Ще нареди ли Левски шампионски пъзел с Око-Флекс?
Левски нерядко в своята история е намирал липсващото парченце от свой шампионски пъзел точно в новодошъл от пловдивския Ботев. Дори на синята икона Георги Аспарухов бе необходимо стажуване на „Христо Ботев“, за да заблести още по-ярко футболният му гений след това. Ще стане ли така и с Око-Флекс, само близкото бъдеще ще покаже.
Пътят между Левски и Ботев Пд (и в двете посоки) често през годините е бил изминаван от знакови имена в родния футбол. И досега се помни каква сила бяха канарчетата, когато в състава им фигурираха сините легенди Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов, да не говорим за Гунди. Всички те отбиваха задължителния в онези времена войнски дълг в армейския някога клуб под тепетата, преди да се завърнат при своите. С никой от тях обаче Ботев Пд не успя да се окичи с шампионски лаври.
През 1953 година обаче Левски стана първи с Александър Бахчеванджиев, дошъл директно от пловдивския тим, макар и във второстепенна роля. Халфът обаче се задържа кратко в Левски. Преходът от едните към другите не винаги минаваше спокойно и безпроблемно. Доказателството се нарича Аспарухов. Когато дойде времето момчето от столичния квартал „Редута“ да се уволни от казармата, то бе подложено на невероятен натиск и психологически атаки да остане на „Колежа“ от пловдивски фенове и ръководство. В един момент деликатният Гунди дори се огъна и два дни преди да напусне тима, обеща пред голяма група привърженици, че няма да се върне в София. Това за дълго го превърна в „черна овца“ за жълто-черната половина на втория по големина град в България.
На клубния стадион при първото му завръщане там със синята фланелка по негов адрес дори ехтеше „Връщай телевизора” – рядката и ценна вещ за началото на 60-те години на миналия век бе сватбен дар от ботевистите за женитбата му, състояла се точно в Пловдив. Тогава, на 7 март 1964 година, на синия идол дори се наложи да прескача оградата на стадиона, за да се спаси от погналата го озверяла тълпа домакински привърженици, които само броени месеци по-рано възторжено бяха скандирали прякора му…
През 1978-а тежка цена за желанието си да премине в Левски плати и крилото на канарчетата Антон Милков – той трябваше да изтърпи санкция за една година. Подобно на Стокхолмски синдром, сините си го харесаха, след като той им заби хеттрик с екипа на канарчетата в мач, в който пловдивчани разгромиха своя именит съперник с 4:1. Чакането му обаче си струваше – Тони се разписа с глава в решително вечно дерби с ЦСКА за победата с 2:1 на 30 май 1979 година, която донесе шампионския трофей. Със сините игра в европейските клубни турнири, изправи се срещу Реал Мадрид, Милан, Олимпиакос, като реализира зрелищно попадение от пряк свободен удар в мача с росонерите, отбеляза и на гръцкия гранд, бе важна фигура и в националния тим. За съжаление полетът на Тони към футболните върхове бе внезапно и без време прекъснат по подобие на трагедията с Гунди на Витиня – при нелепа автомобилна катастрофа по пътя към родното му село в Източните Родопи. Тогава Левски за първи път загуби свой водещ голмайстор в средата на сезона, а крилото остана завинаги на 25…
През 1987/88 година мощният централен нападател Петър Курдов осъществи второто си завръщане на „Герена“, като за разлика от първото, в което дойде от Марица, сега пристигна от Ботев и веднага спечели третата си шампионска титла със сините.
През 1991/92-ра по утъпканата вече пътека пое Ясен Петров, наричан Пловдивския Джанини, който направи име при жълто-черните, но остана в Левски само един сезон и вкара едва 1 гол в първенството. Все пак спечели Купата на България, преди да се завърне в Ботев. Малко по-късно на полусезона през 1994/95 година сегашният собственик на Левски Наско Сираков влезе в новините с трансфера си при пловдивските „брокери“, след като през есента вкара 12 гола в 10 шампионатни срещи със синия екип. За Ботев обаче далеч не бе така успешен – отбеляза 4 пъти в 13 мача.
Синята приказка, разказвана умело от предводителя Станимир Стоилов в началото на новия век, едва ли би била толкова прелестна, ако в състава го нямаше ботевиста Димитър Телкийски. Техничният халф всъщност акостира на „Георги Аспарухов“ още през миналото столетие – през лятото на 1999-а, и за повече от декада с малки прекъсвания стигна до 10 трофея със сините – стана петкратен шампион и също толкова пъти вдигна Купата на България над главата си. В добавка майсторът на асистенциите изигра 53 мача с Левски в евротурнирите и бе важна част от победоносния поход по терените на Стария континент на избраниците на Мъри. През 2006/07 година към него точно от Ботев се присъедини и бранителят Веселин Минев, който през 2014/15-а пак се завърна на „Герена“ и отново от тима на канарчетата.
Последната засега титла на Левски също не мина без знаково участие на играч, дошъл направо от стадион „Христо Ботев“. Нападателят Георги Христов направи истински фурор в дебютния си сезон в елита 2007/08 година, като с жълто-черната фланелка се превърна в голмайстор №1 на бившата А група с 19 попадения. В следващия шампионат, макар и не толкова резултатен, с 11 гола в 25 мача, 16 от които като титуляр, Метъла, както го нарекоха, допринесе за триумфа в първенството на сините. На 17 август 2008-а вкара хеттрик във вратата на бившия си клуб за безмилостното 6:0 на „Георги Аспарухов“, а на 9 май 2009 година постави началото на знаменит обрат в класирането с първия гол във вечното дерби с ЦСКА, завършило 2:0. При това се появи на терена на националния стадион като резерва – в 15-ата минута смени скъсалия кръстни връзки лидер на тима Георги Иванов-Гонзо. Престоят на Христов в клуба обаче се оказа кратък.
През 2011/12 година юношата на Ботев Пд Цветелин Тонев не успя да остави трайна следа в Левски, за който изигра едва 4 мача във всички надпревари. През 2014/15-а Георги Сърмов направи своето завръщане в Левски след един сезон в Ботев Пд, като оттам тогава пристигна и нидерландският нападател Луис Педро, който обаче се отчете само с 3 гола и бързо потъна в анонимност за широката публика. Око-Флекс едва ли ще изпита желание да му подражава…
Последният трансфер по оста Пловдив – София бе от 2016/17-а, когато синият юноша Антонио Вутов се върна в родното гнездо точно от Ботев, където през пролетта на 2017 година възроди кариерата си след противоречив престой на Апенините, през който главно търка пейката в Удинезе, Козенца и Лече.
Любомир Серафимов/ „Тема спорт“