Синьо сърце
9 октомври 2025 година. Ветераните на Левски губят с 2:3 от Витоша в Бистрица. Резултатът за обикновените зяпачи и сеирджии не е толкова странен, нито и това, че за тигрите два гола бележи членът на УС на… сините Христо Йовов. А това, че през целия двубой има един-единствен човек в гостуващия сектор, който подкрепя тима като върл ултрас. Правейки го точно така, както преди повече от 30 години.
08.08.1996 година. Едва ли феновете на Левски са предполагали, че той ще се превърне в специален. Но е писано да бъде такъв, въпреки че точно в онзи ден любимият им отбор губи. В датата има две „осмици“. А числото 8 е символ на безкрайността, за което са характерни честност, хладен разум, стабилност, сигурност и финансово благосъстояние. Качества, които във времето ще демонстрира и изгради един голобрад младеж, който още не е навършил 19 години. На толкова на вратата на Левски за първи път застава роденият на 30 октомври 1975 година Димитър Иванков. Прави го в гостуването от предварителния кръг на турнира Купа на носителите на национална купа в Любляна срещу местния Олимпия. Сините пак сърбат попарата на скиорите, както и две години по-рано. Ситуацията на „Герена“ обаче е различна – няма ги вече повечето от звездите, участвали в лудото американско лято, което е шанс за млада генерация от школата. Иванков излиза титуляр, защото Пламен Николов изтърпява наказание за червения картон срещу Аалст предния сезон, а резервата Красимир Колев е контузен. В 51-ата минута Митко капитулира след изстрел на Клитон Бозго – 0:1. На реванша Иванков пак е на вратата, а атаката води друг продукт на синята школа – Илиян Симеонов със странния прякор Чушката. Точно той посреща центриране със задна ножица и отбелязва ефектен гол. Гостите докарват нещата до дузпи, където Иванков с блестяща намеса парира удара от бялата точка на Джуранович. Преди това обаче Тодор Зайцев и Николай Тодоров правят фатални пропуски и зрителите виждат дежа вю от първата засечка срещу словенците. Изстрелите от бялата точка обаче тепърва ще бележат съдбата на Иванков, който се превръща в специалист по отразяването им и майстор на вкарването им!
Въпросните двубои само каляват психиката на момчето от ДЮШ, което слиза на терена буквално от сектор Б. И става продължител на дългогодишната традиция юноша на Левски да застава под рамката, да прави име, а след това да брани и честта на България. Димитър има нелеката задача да измести от състава ветерана Пламен Николов, който е четвърти в света. Е, Иванков успява да го задмине по всички показатели при сините. При това заявката е дадена още в дебютната му кампания, когато изиграва 20 мача във всички турнири, а Пинко записва само 15.
През 1997/98 Митко вече е несменяем титуляр. В дъжда на 24 октомври 1997-а Левски побеждава с 1:0 ЦСКА, като двубоят остава в историята с първия гол във вечното дерби на Георги Иванов-Гонзо, който после ще стане рекордьор по попадения в мач №1 у нас. Но преди да се стигне до това, Иванков спасява дузпа на Ивайло Андонов, който след това го фаулира и е изгонен. А на 1 април 1998-а – няма шега, няма измама – бележи първия си гол в елита. Прави го от дузпа при домакинското 5:0 над Етър. Точен е в 37-та минута за 2:0, а мачът се играе на националния стадион. А 13 май не е фатален за него. Напротив – изживява върховен момент с първия трофей в кариерата си, след като Левски разбива във финала за купата вечния съперник ЦСКА, като му „честити“ 50-годишния юбилей с резултат 5:0. По-късно ще вкара и на червените, пак в същия турнир – на 5 април 2000-ата, при 3:1 на „Георги Аспарухов“. Ще премине и през трудни периоди, като този през 2001-ва, когато челюстта му е счупена на тренировка, подлага се на операция и след това дълго време може да яде само чрез сламка…
В евротурнирите Иванков има 4 гола за Левски. Първият е на 30 септември 1999-а, пред пълните трибуни на „Герена“. Тогава в първи кръг от УЕФА сините елиминират хърватския Хайдук, с който правят 0:0 като гост. В 16-ата минута Иванков извървява пътя от вратата пред сектор Б до отсрещната, за да прониже Стипе Плетикоса и да даде началото на разгрома. Последното му участие на континенталната сцена е на 3 октомври 2002-ра, когато Левски гостува на Брьондби в мач реванш от УЕФА (б.а. – тимът е спечелил с 4:1 у дома). В 9-ата минута сините получават дузпа, а Славолюб Муслин не разрешава на вратаря да изпълни. След пререкание обаче той на своя глава изпълнява и вкарва.
Последния си мач за отбора на сърцето си Митко изиграва на 25 май 2005 г. при победата с 2:1 над ЦСКА във финала за купата на „Васил Левски“. Капитанът, който носи емблематичния №27 (б.а. – избира го заради епохалния мач ЦСКА – Левски 2:7 на 17.11.1968 г.), вдига трофея, а при почетната обиколка го хвърля в сектор Б! Там купата е счупена, но това не е проблем за стража. „Защо го направих? Защото тази публика я заслужава. Отбор и фенове са едно цяло, заради това Левски е силен.“
През лятото е продаден в Кайзериспор, а през май 2008-а отборът за първи път в историята си стига до финал за купата на Турция. Съперник е Генчлербирлиги. Резултатът след редовното време и продълженията е 1:1. След това Иванков открадва шоуто. Той спасява три дузпи и вкарва 2 за триумфа! За този тим реализира общо 6 гола. След това подписва с Бурсаспор, където продължава да бележи. А отборът прави нещо историческо – прекъсва хегемонията на истанбулските грандове Фенербахче, Галатасарай и Бешикташ, стигайки до титлата. Вестник „Милиет“ пък му лепва прякора Майстора на дузпите – нещо, което е познато у нас 10 години по-рано. Причината е, че носи важни победи с головете от бялата точка, въпреки че няколко пъти е каран от реферите да ги пребива. „За него не е проблем да ти вкара в горния ляв ъгъл, а при повторния опит да отбележи по земя в десния. Магията – „Върви към топката със затворени очи. Не поглежда нищо и никого, а след това идва фокусът“.
През юни 2011-a вратарят подписва с кипърския Анортозис, където по това време треньор е Станимир Стоилов. Напуска обаче на 8 август, след отпадането от евротурнирите. Това е и краят на кариерата му.
За националния тим дебютира на 11 април 1998-а при 0:0 с Алжир в контрола на „Васил Левски“. Част е от състава на Евро 2004, но не записва двубой. За последно пази за трикольорите на 3 март 2010-а – при 0:2 от Полша в 65-ия си двубой за тима.
Днес Иванков ще вдигне наздравица за 50-ия си рожден ден. И ще го направи като най-резултатния вратар в Европа със своите 42 гола от дузпи (б.а. – заема шесто място в световната ранглиста по този показател)! Честит юбилей, Митко!
Янаки Димитров/ „Тема спорт“