Ники Митов: Още ми тежи – ако имах опит, Левски щеше да е шампион през 2013-а! Поех риск, но за Левски ще го направя винаги!

Николай Митов е тясно свързан с Левски. Юноша на „сините“, после футболист, след това наставник в школата, помощник на Емил Велев при последната титла през 2009 г., както и два пъти старши треньор. На 25 май 2013 г. воденият от него тим на Левски беше на косъм разстояние от титлата, но злополучното 1:1 със Славия не само лиши „сините“ от златните медали, но и промени съдбата на самия Митов. След това той води Монтана (2 пъти), Пирин Разлог, Хебър и Септември Сф (3 пъти), като през миналия сезон неговият отбор победи Левски, ЦСКА, Ботев Пд и Локо Пд и направи равен с Лудогорец. След края на кампанията изненадващо Митов напусна, като е интересно да видим къде той ще продължи кариерата си. Той беше гост в подкаста на вестник „Мач Телеграф“ – „МачКаст“, където говори по всички интересни теми от своя живот.

-Г-н Митов, първият въпрос е следният: Как щеше да се промени кариерата и животът на Николай Митов, ако Левски беше станал шампион през 2013 г.?
-Със сигурност щеше да се промени, но така е било писано. Никога няма да забравя този момент. Тогава изживяхме такива мигове и мачове, стигнахме до финалната права. И в един мач, в който доминирахме през цялото време, не успяхме да спечелим. Цял живот това ти остава като бреме. На мен ми е тежко, много ми е тежко и винаги се сещам за този мач до ден-днешен. Съжалявам много, най-вече заради феновете. Всеки двубой тогава ни беше финал. Преди това Илиан свърши чудесна работа, а ние от 9 мача спечелихме срещу най-силните отбори. Литекс бяха много добри, Стоичков им беше треньор, но ги бихме в Ловеч. Победихме Лудогорец, ЦСКА… Нормално е обаче в някой двубой да не победиш, това е една игра. И тя стана.

-Колко време ви беше необходимо да се възстановите от този резултат?
-То ти тежи, в главата ти е. Аз съм го гледал този мач 100 пъти. Имаше неща, които можеше да се променят спортно-технически. Имахме 2 греди, 4-5 стопроцентови положения. Автоголът беше без Славия да пипа топката. Мисля, че Жоао Силва я свали на Везалов и той си я вкара. Доста време мина, но тогава нямах опит. Ако имах опит, щях да направя друго нещо.

-Тоест ако мачът беше друг, щяхте да го изиграете по друг начин?
-Да, щяхме да сме шампиони. Щях да направя друго нещо, преди мача още.

-След това обаче ви бе даден още един шанс в Левски. Защо не се получиха нещата?
-Тогава Левски беше във финансова криза. Обади ми се Боримиров, който беше изпълнителен директор. Това се случи в сряда, а в събота играеха с ЦСКА. Отборът не беше добре, мисля, че не беше победил Пирин и Дунав, селекцията не беше успешна. Боримиров ми каза, че като дойда, трябва да изчистя отбора. Ще играем с млади, защото финансово не сме добре. Казах му директно, че това в България трудно става, особено в Левски. Заяви, че остава зад мен, като за 1,5 години трябва да изградим отбор с българи. Ще има 2-3 чужденци и толкова. Бихме ЦСКА тогава, имахме късмет, да си призная. Ники Кръстев направи дебют, хвана какво ли не, а те тогава бяха много силни. Аз почнах да си разчиствам нещата за следващата година. На по 17 години влязоха Стаси Иванов, Кабов, Алекс Боримиров, Юруков, Найденов. Те бяха титуляри срещу Лудогорец, например. Помня мача на „Герена“, ние им вкарваме, те ни вкарват. Бяха много силни, а ние – млади. Бях договорил от Септември Тилев, Асен Чандъров, Здравко Димитров. Идеята беше да изградим български отбор. За мен тогава не знаеха каква е идеята ни, а трябваше в прав текст да кажа какво сме се договорили. Лятото на подготовката бяхме с 10-11 човека, и както нямаше пари, с Мариян Христов сме се чудили какво да правим. Не можехме тактическа тренировка да направим. В онзи период Левски беше наказан да няма публика. Заради това първия кръг трябваше го минем със сигурност. Играехме със Сутиеска, като на мен целта ми беше да ги елиминираме тези, защото наказанието се броеше и за следващия мач. Тоест, ако бяхме отпаднали, наказанието оставаше зад следващия сезон. Виждах, че вече сме пътници. Подготовката беше… пари няма. Имаше футболисти, които ми отказваха 5000 лева заплата. Тогава взехме Васко Панайотов, върнахме Вутов. Много хора ни отказаха, българи. Елиминирахме Сутиеска и се паднахме с Хайдук Сплит. В първия мач в Хърватия играхме много добре, а те бяха много силни. Победиха ни с 1:0. След това си разпродадоха целия отбор, за по 2-3 млн. евро всеки. В София поведохме с 1:0, но те бяха по-добри от нас и ни обърнаха. И както нямаше пари в Левски, в един момент дойде Делио Роси. След това дойде Обертан, Жорди Гомес… И какво стана – същата година Левски трети, изгуби Купата, с пари да не ви казвам какви. За мен всичките борчове, от които сега страда Левски, които Наско Сираков изчиства, са от онази година. Предният сезон, с тези младите, които още нямаха брада, стигнахме до Европа. Победихме Верея в баража, да с дузпи, беше страшно, но целият мач играхме добре. Ако бяхме преболедували още една година… Аз поех риск, но за Левски ще го направя винаги. И сега, където страдаме толкова заради дългове, е от там. Убеден съм в това!

