Титлата трябва да е цел за Левски, но да се преследва без еуфория

12 кръга от първенството вече изминаха, а Левски е на първото място. Този факт сам по себе си няма как да не кара привържениците да изпадат в еуфория и да си мечтаят за титлата. А и представянето на шампиона от последните 14 години – Лудогорец – допълнително подсилва техните надежди. Ясно е, че хегемонията, която е в ход в момента, все някога ще свърши. Отделно от това титлата винаги трябва да бъде цел пред Левски. Особено сега, когато се открива реална възможност за нея.

Феновете няма как да бъдат спрени да мечтаят или пък да се призовава да са с по-ниски очаквания и да не изпадат в еуфория. Но вътре в отбора, това състояние е задължително да бъде избегнато. Много станаха годините, в които „сините“ не могат да стигнат до първото място. Затова сега в еуфория трябва да се изпадне само когато и последната крачка от пътя е извървяна.

Поне от изявите си пред камерите до този момент, Хулио Веласкес изглежда като точният човек, който не би допуснал играчите да се главозамаят. Той непрекъснато призовава към скромност и умереност и твърди, че мисли мач за мач. Дано наистина да е така, дано и да накара футболистите си да мислят така. Колкото повече кръговете намаляват, а първото място се доближава, толкова по-тежко ще става. И за Веласкес, и за футболистите. Говорим за човешки същества и няма как приближаването до някоя голяма цел да не усилва вълнението и напрежението. Веласкес, колкото и да е хладнокръвен, никога не се е борил за титла досега. И поради това такава ситуация ще е необичайна и за него и не е сигурно как той ще успее да се справи с нея.

Едно е ясно – много тежко ще бъде до края. А той е далеч – изминала е само 1/3 от сезона. Така че титлата трябва да се гони, но с минимум еуфория и минимум истерия. Поне вътре в клуба. А че по трибуните сред феновете тези неща ще ги има, е ясно. Остава само да се направи така, че да помогнат на отбора по пътя към голямата цел, а не да му попречат./ „Мач Телеграф“