Кушев: Ръководството на Левски трябва да бъде поздравено! В Славия ме обидиха

Мартин Кушев е бивш централен нападател на столичните Левски и Славия. Таранът, родом от Троян, игра и в Русия, където направи впечатляващи неща в Амкар Перм, заедно с други българи – Захари Сираков и Георги Пеев. Доскоро Кушев бе в щаба на Златомир Загорчич в Славия, но преди около три месеца беше освободен. За тази и много други теми, свързани с футбола, той говори пред „Мач Телеграф“.

– Наскоро се разделихте със Славия, каква е точната причина за това?
– Дълга тема, ще откараме до утре, ако вляза в подробности. В Славия съм бил дълги години и всичко ми е ясно. Случиха се неща, които ме обидиха и логично си тръгнах. С тези неща са наясно всички там, но всеки си знае какво може да търпи. И за футболистите са ясни нещата. Не ми е приятна темата. В Славия имам много приятели, чувам се с доста футболисти, честитихме си празниците, има и хора, с които не се чувам и не искам да се чувам, те си знаят.

– Имате ли предложения от други клубове и бихте ли работили със Златомир Загорчич отново, ако той поеме друг отбор?
– Аз искам сериозен проект и чакам за такъв. Има интерес, но искам да се захвана с нещо, което ми доставя удоволствие, а не като други колеги – отидеш на 300-400 км от родното място и работиш 3 месеца и после обратно. За мен нещата трябва да са докрай изпипани и аз да съм сигурен в този проект. Колкото до Загорчич, не е ставало въпрос, но и аз имам всички лицензи за работа като старши треньор… Времето ще покаже какво ще става. Имам желание да съм във футбола.

– Доскоро бяхте част от Първа лига като помощник-треньор. По-конкурентно ли е този сезон първенството?
– Много различни и нови неща виждаме в Първа лига този сезон. Интересно първенство, с нов водач през зимата. Смятам, че Левски и Лудогорец са най-добрите отбори в шампионата и ще спорят за титлата през пролетта. Колкото до ЦСКА, те тази година няма да имат сили да спорят за златото. Гледам, че правят мощна зимна селекция, но са закъснели в моите очи. Другият сезон със сигурност ЦСКА ще е претендент за титлата.

– Кое бе ключът Левски да отправи това сериозно предизвикателство към Лудогорец тази година, доверието към Веласкес ли?
– О, да. На испанеца не му тръгнаха много добре нещата в Левски, но ръководството трябва да бъде поздравено, защото с правилната селекция и търпение към треньора да реализира идеите си, това им се отплаща сега. Неслучайно един треньор трябва да се оценява след втората подготовка на отбора. Добре е, че управата на Левски дава тон за такова нещо.

– Защо предходният треньор на „сините“ Станислав Генчев не успя на „Герена“?
– Вижте, той със сигурност е давал максимума за Левски и защото е левскар, но от схемата там дойдоха проблемите. Тактиката на Генчев не се прие нито от играчите, нито от феновете и видяхме, изкара половин година. Левски е отбор, който сме свикнали да вкарва много голове и да играе атакуващо, при Генчев се стигаше до победи, но с прагматична игра, което и на ръководните фактори явно не се хареса, все пак и тогава отборът разполагаше със страхотни футболисти.

– Вие като бивш централен нападател, имате ли си любимец сред тараните в шампионата?
– Да, Хуан Переа от Локомотив Пловдив. Притежава както страхотна физика, така и впечатляваща техника, наистина изкусен централен нападател. Също и Диало от ЦСКА 1948 е доста солиден, но Переа ми е фаворит. Докато български централни нападатели не мога да отлича до момента, може би Георги Лазаров, който не е типичен таран, и Рупанов.

– В Левски разполагат с двама централни нападатели – Рупанов и Сангаре. Кой трябва да играе титуляр?
– Рупанов по нищо не отстъпва на Сангаре. Тук играе роля и колко доверие имаме към българските ни играчи. Много малко млади родни футболисти в момента играят във водещите ни отбори, броят се на едната ръка.

– В тази връзка и националният ни отбор страда на позицията на централния нападател от години. Защо се получи такава дупка на този пост?
– Вижте, централен нападател 9-ка трябва да има задължително. Виждам, че Владо Николов, с когото аз работех в Славия, биваше налаган там, но им подсказвам, че това не е неговата позиция и с него съм го говорил това. Наскоро бях на семинар в Германия, там знаете ли как търсят централни нападатели? Впускат се всички, които работят във футбола, и започват – в този, в другия отбор и момчета биват налагани в името на националния отбор. Защо и тук да не го направим? За да имаш такъв футболист, трябва и игрова практика на тези, които са на този пост. Срамота е! Сметнете щом Чочев, който не е типичен централен нападател, за пореден сезон е сред голмайсторите на първенството и най-резултатен българин… Едно време ние завършвахме сезоните с по 30 гола, а сега стават голмайстори с по 18. Последно Гара Дембеле се доближи най-много до такъв голаджийски профил. Но апелът ми е да потърсим номер 9 на всяка цена, всяка една държава разполага с такъв, не е сериозно халфове да играят нападатели в националния отбор.

– Кои отбори ще играят в евротурнирите през следващия сезон?
– Левски и Лудогорец са сигурни, за мен и ЦСКА 1948 и ЦСКА – също. Впрочем, ЦСКА се подсили с много сериозен играч тази седмица – Исак Соле. Отсега казвам на треньорското ръководство на армейците, че ако се повярва в този футболист и му се даде по-сериозна роля, той може да е топ играча в първенството. Още като се прибра в Славия, видяхме, че последните години се е развил доста. Истинска находка е Исак Соле, чака го сериозна конкуренция при „армейците“, но аз съм сигурен, че ще е титуляр. За мен той няма конкуренция в ЦСКА на поста си.

– Кой трябва стане футболист за 2025 година?
– Много труден въпрос, но мисля, че е време Чочев да стане, много постоянство в него виждам. Така си и коментираме с колеги тези дни, на подобно мнение са доста футболни експерти. Но за мен тази награда в последните години малко се поизчерпа, само като си спомня едно време какви футболисти спореха за нея, а и какви не я печелиха… За да станеш футболист на година, трябва да си постигнал успехи и да играеш в топ отбор – това е. Носителят на този приз има тежката задача да е пример и да запали младите по футбола.

– Играхте успешно в Русия, както и много други български футболисти. С какво е по-различно там първенството?
– Финансовата част. Оттам идват добрите стадиони и добрите футболисти, много се инвестира в Русия и продължават да го правят. Поддържам контакт с мои приятели от Амкар, просто футболът в тази страна е държавна политика. Много хубави години изкарахме в Перм, заедно със Захари Сираков, Жоро Пеев. Бяхме основни футболисти на отбора и играхме даже в Европа, след като завършихме 4-ти. В Лига Европа победихме Фулъм с мой гол, страхотни времена. Тази българска тройка ни обичаха, все едно сме едни от тях. В България това не може да стане – чужденци да бъдат приети по такъв начин и зачитани.