Boicho Provadiev 
Хулио Веласкес е треньорската изненада на годината в българския футбол! Когато роденият в Саламанка специалист бе обявен за новия треньор на Левски и всички видяхме биографията му, нещата изглеждаха предизвестени. Наставник, който често сменя работното място, често си тръгва с отрицателен баланс, не може да се похвали със значим успех и никога не е бил начело на водещ отбор. Камо ли такъв с национално значение! И след първоначалния романтичен период с три дебютни победи, първата от които срещу Лудогорец, предварителните опасения, че Веласкес
не е виден представител на испанската треньорска школа, излязоха на повърхността с пълна сила. Като своеобразни начало и край за най-напрегнатия период на ибериеца на „Герена“ убедено можем да посочим двете загуби от Черно море – за купата във Варна и за първенство в София. След второто споменато поражение сините не допуснаха загуба до тази от Брага в продълженията, което е добро постижение.
Разбира се, не е за пренебрегване, че с Хулио начело левскарите направиха и немалко равенства, които през миналата кампания не се нравеха особено на феновете. Благодарение и на тях обаче той постигна поставената му цел – Левски спечели второто място и съответно евроучастие. Въпреки това, сякаш заради многото ремита и това, че сините не се нравеха игрово и прогрес не се забелязваше, полугодието на 43-годишния треньор у нас не даде положителна заявка с нотки на оптимизъм за бъдещето.
След края на сезон 2024/25 в Първа лига, освен за бъдещата селекция, синята общественост започна да мисли с притеснение и за един друг минус в кариерата на испанеца – липсата на опит в турнирите на УЕФА. Само че младият човек, но опитен треньор Веласкес (43 г.), разби на пух и прах логиката, която го поставяше в ролята на аутсайдер. Спецът с фамилия Сантяго изигра две равностойни партии футболен шах с колегата си от Апоел Беер Шева и въпреки това бе на около 15 минути от безславно отпадане. Спасиха го един от редките голове на Мустафа Сангаре и дузпаджийските умения на Светослав Вуцов. Последваха две подобни битки с фаворита Брага, в които Левски изглеждаше все по-солиден. По-голямата класа на съперника си каза думата, но това не бе фатално. Защото идваше ред на Сабах. В двата мача срещу азербайджанците Веласкес се придържаше към тактиката „Разумен Левски“ и с това използва по най-добрия начин качественото предимство на своите подопечни футболисти. Чудото за азерите можеше да се случи, само ако беше щракнал някой от капаните на много по-реномирания от Веласкес треньор – Дамбраускас. Е, това не се случи и актуалният наставник на Левски обогати визитката си с втори отстранен отбор в Европа. С което допълнително „излъга“ и футболната, и житейската логика.
Зад това обаче не стои само късмет. Още в края на миналата кампания във вътрешния шампионат сините започнаха да допускат по-малко голове в своята врата – само два в последните четири мача. В лятната подготовка Хулио и щабът му очевидно са продължили с усилената посока на работа в дефанзивен план, заради който Левски ни показва средноевропейско ниво. Отборът видимо е надградил и в смисленото си придвижване по терена, когато има възможности да атакува.
Категорията завършен продукт е все още далеч, но привържениците определено има от какво да са ентусиазирани. А за приповдигнатото им настроение днес със сигурност роля има и собственикът Наско Сираков. Клубната легенда с лека ръка можеше да се повлияе от основателните критики през пролетта към наставника и да го махне. Той обаче се заинати, вероятно напук и на съблекалнята, в която в споменатия период имаше сигнали за проблеми. Сега към Веласкес не може да има задължаващи очаквания за успех над A3 Алкмаар, защото подобно на Брага това е отбор от друг калибър. Левски е по-вероятно да приключи с европейските вечери в края на месеца, за да се фокусира Хулио върху основното. А именно дишане във врата на Лудогорец в шампионата, бетониране на второто място и реванш за лекото отпадане от турнира за купата в миналото му издание.
На „Георги Аспарухов“ имат предпоставки да мечтаят за титла – заради отстъплението при разградчани, но не и категорични аргументи да се поставят на едно ниво с хегемона. За втората позиция обаче Хулио Веласкес е силно облагодетелстван от това, че хипотетичната конкуренция за него е назад с материала по различни причини. И в това направление от него ще се очаква да покаже, че може да поддържа тима достатъчно постоянен откъм резултати в хода на целия сезон. Както и да намери правилния подход към мачовете за купата, за да я спечели. С което не само би донесъл трофей на сините, а и ще затвърди своя личен възход и най-добър период в професията, обусловен и от неконкурентната среда у нас. Футболната логика сочи към нов сребърен медал като таван за испанеца. Той обаче я победи два пъти за няма и година време…
Петър Здравков/ „Тема спорт“