-Как бихте коментирал отминалия сезон – успяхте да спасите Септември, а след това си тръгнахте?
-Отдъхнах си, след като свършихме работата. С моят екип – Ради Вардаров и Тони Кантарев поехме риска със Септември още през май 2024 г. Тъкмо се разделяхме с Монтана и се обади Румен Чандъров. Каза ми, че трудно ще влезем в елита, но да опитаме. Той ми е подавал много пъти ръка, аз съм се връщал. Приех, макар и в онзи момент отборът да беше разколебан психологически. В крайна сметка влязохме в Първа лига. Президентът каза да махнем всички и да правим нов състав. Заради това се разбрахме до Нова година да не се говори за класиране, резултати и такива неща. Започнахме с много загуби, те донесоха неувереност на играчите. Левски ни би с 5:0 в подготовката, можеше и с 8:0. След 3 месеца обаче беше друго…

-Победихте на „Герена“…
-“Убиец на гиганти”… Аз вече имам доста опит. В тези мачове най-важното беше да вкараме на футболистите в главите, че няма какво да губим. Можем само да спечелим. Имаше разлика в класите, но отговорихме. Играеш ли със страх, няма да стане.

-Как направихте от Бoрислав Рупанов, започнал сезона като централен защитник в Левски, такъв голмайстор?
-Искахме го, но не като централен защитник. Това дори не ми е минавало през главата. Той през по-миналия сезон вкара доста голове във втория отбор като нападател. Благодаря на Левски и в частност на Боримиров, че ни даде под наем Рупанов и Асен Чандъров. Трудолюбиво момче, скромно, има си го отвътре гола. Вкара 12 попадения, като наскоро си говорих с него и го питах дали осъзнава какво е направил. Защото това е сериозно постижение с отбор като Септември. Дано продължи в чужбина.

-Той обаче първо се връща в Левски?
-Аз съм убеден, че има оферти за него. През зимата имаше оферта, но нямаше как да стане технически, защото вече беше играл през сезона за два отбора – Левски и Септември.

-Друг ключов момент за вас – победата над ЦСКА с 1:0. Това беше първият момент, в който позициите на Александър Томаш се разклатиха.
-Уважавам всички колеги, и на мен това може да се случи. Тогава играхме с трима защитници отзад. Излязохме високо, пресирахме ЦСКА. Играхме добре, много добре. Ако бяхме по-уверени в себе си, можеше да отидат и на разлика. Имахме много ситуации, които не ги изиграхме както трябва.

-Вие сте един от малкото треньори, които давате шанс на младите. Как ви стиска за това?
-Аз бях на 17 години, когато ме качиха да тренирам с първия отбор. Като ученик после отидох в Хебър. Стефан Грозданов ми даде шанс. Влязохме в „А“ група, а мен ме върнаха в Левски. Трябва да се дава шанс на младите, за мен това е удоволствие. Обичам да им давам шанс. С Боримиров искахме да изградим българско ядро в Левски. Като върна времето назад  поколението на Наско, Емо Велев, Искренов, Бoби Михайлoв. После когато Мъри започна да гради своя Левски, той пак наложи млади момчета, имаше ядро от българи. Тогава Левски е силен.

-Как бихте коментирал новото правило на БФC за задължителни четири българи титуляри?
-За мен таксата за отказване трябваше да е дори по-голяма от 400 000 лева. Правилно решение на БФC.

-Даниел Боримиров обяви, че Левски няма излишни пари да плаща тази сума?
-Правилно е това. Ще видим. Лудогорец сигурно ще платят, Берое – също.

-Какво е да играете в онзи отбор на Левски, с всичките легенди?
-Научаваш много от такива фигури. На тренировките се амбицирах, само като ги гледах как тренират. През 1992 г., с Вутов като станахме шампиони, ме викаха постоянно при младежите и дори бях капитан. Сърдех се, че не играя в Левски, а като видите състава, как да е иначе.

