
Разбира се, че най-хубавото от последния мач на Левски срещу Септември е победата и трите точки. Преди началото на сезона „сините“ бяха един от клубовете, които имаха изисквания към БФС преди тегленето на жребия за първенството. И си пожелаха повече домакинства в началото, както и повече символични гостувания, като това на Септември. Логиката беше ясна — докато траят тежките битки в Европа, отборът да не пътува надалеч из България. Така си осигури по-леки противници в първите кръгове, но пък това крие и своите рискове. И те също лъснаха на този мач със Септември. А именно това, че когато съзнанието ти е насочено към Европа, тези мачове в България често се подценяват. И в тях може да загубиш точки, каквито при нормални обстоятелства не би загубил. Това за малко не се случи и срещу Септември.
Левски обаче имаше нужда от точно такъв мач. Хулио Веласкес винаги повтаря, че го интересува само двубоят, който предстои. И може би при него наистина е точно така. На футболистите обаче, колкото и това да им се набива в главата, явно не слушат. И вероятно някои от тях са си мислели, че ще спечелят лесно в „Надежда“. Случи се най-доброто – хем видяха, че не е лесно, хем наистина победиха. Имаха нужда да се опарят точно от такъв мач срещу такъв съперник, за да разберат, че така не трябва да се подхожда. А и платиха най-ниската цена – само се измъчиха, докато спечелят, но точките все пак си ги взеха. Остава да покажат достатъчно разум и интелект, да запомнят този случай и да не правят така повече. За феновете им не е приятно да не играят на 100% и да се пестят, дори когато водят с 3:0. А пък да почват лежерно, както направиха срещу Септември, е още по-дразнещо за публиката.
Дали изводите са направени скоро ще разберем, но сигналната лампа вече светна веднъж, а при всеки следващ път последиците може да са по-тежки./ „Мач Телеграф“