Левски да внимава: години, завършващи на шестица, вещаят големи обрати! „Сините“ сътворяват такъв, но са и потърпевши

2026-а година се очертава като изключително интересна и наситена почти нон-стоп с футбол. Лудогорец още в края на януари ще вдигне завесата с последните си два мача в основната схема на Лига Европа. След това до Коледа футболът няма да спира, като през лятото ще има и световно първенство. Както винаги обаче, българският фен с най-голямо нетърпение си чака развоя на родното първенство. Колкото и да е критикувано заради качеството на продукцията, което предлагат тимовете в нашия шампионат, той винаги е най-гледаният от българския футболен фен. А тази година се очертава пролетният полусезон да бъде толкова интересен, колкото не е бил от доста години. На пръв поглед Левски има сериозна преднина пред ЦСКА 1948 и Лудогорец – 7 точки. Ако тя бъде удържана от „сините“, това ще сложи край на най-дългата хегемония в нашия футбол. А именно тази на Лудогорец, която продължава вече 14 години. Никога досега през зимата „орлите“ не са били толкова далеч от първото място, колкото са в момента. Но същевременно и хич не са се отказали. През пролетта само между Левски и Лудогорец се задават 5 титанични сблъсъка във всички турнири, три от които ще са в Разград. Така че на „Герена“ в никакъв случай не могат да бъдат спокойни.

Има и друго нещо, което прави крайния им успех още по-несигурен. И това е статистиката. Тя показва, че годините, чието последно число е 6, каквато е 2026-а, по традиция носят големи обрати в битката за титлата напролет. Левски осъществи последния голям такъв през 2006-а. Тогава „сините“ изоставаха със 7 точки на полусезона от ЦСКА, воден по онова време от Миодраг Йешич. „Червените“ бяха направили изключително силна есен и от 14 шампионатни мача имаха 13 победи и едно реми (1:1) с Левски. „Армейците“ направиха паметни неща и в Европа, като победиха Ливърпул на „Анфийлд“ и елиминираха с две победи Байер Леверкузен. Левски също вървеше добре в България и силно в Европа, където успя да излезе от групите на турнира за Купата на УЕФА. Така продължи и напролет европохода си. Но при 7 точки изоставане от вечния съперник, със сигурност не са били много левскарите, които тогава са вярвали в крайния успех в битката за титлата. ЦСКА обаче започна да боксува почти веднага след подновяването на първенството. И до 6-я пролетен кръг не само профука комфортния си аванс, но и изостана от Левски. „Червените“ направиха първия си грешен ход в Ловеч – 1:1 с Литекс, което не беше сензация, а нещо нормално с оглед класата на „оранжевите“. След това дойде първият голям шок – 2:2 с Беласица на „Армията“. Той бе последван от загуба на „Лаута“ от Локо Пд с 0:1. След това дойде и дербито с Левски, в което „червените“ паднаха с 0:1 с гол на Георги Иванов-Гонзо от дузпа. Така „сините“ излязоха начело и не изпуснаха аванса си до края.

За тяхно съжаление обаче и те познават добре ролята на отбора, който бива застигнат и изпреварен през пролетта. Включително и в години с шестици накрая. През 1965/66 „сините“ пак допускат болезнен обрат. През есента 1965-а те са в отлична форма, но мачът с ЦСКА е отложен. През пролетта в рамките на две седмици се изиграват двете вечни дербита, формата на Левски обаче вече е по-лоша и това води до загуби в големите сблъсъци с 0:1 и 0:3. Въпреки това 4 кръга преди края тимът води с 3 точки пред „червените“. От тези 4 мача обаче 3 са гостувания – на Спартак Пл, Марек и Черно море. Освен това тимът е лишен от националите си, които са взети на лагер преди световното първенство в Англия. Така „сините“ правят 1:1 в Плевен и 2:2 в Дупница. В предпоследния кръг отстъпват с 0:1 на Черно море във Варна и така „моряците“ поднасят титлата на ЦСКА.

През сезон 1975/76 Левски пак зимува първи. По-важното обаче е, че след 24-я кръг „сините“ дръпват с 4 точки пред ЦСКА (при даващи се две за победа). В следващите два кръга обаче отстъпват първо на Сливен като гост с 0:1. В следващия кръг Левски губи и дербито от ЦСКА с 1:3 и е настигнат, а после и задминат от вечния съперник.

За последно „сините“ допуснаха обрат точно преди 30 години – през 1995/96. Интересното е, че тогава преломът осъществи не вторият във временното класиране
(по онова време това бе Нефтохимик), а третият – Славия. Сега също според почти всички очаквания заплахата за Левски идва много повече от третия Лудогорец, отколкото от втория ЦСКА 1948. През 1996-а „белите“ зимуваха на 5 точки зад Левски, а „шейховете“ – на 3. През пролетта Славия не допусна загуба и записа 11 победи и 4 ремита. Левски пък загуби 5-точковия си аванс пред „белите“ още в първите си две пролетни гостувания. В тях първо падна катастрофално с 1:5 от Нефтохимик в Бургас, а след това стигна само до 1:1 с изпадащия Ловеч. Шампионатното дерби със Славия също завърши 1:1. Така „белите“ станаха за седми път шампиони на България. А впоследствие взеха и дубъл, след като Левски напусна в 75-ата минута финала за Купата срещу тях при резултат 1:0 за Славия.

През 1985/86 шампион също става отбор, който не е първи през зимната пауза. Тогава на върха е Ботев Пд (наричащ се по онова време Тракия), след като малко преди Нова година разгромява прекия си конкурент Берое с 8:1. Въпреки всичко обаче през пролетта заралии триумфират. Ключова роля в битката за титлата изиграва Левски, който първо бие Ботев Пд на „Герена“ с 1:0, а в предпоследния кръг пада пак у дома с 2:3 от Берое. Така титлата отива под Аязмото.

И в последната година, завършваща на 6, имаше обрат, макар и по-различен от всички останали. Левски щеше да зимува с равни точки с Лудогорец. Изваждането на Литекс от Първа лига по време на зимната пауза обаче, както и анулирането на резултатите му дотогава, прекрои тотално цялото класиране. Така, вместо през пролетта борбата между „сините“ и „зелените“ да започне от равен старт, Левски изведнъж се оказа изостанал със 7 точки. И логично загуби битката за титлата.

Така според статистиката „сините“ трябва много да внимават напролет. И да направят всичко по силите си да не допуснат поредния обрат в битката за титлата в година, чието последно число е 6./ „Мач Телеграф“