От Коринтианс до Левски
Едуардо Cecap Дауд Гаспар, или просто Еду, влезе в новия Съвет на директорите на Левски. Новината имаше огромен имиджов ефект за клуба. Причината е, че вестта бе отразена по целия свят. В Англия назначението му бе описано като изненадващо и нерядко бе определяно с думата „сензационно“. Все пак Еду Гаспар е бивш спортен директор на Арсенал, а в последните 14 месеца бе глобален директор в Нотингам Форест.
Но нека започнем от началото. Еду прекрати успешната си кариера като футболист през 2010 година в родния Коринтианс. Преди това той бе сложил във витрината си по две шампионски титли на Бразилия и Англия, Интерконтинентална купа с гранда от Сао Пауло, 2 трофея от ФА Къп, веднъж Къмюнити Шилд и една Купа на краля с Валенсия. Халфът бе част от Непобедимите на Арсен Венгер през сезон 2003/04. Със златистата фланелка на Бразилия пък записа 16 двубоя, като спечели със селесао Копа Америка (2004) и Купата на конфедерациите година по-късно.
Сега нас ни интересува обаче директорът Еду, а не футболистът, когото добре познават запалените фенове. Бившият полузащитник не се насочва към треньорството, както много от своите колеги, а към менажирането и управленските позиции. Всичко започва през 2011-а, когато Гаспар става директор на родния Коринтианс. Той поема поста от Уилям Машадо. По времето на Еду грандът от Сао Пауло изживява един от най-успешните си периоди, печелейки за първи път и засега последен Копа Либертадорес и Световното клубно първенство през 2012 година. Три по-късно Коринтианс триумфира и с титлата в Серия А. В този период бившият халф се сдобива и със звезда на Алеята на славата пред клубната централа на Коринтианс заради заслугите си към клуба.
През 2014 година Еду напуска отбора на сърцето си и приема да стане съветник на Карлош Кейрош в националния тим на Иран за Мондиал 2014 в Бразилия. Персите отсядат именно в базата на Коринтианс. „Да работя с този опитен треньор бе голяма чест за мен“, разказва Еду. Иран обаче отпада в групите в конкуренцията на Аржентина, Нигерия и Босна и Херцеговина.
Ангажиментът на бразилеца към Иран приключва и две години по-късно е поканен да стане технически координатор на бразилския национален отбор. Предложението идва от тогавашния селекционер Тите. Еду се задържа на поста три години, като в края Селесао печели Копа Америка (2019). Трофей, който убягва на великия тим в продължение на 12 години.
През 2019-а Еду напуска пределите на родината и се впуска в ново предизвикателство. Обявен е за технически директор на Арсенал. А в следващите години постига и най-големите си успехи във визитката, въпреки че звучи нелепо след престоя му в Селесао. При назначението му директорът при артилеристите Раул Санлехи споделя: „Много сме развълнувани, че Еду се присъединява към отбора. Той има голям опит и технически познания и най-важното е, че е истински човек на Арсенал. Той разбира клуба и това, което представляваме пред милионите ни фенове по целия свят“.
Еду постепенно извървява пътя до поста на спортен директор и е смятан за архитекта на шампионския тим, който триумфира с титлата през миналата година. По негово настояване начело на топчиите застава Микел Артета. „Арсенал винаги е имал специално място в сърцето ми и съм развълнуван да работя за този велик клуб“, споделя бразилецът. Той е последното парче от пъзела след катаклизмите при лондончани, дошли от напускането на Арсен Венгер. Въпреки успехите и пропуските в началото на мандата си, той се смята за неразделна част от агресивната и ефективна трансферна политика, в която играчи като Мартин Йодегор, Деклан Райс, Бен Уайт, Габриел Магаляеш и Габриел Жезус пристигнаха, за да трансформират профила на Арсенал. Структурата за набиране на играчи на клуба беше обновена и те се отърваха от багажа, носен от скъпи и опитни имена като Месут Йозил и Пиер-Емерик Обамеянг.
През ноември 2024-а Еду изненадващо обявява, че напуска Арсенал, преди да види тима шампион. Връзките на бразилеца с ключови членове от йерархията на клуба се простират отвъд близкото приятелство с Артета и се разбира, че оставката му е била приета в добри отношения, а не е резултат от вътрешен спор. „Това беше невероятно трудно решение. Сега е време да се преследва различно предизвикателство. Арсенал винаги ще остане в сърцето ми“, казва Еду.
От доста време той е обект на интерес от ексцентричния бос на Нотингам Форест Евангелос Маринакис и Еду става глобален директор на портфолиото му, което включва още Олимпиакос и португалския Рио Аве.
Престоят му на „Сити Граунд“ е определян като катастрофален. Той се присъедини към Форест през юли 2025-а, но е обект на обвинения за лошата селекция, а за капак се кара и с тогавашния мениджър Нуно Ешпирито Санто. „Престоят на бразилеца в Източен Мидландс беше всичко друго, но не и стабилен, белязан от голяма подмяна на играчите в първия отбор и значителни инвестиции, които не успяха да доведат до постоянни резултати на терена“, пишат на Острова. Отношенията му и с боса Маринакис не са гладки, като се стига до момент, в който му е забранено да посещава базата, тренировките и мачовете на Нотингам. Това логично води и раздялата между двете страни, която бе официализирана наскоро. По този начин Еду бе свободен да започне официално работа на „Герена“ и желанието му е престоят в Нотингам да е бил само лошо стечение на обстоятелствата, а в Левски да има успешен период, както го стори в Коринтианс, Бразилия и Арсенал.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“