Най-важните пет месеца за Левски
Левски дава старт на зимната си подготовка в неделя. Ваканцията на „Герена“ свърши и всички трябва да запретнат ръкави, за да върнат титлата след 17 години пауза. Сините в момента държат питомното със седем точки аванс пред втория и третия – ЦСКА 1948 и Лудогорец. Съдбата е в ръцете на футболистите и треньора Хулио Веласкес. Левски не зависи от никого, а само от собственото си представяне.
За сините предстоят най-важните пет месеца. Такива, които не са се случвали от дълги години. Златен шанс титлата да се върне на стадион „Георги Аспарухов“, след като само веднъж по време на хегемонията на Лудогорец през последните 14 сезона сините бяха много близо да ги бутнат от трона. Но тогава съдбата си направи лоша шега с Левски и автоголът на Димитър Везалов срещу Славия през 2013-а прати златните медали на вратовете на разградчани.
Златен шанс и защото едва ли в следващите кампании Левски ще може да завари толкова нестабилни опоненти, каквито бяха през есента Лудогорец и ЦСКА. В момента на „Герена“ не разполагат с такъв бюджет, като тези, на които се радват в Разград и Борисовата градина. За всеки е ясно, че след края на сезона двата клуба ще впрегнат сили в битка за върха и на сините, ако не се стигне до сценарий със солидни финансови възможности, ще им бъде много трудно да се конкурират с Лудогорец и ЦСКА.
Затова и предстоящите 17 двубоя до края на кампанията се явяват 17 финала за Левски. Тези мачове трябва да бъдат изиграни на максимума на възможностите и без капка мисъл, че нещо по-малко от победата може да го задоволи. Сините можеха сега да дишат по-спокойно, ако не бяха изпуснали нелепо точки през есента. Авансът имаше шанс да е от поне десет точки пред втория и третия след грешната стъпка с 0:0 срещу Ботев във Враца и тотално провалилият се експеримент на Веласкес при 0:2 от Славия на „Овча купел“. Защото през пролетта ще бъде доста трудно с битка в Разград и след това с плейофните дуели срещу преките конкурента. Левски не трябва да допуска и да бъде така надхитрен от ЦСКА, както се случи в първото дерби през сезона. Но няма време за мисли какво е могло да стане и какво – не. Както обича да се изразява треньорът: „Не гледам към миналото, а фокусът ми е върху настоящето“. Дано испанецът да носи през цялата пролет обецата, която си постави след провала срещу белите и повече да не прибягва до излишни рокади. Защото ясно се видя, че Веласкес не разполага с два равностойни състава, а просто с по-голяма бройка футболисти. За някои това бе и знак, че треньорът иска да покаже точно това на ръководството. Но за момента селекцията се държи във фризера и дори не е извадена за размразяване. Да, Левски не се нуждае от много нови, но определено има необходимост от засилване на качеството. За да пази дистанцията от конкурентите.
В момента на „Герена“ го няма това напрежение, което бе по същото време 12 месеца по-рано. Тогава Левски започваше подготовка без треньор след уволнението на Станислав Генчев. Липсва и тягостното настроение от предишни години, когато за сините бе ясно, че ще изпратят пореден нулев сезон. Реално сега столичани са в битката за три трофея през пролетта и тя ще покаже дали този отбор има шампионски манталитет. Но най-важната цел трябва да бъде титлата. Спечелването й няма само да зарадва милионите привърженици на Левски, но ще даде шанс на клуба да излезе на друго ниво – с участието в квалификациите за Шампионската лига. По този начин тимът от стадион „Георги Аспарухов“ отново ще е апетитната хапка. Не се ли случи това, то отново ще станем свидетели на синя трагедия.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“