в елитния уругвайски Ривър Плейт от Монтевидео. Това е и първият му професионален клуб, до който достига, след като е минал през школите на Дефенсор Спортинг и Палермо от родния му град Роча. Той има мачове и за националните отбори до 17 и 20 години. Именно с урусите хваща окото на шотландските Селтик, Рейнджърс и Абърдийн, но той решава да продължи с кариерата си у дома. Това е добър ход, защото Пертусо трупа опит. Играе като краен лявостоящ бранител в схема с трима в защита. Добър е с топката в крака и се нагърбва с изнасянето й. Точно тези му качества, както и непримиримият нрав му носят трансфер в Европа. На 6 август 2020 година нидерландският Хееренвеен му дава договор за 3 сезона, като в контракта има опция за удължаването му с още един. На 21 години той е залягал над уроците и твърди, че има приличен английски, затова и няма да има проблем с комуникацията. Тя, а и фактът, че тогава е пандемията от COVID-19, не правят никак лесен животът му в Ниската земя. Там тренира добре по думите на треньорския щаб, попада в групата за мачовете 10 пъти в първенството и 2 за купата, но така и не прави официален дебют. В този клуб е съотборник с халфа на ЦСКА-София Станислав Шопов, който може да се похвали с 1 шампионатен мач… Причината Хоакин да няма и такъв е, че начинът на игра в Нидерландия е тотално различен от този в Уругвай.

„Когато дойде офертата от Хееренвеен, бях поласкан. Но не спирах да мисля за Ривър Плейт и нещата, които ми даде клубът. Все пак се реших на предизвикателството. Вече 3 месеца съм в Нидерландия, но адаптацията не е никак лесна заради тотално различната култура. Мисля, че проблем, който ми коства много, е езиковата бариера. Нидерландският е много труден. Аз имам добър английски и се разбирам с всички. Съотборниците ми обаче комуникират помежду си само на нидерландски и затова по-трудно се приобщавам към колектива. Извън футбола всичко е наред с мен е приятелката ми. Е, пандемията не прави нещата леки, но се справяме“, разкрива Хоакин. И посочва, че в страната на тоталния футбол трябва да смени коренно разбиранията си за играта, която не само е много по-бърза и технична. „Просто се играе напълно различен футбол от този в Уругвай. А най-голямата разлика е в техниката. Тук просто няма футболист, който да не е на ти с топката. След това идват и всички различия в играта. В Уругвай работата на защитника е първо да отбранява вратата, а ако има възможност, да атакува другата. Тук ти внушават точно обратното футболът е, за да превземеш вратата на съперника. Затова трябва да си добър с топка в крака и да я движиш и в противниковото поле. Аз се мислех за техничен защитник, но… Тук акцентът е върху доброто боравене с топката, върху изнасянето й. А това за моя вкус, особено в началото, бе твърде рисковано. Вече обаче започвам да се адаптирам към нидерландската идеология. Иначе всички харесват агресията ми в дефанзивен план и го отчитат, но не се чувствам толкова силен в останалите компоненти, в добродетелите, които се тачат тук.“

От есента на 2020-а са минали няколко години, а Хоакин е бил преотстъпван в Монтевидео Сити и Атенас, минал е и през елитния уругвайски Бостън Ривър. Сега е ред на Левски. Със сигурност ще вземе в София домашния си любимец английски булдог, за който описанието е следното „голямо, упорито и енергично куче с тежко тяло, което захапва и направо хваща бика за рогата“. Само ако бъде такъв, а и е добавил щипка от „нидерландския стил“, Пертусо може да успее със синята фланелка. И да оползотвори втория шанс в Европа.

Янаки Димитров/ „Тема спорт“