Легенда на Левски: Обединение на всички нива – това е пътят! Отборът е по-разнообразен без Уелтън

Големият футболист на Левски Воин Войнов отличи играта на юношите на сините при успеха с 4:0 над Арда. Той изгледа двубоя от трибуните на Георги Аспарухов и сподели впечатленията си пред Тема Спорт.

Г-н Войнов, кое ви направи най-голямо впечатление от гръмката победа на Левски с 4:0 над Арда? Всичко беше хубаво в този мач. Ще започна от обстановката на стадиона. Няма как да я подмина, защото бе страхотна. Спомних си за минали години, когато футболистите се заразяваха от публиката и даваха дори повече от това, което могат. Сега се получи сходно нещо. Настроението на играчите бе отлично и заслужават поздравления за отличния мач. Наблюдавах от трибуните в компанията на големи бивши състезатели на Левски Емил Спасов, Пламен Николов и Божидар Искренов. Тяхното мнение също е подобно точно такава обстановка е важна за бъдещето на клуба обединение. Това е пътят и Левски го видя. Нямаше го това, което някои противници се опитваха да втълпяват, че част от публиката е против отбора. Такова нещо няма и това е най-важното. Обединение на всички нива, това е! А играчите направиха така, че мачът да мине много леко. Дори неочаквано може би бе така дори за самите тях, треньорския щаб и ръководството. Въпреки че имаше един-два момента, в които Арда, който е добър тим, създаде отлични възможности. И ако беше вкарал гол, то нещата щяха да са по-трудни. Победата обаче бе безапелационна и напълно заслужена.

Ако ги нямаше тези грешки в отбрана, щеше да остане впечатлението, че Левски е направил прекалено голям скок и всичко по състава е наред. Така ли е? Съгласен съм с това допълнение. Това 4:0 не бива да заблуждава както публиката, така и треньорския щаб. Не всичко все още е ок. Точно тези силни моменти на Арда със сигурност са направили впечатление на когото трябва. Сигналната лампичка винаги трябва да свети и да държи футболистите под напрежение. Когато си нащрек и даваш всичко от себе си, по-трудно може да бъдеш изненадан.

Трима юноши на клуба бяха сред най-добрите на терена Пламен Андреев, Патрик-Габриел Галчев и Марин Петков. Това изненада ли ви? Няма как за такива като мен, които са израснали на Герена и повече от половината им живот е минал там, да не ме радва фактът, че виждам наши момчета да играят така. Даже по едно време през втората част с останалите ветерани искахме да видим още юноши на терена и влязоха Виктор Любенов и Кристиян Йовов. В този двубой и тримата изброени от Вас бяха на ниво. Но специално искам да поздравя Пламен Андреев, защото през есента имаше доста критики към него. Но той е млад и си мисля, че тепърва ще расте. Просто минава през неща, които са очаквани.

Как ви се сториха новите попълнения Карлос Охене и Фабио Лима? Охене е добре познат на зрителите, защото доста време играе в България. Силен е в дефанзивен план и може да поставя началото на атаките. За Фабио Лима се говореше, че е интересен футболист, защото играе на десния фланг, а силният му крак е левият. Това е доста трудно за защитника срещу него. Отпуши се и вкара хубав гол. Дай Боже, да продължава да бележи, а и да започне повече да пробива. Защото всички знаят, че Левски продаде най-силния си футболист Уелтън. Но аз лично не бях толкова скептичен към това как ще изглежда тимът без него. Защото, когато имаш такава звезда, той акумулира всичко. А сега се налага и другите в състава да поемат отговорност и Левски става по-разнообразен. А когато има колектив, нещата отиват в правилната посока.

В отсъствието му, както и това на Роналдо, се вижда, че самочувствието на Марин Петков е съвсем друго. Сега му се гласува доверие и започна силно пролетта с 2 гола в двата мача. Познавам го още от юношите, наясно съм с качествата му. Остава да ги реализира. Тази левачка, където я има… винаги съм харесвал такива футболисти. Мисля, че това далеч няма да са последните му голове. Той е и национал, това също е плюс за него. И други ще си патят от силния му ляв крак. С поведението си показва, че вече играе със самочувствие. А самочувствието е 50 процента от това да се изявиш. Без него си загубен, особено със синята фланелка, която определено тежи много.

В същата светлина са и действията на Патрик-Габриел Галчев, съгласен ли сте? Да. Той бе твърда резерва, а сега бие свободните удари. На трибуните се смеехме, че преди години на бековете им бе забранено да минават центъра останалите играчи ги връщахме, щом напреднат. Но това момче расте, повишава увереността си. Не само се опитва, но и прави нещата. Има поглед, хубав и отмерен удар. Притежава комбинативност, което е важно за бек. При него няма значение в коя половина на терена е.

Пада ли вече напрежението от плещите на Николай Костов? Разбира се. Винаги съм казвал, че ми е слабост, защото го познавам отлично. Виждам, че това, което има в главата и се опитва да предаде на футболистите, се получава и на терена. Защото не е само говоренето. Трябва всичко това да бъде оттренирано и отработено. Срещу Арда се видя, че футболистите претвориха нещата от заниманията.