Веласкес: Обожавам напрежението в Левски! Голям клуб с невероятна история

Треньорът на Левски Хулио Веласкес участва в „Денис Подкаст“ на популярен хърватски ютубър. „Тема Спорт“ представи част от интервюто.

Г-н Веласкес, времената са хубави да си фен на Левски, нали така? Поехте отбора през януари, а сега изживявате фантастичен период. Как се чувствате на първото място?
– Наистина са такива. Застанах начело на тима в началото на годината, бяхме в трудна ситуация. Имахме лагер в Турция, на който поставихме добри основи и установихме начин на работа. Затова и започнахме добре сезона, спечелихме много важния мач срещу Лудогорец. След това имахме позитивно представяне през първия месец. После обаче, през втория, имахме проблем с модела на игра. Винаги съм искал да бъдем много активни с топката, да сме през цялото време с офанзивен манталитет. В някои мачове бяхме динамични, в други – не толкова. След първите два месеца вече започнах да виждам отбора такъв, какъвто ми харесва. Финиширахме сезона на второ място, но наред с това съставът знаеше какво да прави с топката, когато я притежава, и какво е нужно да се свърши в другия вариант. Вече имахме модел, затова и бях доволен от първия си полусезон начело на Левски. Важно е да печелиш, но е по-важно да го правиш с игра. Започнахме да го правим. Колкото до сегашната кампания – тя е невероятна от всяка гледна точка. Започнахме с мачове в Лига Европа, достигнахме до плейофи за Лигата на конференциите. Бях много щастлив от отборното представяне в евротурнирите. Както от резултатите, така и от динамиката, характера при гостуванията. Сещам се веднага за двубоя ни с Брага в Португалия, който загубихме след продължения с 0:1. След него бяхме горди. Отидохме смирени, а в края можеше и да спечелим. Ако бяхме продължили, щяхме да достигнем същинска фаза на някоя от надпреварите. Въпреки това съм щастлив от целия процес на израстване на Левски. Колкото до представянето ни в първенството – до момента е много позитивно. И като резултати, и като философия на играта. Има синергия между играчи, клуб, фенове. Това е много важно. Да, във футбола всичко е ден след ден, затова никога не бива да губиш фокуса си. А да насочиш вниманието си върху малките детайли. Защото винаги можеш да се подобриш – и при играта с топка, и без нея. Доволен съм, но все още има много време до края на сезона. Важно ще е да задържим това отборно ниво и динамиката в представянето. Имаме разпознаваем стил, независимо дали играем у дома, или гостуваме. Показваме идентичност и храброст.

Изненадан ли бяхте от това колко голям клуб е Левски, от напрежението, феновете?
– Обожавам това напрежение още от идването си в клуба. От първия ден съм спиран от привърженици. Всички показват уважение. И това не е само когато печелим, не е само когато сме акумулирали добра енергия, а още от първия ден. Наистина говорим за голям клуб с невероятна история. Но и такъв, който от доста години не е печелил титлата. Сегашната ситуация е перфектна. Лудогорец става шампион доста сезони подред, има и огромен бюджет, като това е една от причините. Затова и досега е доминирал в лигата. През миналия сезон бяхме втори – нещо, което не се бе случвало в предишните 10 години. Тогава направихме първата стъпка. Сега правим втората. Да, бюджетът ни е много по-различен от този на Лудогорец, както и от ЦСКА. Но ден след ден, с качествен тренировъчен процес и добра синергия, вярвам в потенциала и качествата ни. С тези инструменти ще опитаме да изравним нещата с другите. Това е философията ни. Сега ми е лесно, но не беше така в първия ми ден в Левски. Получих обаче отлична подкрепа от всички.

Хулио Веласкес не е играл много футбол, защото още на 15 става треньор… Как е възможно това?
– Роден съм в Саламанка, но моят град е Валядолид. В него живея. По стечение на обстоятелствата съм се родил в Саламанка, семейството ми за кратко е било там. Като всяко дете, от малък започнах да играя. Но още като момче ми харесваше тактиката, както и това да опитвам да анализирам различни ситуации и тактически постройки. Още помня как един ден във Валядолид просто си тръгнах от училище и отидох направо на стадиона, за да гледам как Пако Матурана води тренировка (б.р. – колумбиецът е наставник на тима през сезон 1990/91). Наред с това помня как гледах италиански мачове на Интер и Милан. Много ми харесваше да анализирам Милан на Саки. И на 15 започнах да тренирам деца, които бяха на по 7-8 години. От първия ден заобичах тази професия. Продължих да играя в малки тимове, докато станах на 20-21, но след това не можех да съвместявам двете неща. Затова и реших да бъда само треньор. И съм бил такъв във всички нива на испанския футбол – от наставник на най-малките до такъв в Ла Лига (б.р. – с Алавес през 2022 г.). Това е много, много трудна професия.

На 30 години сте най-младият треньор в Сегунда – водите дубъла на Виляреал. Имахте ли проблем с авторитета в съблекалнята? Все пак сте били по-млад от някои от играчите. Как се справя човек в такава ситуация?
– (Смее се) Сега вече съм на 44 и нямам такъв проблем. Но е имало периоди, в които повече от половината ми играчи са по-възрастни от мен. Но не съм имал истински проблеми, породени от това естество. Може би причината е, че винаги съм искрен и директен. 3а мен най-важно е уважението – да го има и в двете посоки. Иначе треньорът е по-високо в йерархията от играчите. Вярвам, че когато си искрен, човекът срещу теб ще отговори със същото. И няма да имате проблеми. Да, за 28-29 години в професията няма как да нямаш някакви трудности поради някаква причина с играчи, но никога не е било нещо сериозно. Този въпрос са ми го задавали много в миналото – нормално е. Но отговорът е „не“.