Шапки долу за тези, на които Господ им взе акъла!

Със сигурност днес е лесно да се пише за Левски. И да си фен на „сините“. Дори и да не знаеш кой носи номер 7, 47 или 92. Или пък да можеш да кажеш пълното име на Евертон Бала. А някои не знаят, че Бала е прякор, а не фамилия. И т.н. Има и такива, които се чудят защо Вуцов е с по-различен екип от останалите. Факт. Такива са времената. Със сигурност утре ще има и такива, които никога досега не са проявявали интерес към нещото, наречено футбол, но ще бръкнат в гардероба, ще навлекат нещо синьо и ще кажат: „Взе ли ми билет за мача!“. Не им се сърдете. Такива хора винаги ще се намерят. Дали заради някой футболен отбор, дали заради баскетболен и т.н. Днес са Григор, утре Кобрата, а после Алекс Николов. Преди избори са за едни, а след тях – за други. Тези редове не са за тях. Сега е времето да отдадем дължимото на хора от едно друго тесто. Онова, което си заслужава. В агитката на Левски има групировка наречена QDVP, но тук не става дума за нея. Ще използваме само тези четири букви, които крият зад себе си огромно значение…

Quos Deus vult perdere, prius dementat – „Когото Бог иска да погуби, първо го лишава от разум“ или в по-свободен превод – „Тези, на които Господ им отне акъла“. Тази събота бе за тях, както и всяка една предишна, в която Левски побеждаваше. Защото този резултат го има благодарение на тях, лудите. Тези, за които някаква страст е по-важна от всичко. И в продължение на 6 години даваха, даряваха, плакаха, радваха се… Ставаха и лягаха с името Левски. Тези, които останаха на стадиона, когато любимците им си тръгнаха. И продължаваха да ходят, когато всички им се смееха и им казваха, че няма смисъл. Има, вижда се. Тези, които се карат с най-близките си приятели и продължават да го правят всеки път. Тези, които се отричаха от Левски, но после първи се редяха за билети. „Този отбор най-после е на нивото на феновете си“, обяви Георги Костадинов. Е, признаваме – тук му се получи. Отбор от хора, които може и да не блестят. Да не са първи избор, но пък са непримирими като отбор. С ръководство, което изяде плюнките, но вярваше, че ще има утре. С треньор, който бе обявен за истерик, неврастеник и т.н. Но успя да направи от тази шепа уж обикновени хора — отбор, който разклати цяла империя. Лудите, както се казва, те са да живи и здрави.

Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“