Времето на Хулио

Левски победи с 3:1 Черно море на „Тича“ и дръпна с 6 точки на хегемона Лудогорец. Преди години по площадите се скандираше „Времето е наше“. Сега същото с пълно гърло могат да правят феновете на сините. Защото сега им е паднало, след доста време чакане. Всъщност, нещата за тях сякаш започват да се нареждат точно навреме.
Треньорът на сините, Хулио Веласкес, си заслужи времето. Той е първият наставник, който преподписа договора си с клуба след сума време. За да сме точни – след лятото на 2013-а, когато го направи Николай Митов. Той удължи контракта си във време на еуфория, преминало бързо в такова на тъга – след изпуснатата титла в последния кръг и загубен финал за Купата на България. Времето ще покаже какво ще постигне испанецът с този Левски, но е факт, че досега нещата му се получават.

Победата на „Тича“ може съвсем спокойно да се окаже крайъгълен камък. Защото на точно този стадион сините по правило потъват. И бяха на път отново да го сторят – 45 минути се мъчеха като грешни дяволи. Но след това обърнаха нещата в своя полза. Направиха го, след като испанецът извърши налудничава смяна – извади десния си бек Алдаир, за да вкара на негово място централен нападател. Като чрез вътрешна рокада лявото крило Радослав Кирилов бе пратен вдясно на отбраната. Е, с този, а и с подобни други ходове този сезон, Веласкес започна да прави луди колегите си на противниковите пейки. Сещате ли се за момента в 22-ата минута, когато Хулио изрита козирката на скамейката от яд, защото отборът му бе допуснал попадение? Е, после същият този ритник сякаш се стовари върху противника.

Може би испанецът действа толкова смело, защото навреме получи нов договор – в навечерието на важния сблъсък в морската столица. Нормално е след удължаване на споразумението той да се чувства по-свободен, а и подкрепен от шефовете, за точно такива маневри. Със сигурност на почивката си е казал: „Сега е времето за пореден жокер от ръкава“. А играчите му: „Спокойно, има време за обрат“. Вяра и увереност – това излъчваше Левски след почивката на „Тича“. И набързо намачка, а в края досмачка домакините.

Стана така, че последните минути на двубоите вече минават за „Времето на Хулио“ -късните голове се нижат един след друг още от пролетното дерби с ЦСКА (2:2) и не спряха през този сезон – както в евротурнирите, така и на домашната сцена. Това вече говори за манталитет. Такъв трудно се изгражда, но ето, че Левски го демонстрира. При това на място, на което е много по-лесно да си „счупиш зъбите“, отколкото на „Лаута“ срещу Локо Пловдив или под Околчица срещу Ботев Враца.

Хубаво е, че Веласкес си заслужи свободата да експериментира. И със сигурност ще продължи да го прави. Вижте само как без да се замисля не само прави смени, пораждащи редица вътрешни рокади, но не го е страх да извади някого, считан за стълб, и да пусне на негово място друг – справка Макун от твърд титуляр вече е резерва. А ходът с Цунами срещу Черно море също бе право в десетката. Защото бразилецът може и като централен защитник да не е на нивото на Макун, но със сигурност е способен да даде нужната битка и като капитан да поведе останалите. Това са малки, но важни нюанси. За да се чувстват всички в синьо уверено и да се радват на сегашното време.

Янаки Димитров/ „Тема спорт“