Левски може да играе и като фаворит в Европа

Най-важното от 1:0 над Кайрат не е само резултатът. Не е и рикошетът, който превърна удара на Сержиньо в неспасяем в последните секунди. Най-важното е, че Левски показа нещо, което отдавна не бяхме виждали от него на такава фаза в Европа – може да играе и като фаворит. И не само според букмейкърите. На терена – също.

Това е съществената разлика. „Сините“ вече ни научиха, че са способни да бъдат опасен аутсайдер, да изненадат по-силен съперник, да оцелеят в труден реванш или да измъкнат резултат с характер. Но съвсем друго е да излезеш срещу отбор, който само преди година е бил в основната фаза на Шампионската лига, да знаеш, че от теб се очаква да атакуваш и да спечелиш и въпреки това да запазиш спокойствие. Отборът на Хулио Веласкес го направи и демонстрира своето развитие.

Испанският треньор отново имаше своя стратегия, която сработи, макар и трудно. Левски не се хвърли безразсъдно напред, не се поддаде на нервност, когато атаките не се получаваха и не започна да губи структурата си. Това вече го видяхме срещу Борац и Университатя. „Сините“ все по-често изглеждат като отбор, който разбира, че европейските мачове не се печелят непременно с най-красивия футбол, а с правилните решения в правилните моменти. А Кайрат е особено труден тест. Казахстанците очевидно са майстори на защитата. Те знаят как да ограничават пространствата, как да играят компактно и как да променят начина си на бранене според ситуацията. Срещу Омония също демонстрираха тази способност и в общи линии елиминираха кипърците заради червените картони, които те получиха.

На „Герена“ Кайрат започна с 5-4-1. След почивката премина на 4-4-2, но без да променя основната си идея – сигурност на първо място. Просто линиите бяха изнесени по-високо. Това доведе до онези петнайсетина минути, в които Левски се луташе и трудно намираше начин да развива атаките си. И тук трябва да се отчете още един проблем – липсата на Акрам Бурас. Без него на „сините“ им липсваше част от динамиката и креативността в средата на терена. Топката беше тяхна, територията – също, но не достигаше онзи последен импулс, който да изостри атаката. Сула внесе подобрение след включването си, но срещу толкова добре организирана защита това трудно можеше да бъде достатъчно.

Кайрат на практика изпълни плана си, само че Левски също изпълни своя. „Сините“ контролираха топката, владееха територията и не позволяваха на съперника да се чувства комфортно. А когато дойде последният момент, късметът най-сетне се върна при тях. След като в предишния кръг беше изцяло на страната на Университатя, този път той се появи под формата на рикошета след удара на Сержиньо. Да, това е късмет. Но късметът трябва да бъде предизвикан. Левски беше там, около наказателното поле на съперника, до последната секунда. И когато топката се отклони и се оплете в мрежата, „Герена“ избухна. За миг всички онези минути на чакане и търпение бяха забравени.

Ако голът беше паднал по-рано, вероятно щеше да има и още. При 1:0 Кайрат щеше да бъде принуден да отвори пространства, а това щеше да даде повече пространства на нападателите в синьо. Само че този сценарий може да се случи в реванша. Защото сега Кайрат трябва да атакува и това променя всичко.

Левски ще пътува дълго до Казахстан и няма право да губи концентрация. Там най-важната дума трябва да бъде безкомпромисност. Кайрат има клинична ефективност в предни позиции и е свикнал да наказва малкото, което му бъде подарено. Точно затова „сините“ трябва да бъдат безупречни в отбрана. Ще бъде интересно и какво ще реши Веласкес с конфигурацията на защитата. Все по-често доверието му отива към Никола Серафимов, докато Кристиан Макун остава сериозна алтернатива. Евентуалното завръщане на Майкон пък ще даде още една възможност на треньора. И това всъщност е другото голямо впечатление от този Левски – шампионите изглеждат добре комплектовани и с необходимата дълбочина. Веласкес вече има различни решения, а не просто едни титуляри и няколко резерви.

При новите попълнения Сержиньо вече не оставя много въпросителни. Той е човекът, който започва да дава конкретни отговори. Мехди Мубарик постоянно се подобрява. Рейналдо се утвърждава. Единствено Давид Кусо все още е по-скоро въпросителна. Той не е успял напълно да разгърне качествата си и да убеди, че може да бъде още по-полезен. Но очакванията към него очевидно са сериозни. Фактът, че Веласкес го избра за титуляр още в началото на европейската кампания срещу Борец в Баня Лука, показва достатъчно ясно, че треньорът вижда качества и очаква много повече
от него.

Сега Кйрат ще трябва да излезе от защитната си черупка и да търси гол. А това е територия, в която Левски може да се чувства доста по-комфортно. На „Герена“ казахстанците почти не оставяха пространства. В Туркестан обаче няма как да играят 90 минути така, ако искат да продължат. И тук идва голямото изпитание за Веласкес и неговия отбор. Не е необходимо Левски да играе по-красиво. Не е необходимо дори
да владее повече топката. Трябва да бъде хладнокръвен и подреден. Защото този Левски вече показа, че може да чака. Показа, че може да не се огъва, когато голът не идва. Сега трябва да покаже, че може и да защити преднина.

Точно това е следващата крачка. Отборът на Веласкес вече изглежда достатъчно зрял, за да играе като фаворит и в Европа. А 1:0 на „Герена“ му дава не само аванс, а и нещо още по-важно — правото да отиде в Казахстан без страх и с ясното съзнание, че има какво да защитава./ „Мач Телеграф“