-Кое е най-важното за един млад играч?
-Характерът. И по-малко да се мешат родителите. Защото те не разбират и искат нещата да станат още на първия ден.

-Защо резултатите на националния отбор са толкова слаби?
-Според мен много български футболисти трябва да играят в големите първенства. Не само да бъдат там, а и да играят редовно. От златното поколение през 1994 г. играчите ни бяха водещи фигури във водещите отбори в Европа. Е, как да не сме силни. След тях – Стилиян, Мартин, Мариян Христов, пак бяха основни фигури в големи отбори. Мариян стана шампион на Германия с Кайзерслаутерн. Сега в Първа Бундеслига нямаме хора, само във Втора. Последният ни силен играч е Ивелин Попов – капитан и водещ футболист на качествени отбори. Илиан Илиев и неговият щаб това избират. Има футболисти, които не са титуляри в родните отбори, но са добри играчи, и ги викат.

-Кои бяха най-важните моменти за Септември през миналия сезон?
Първият момент беше идването на Асен Чандъров и Рупанов от Левски. Асен беше много мотивиран, вече имаше опит, и поведе отбора. Голяма роля изигра. Вторият момент беше идването на Галин Иванов. Тогава двамата поведоха отбора. Преди такъв беше Боби Галчев, ходих до Добринище да го моля да заиграе за Септември и той много се впечатли.

-Пречи или помага фамилията на Асен Чандъров?
-Пречи му. Преди години казах на Румен Чандъров, че Асен няма работа в Септември. Уникално момче е. От малък е бил такъв, много съм работил с него. С него се разбираме с поглед. Скоро ще покаже още по-добри неща от това, което сме видели от него. Тактически е грамотен, има и опит.

-Затворена страница ли е за вас Септември?
-В живота никога не се казва никога. Просто реших да търся друго предизвикателство. Септември е клуб, които развива млади, но ще търся други предизвикателства.

-Добро наследство ли получава Стамен Белчев?
-Има основа. Аз лично харесвам много Стамен Белчев. Имаме доста сходни виждания за футбола. Правилен избор е за треньор на Септември и ще развие още повече отбора.

-От кой треньор научихте най-много във вашата кариера?
-Като започнах в школата на Левски, всички се учехме от Мъри. За първоначално бях на Раковски, но той винаги ни помагаше. Гледах му тренировките, дал ми е основата. Иначе съм страшно много благодарен на Емил Велев. Той ме покани за помощник-треньор. Ако не беше Емо нямаше да съм треньор. Остави ме да работя, видя качествата в мен. След Левски бяхме заедно с него в Славия, стигнахме финал за Купата. След това отидохме в Локо Пд и направихме много силен отбор. Другият, от който научих много и се уважаваме, е Илиан Илиев. Ако върна времето назад, първият ми треньор в Левски беше Цоло Буров. После в дублиращия тим Емилиян Павлов, от Воин Воинов също.

-С кой футболист е истинско удоволствие да се работи?
-Много са, да не обидя някого. Асен Чандъров, Димитър Шейтанов, Димитър Костадинов, Иван Тилев, Здравко Димитров. Понякога не прекъсвах тренировката, за да ги гледам как играят. От по-опитните Борис Галчев. После в Левски – Божидар Краев. Взех го на 16 години на лагер в Австрия. Той беше голям талант, плюс Антонио Вутов. За мен Божката можеше да играе на много по-високо ниво в Западна Европа. Андриан Краев пък постигна всичко с много труд. Ще ви дам и един пример – набор’93, Тодор Чаворски. Когато гледахме това, което правеше при юношите, си мислехме, че се ражда нов Гунди. Вкарваме с волета, задни ножици, всичко. След години го взех в Пазарджик и сме си говорили. Казах му, че е мързеливец. Сега, вече над 30 години обаче тренира здраво. Можеше да е нападател на Левски на голямо ниво.

-Бихте ли се върнал в Левски?
-Левски ми е на сърце.

-Кога във вашия живот дойде футболът и след това Левски?
-Бях в 3-и клас. Аз съм от Белово, а тогава имаше окръжно първенство. Победихме Пазарджик, окръжния град. Класирахме се за републиканско. Паднахме се да играем с Михайловград, днес Монтана. Бихме ги 5:3 на стадион „Раковски“, а аз вкарах 4 гола. Съдия беше Цоло Буров и ми каза, че искат да ме вземат в Левски. Той беше треньор там. Живеех на общежитието на „Герена“. С Мариян Христов живеех в една стая. В полунощ като завалеше сняг, отивахме на сгурията под една лампа и играехме на малки вратички. Прекратих кариерата си на 28 години, защото вече се дразнех. Много контузии получих. Синът ми играе баскетбол, висок е 194 см. Казва ми, че рано съм го отказал от футбола (смее се).