Само без паника в Левски! И горе главите!

Левски загуби от A3 Алкмаар с 0:2 и вече с единия крак е извън евротурнирите. Това, разбира се, е тъжно за всеки, който обича клуба. Нека обаче сега, когато емоциите поутихват, да се опитаме трезво да оценим какво стана в този мач и какво е хубаво да се случи и трябва да се случи с Левски оттук нататък.

Първото, което трябва да се каже, е, че по-добрият победи. По всички обективни показатели A3 Алкмаар е по-силният отбор от Левски. Това естествено не означава, че мачът не можеше да свърши и по друг начин. Резултатът може би изглежда по-лош, отколкото трябваше да бъде с оглед показаното на терена. Но още преди почивката, когато всичко изглеждаше изключително равностойно, си личеше как Левски с пределни усилия поддържа равновесието на терена, докато противникът го прави с далеч по-голяма лекота. За него да играе в такъв ритъм и такова темпо е съвсем обичайно. Обстановката също беше нещо, с което нидерландците са свикнали. Да, публиката беше прекрасна и до последно правеше всичко възможно да вдигне отбора си и да му помогне да преодолее трудните моменти. Но A3 Алкмаар всяка година гостува във вътрешното си първенство не просто на грандове в страната си, а на европейски колоси, каквито са Аякс, ПСВ и Фейенорд. И трите отбора са били европейски клубни шампиони, имат огромни фенски маси, така че точно A3 Алкмаар трудно може да бъде стреснат с пълен стадион и публика. Пък била тя и невероятна като тази на Левски. Отделно „сините“ могат да проклинат и късмета си при жребия, както и късмета в конкретния мач. Лудогорец например играе за влизане в групите на Лига Европа с Шкендия Тетово. А Арда в Лигата на конференциите с полски отбор. В сравнение с тях A3 Алкмаар стои доста по-високо във всяко отношение. Затова и
задачата на Левски безспорно беше най-трудна в сравнение с другите ни два евроучастника. А не бива да забравяме и това, че жребият беше тежък и когато изпрати на пътя на „сините“ първо Апоел Беер Шева, а после и Брага. Така че това, което се случи срещу A3 Алкмаар, можеше да се случи още срещу Беер Шева. И нямаше да е кой знае каква сензация, а настроението в синята общност щеше да е далеч по-минорно. Гаф можеше да стане и срещу Сабах – единственият противник, срещу който Левски на книга беше фаворит. В първия мач на „Герена“ „сините“ изтръгнаха победата в края, но азерите имаха три чисти положения преди това, две които през второто полувреме. Така че това, което стана срещу A3 Алкмаар, можеше да дойде далеч по-рано. И сега, когато се случи, не трябва да има трагедии и да се изпада в паника.

Но да се върнем пак на самия мач. Късметът въобще не беше единственото нещо, което липсваше на Левски, но нека отчетем и неговата роля. Нидерландците вкараха головете си при първите си две положения, като първият дори не беше от чиста ситуация, а след рутинно центрирано отляво. Учените казват, че в историята няма „ако“. Но все пак, ако Марин Петков бе изравнил в следващата атака, вместо да „изплюе“ топката в ръцете на вратаря, всичко ставаше различно. После и при 0:2 Евертон Бала удари гредата от фал. И в тази ситуация, ако топката бе спряла в мрежата, „сините“ можеше да съберат сили за финален щурм. Те и без това го опитаха, макар че може и съперникът да го е позволил, като е рошил просто да доиграе мача и дочака спокойно края му. Сблъсъци като този с Алкмаар не са като този във Враца, в който да имаш по 10 положения. В европейските имаш едно или две, от които поне един гол трябва да вкараш.

В крайна сметка „сините“ не успяха, но всеки се помъчи да даде максимума от себе си. И затова не бива и кой знае колко играчите но Веласкес да бъдат критикувани. Все пак не загубиха от Световрачане, а от много силен съперник. До, някои фенове бяха доста разочаровани. Донякъде е нормално след всички тези хубави мачове в България и Европа, които видяха в последните 40 дни, някои от тях да са се размечтали. И да са си мислили, че Левски ще пободи с 2:0 или 3:0. Но реалността е друга.

Що се отнася до правилността на избрания стартов състав от Хулио Веласкес, може да има дискусии и всеки да си има мнение. Защо например той продължава, след като разполага с един здрав нападател, да не го използва като титуляр. Преди почивката Ради Кирилов направи няколко пробива, но ако след тях последва центриране в наказателното поле, нито Рилдо, нито Евертон Бала могат да играят с глава. А за Рупанов вече сме се уверили, че това го може. Цунами вероятно също можеше да помогне, ако бе пуснат до Търдин, вместо Асен Митков. Последният този път не игра толкова зле, колкото друг път, но отново се контузи. Самият факт, че постоянно е травмиран, изпълва бъдещето му на „Герена“ с песимизъм. Вече минаха доста години от дебюта му. А оттогава досега така и не успя да стане важна фигура и твърд титуляр. Но това са нюанси, които само Хулио Веласкес трябва да си ги преценява и той най-добро си знае.

След мача испанецът каза, че отборът му още е жив и не е отпаднал, но това са фантасмагории. Чудеса стават във футбола, но рядко, а още по-рядко на мачове на Левски и в полза на Левски в Европа. Така че „сините“ вече са отпаднали. Остава да изиграят достойно последния мач. И най-важното – след него да няма шок и срив. Не би трябвало да има, защото ще бъдат елиминирани от отбор, срещу който е съвсем нормално да загубят, така се случи и с Айнтрахт преди 2 години. Съперникът беше много силен и Левски приключи евробитките достойно. Въпреки това обаче, след отпадането разочарованието в играчите беше голямо. Може би са си вярвали, че имат сили и срещу такъв противник. И след като приключиха с Европа, настъпи срив на резултатите в България, а шансовете за титлата се изпариха още през октомври. Сега не трябва да става така.

Естествено, че би било хубаво Левски да влезе е основната схема на Лигата на конференциите. Това щеше да донесе още еуфория, която да продължи до нова година, а с приходите от билети и от УЕФА клубът окончателно щеше да си реши финансовите проблеми. Явно обаче етапи при развитието на отбора не могат да се прескачат и още не е назрял моментът за това влизане. Пак ще стана по бавния и трудния начин и ще трябва де се почака още поне година. Основата вече я има, а този отбор трябва да продължи да се развива и да става по-силен. И да се опита да атакува всички трофеи в България. Това не изглежда чак толкова невъзможно. А и не е маловажно. Да – в Европа най-добре се вижда кой какво може, но и успехите вътре в България са важни и трябва да се преследват докрай. Така че – никаква паника. Нищо драматично не е станало! И горе главите!/ „Мач Телеграф“