Липенски: Берое няма да загуби от ЦСКА!
На 30 март славната фигура в историята на Берое Пламен Липенски навърши 66 години. Бившият атакуваш халф е определян като „Сина на Стара Загора“, защото е свързан с едни от най-паметните моменти в историята на зелено-белите. На 10 април 1986 г. Берое става шампион на България за първи и единствен път, а Липенски е част от историческия триумф. По повод предстоящия мач с ЦСКА, с който също вдига титлата, но като помощник-треньор през 2008 г., и паметните мигове със заралии специалистът, който в момента е част от щаба на Берое, даде интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Липенски, какво очаквате от домакинството на Берое срещу ЦСКА?
– Мисля, че Берое няма да загуби този мач. Имаме сили да се противопоставим на ЦСКА.
Доколко този двубой ще окаже влияние върху битката на Берое за оцеляване?
– Всеки мач е важен, но аз смятам, че в оставащите три мача от редовния сезон, ако спечелим поне четири точки, пак ще сме в елита догодина.
Свързан сте с едни от най-паметните моменти в беройската история…
– Така е. Участвал съм в почти всички успехи и трофеи в най-новата история на клуба. Имам две Балкански купи и шампионска титла като футболист. Като треньор имам купа, Суперкупа на България. Без да звучи нескромно, но сигурно съм най-титулуваният кадър на Берое.
Освен с Берое, ставате шампион и с ЦСКА…
– Това са различни истории. Част съм от шампионския състав на Берое като играч през 1986 година. Предстои да отбележим кръглата годишнина – четири десетилетия от онзи паметен миг. Такива сезони не се забравят. Бил съм шампион на по-късен етап, като помощник-треньор в щаба на Стойчо Младенов с ЦСКА през 2008 година. Чувството обаче съвсем не е същото. Много по-вълнуващо е да си пряк участник в завоюването на най-ценния трофей у нас. На старта на шампионския сезон тогава
не вярвахме, че можем да триумфираме. Повярвахме в успеха на каузата ни, след като се наложихме над Левски на „Герена“ в предпоследния кръг на шампионата с 3:2. Велик момент за Стара Загора.
Има ли някоя по-интересна случка от онзи сезон, която няма да забравите?
– Изправихме се на негостоприемния стадион „Хаджи Димитър“ срещу силния отбор на Сливен. Тогава това беше много силен военен тим. Той играеше здраво срещу нас, за да помогне на друг военен състав – Ботев Пловдив, който беше конкурентът ни за титлата. Сливналии наистина ни спънаха. Затрудниха ни и завършихме 0:0, а тогава в двубоите без попадения точки не се присъждаха, а аз изтървах чист гол на празна врата. Хубаво поне, че този мой пропуск не се оказа фатален и спечелихме титлата.
Как се побеждава Ювентус? В наши дни това изглежда като научна фантастика?
– Това безспорно е един от незабравимите ми моменти. Победата с 1:0 на стадион „Локомотив“ за КНК. Триумфирахме с гол от дузпа на Георги Стоянов-Бръснаря, а победата е още по-сладка заради факта, че в редиците на Старата госпожа личаха имената на цели осем италиански национали.
До мачовете с Ювентус стигате като финалисти за Купата на Съветската армия, където губите от Левски с 1:4 на 23 май 1979 г. Преди това обаче отстранявате Марек след продължения с 3:2. За мнозина това е най-силният ви мач с екипа на Берое?
– Марек в действителност бе много корав съперник – с близнаците Петрови и Сашо Паргов. Подчинихме ги в истински екшън на бившия стадион „9 септември“ в Пловдив. Марек бе актуалният носител на трофея. Надявам се някой ден тези моменти да се върнат в историята на Берое. А дотогава – пожелавам си здраве и на първо време да се спасим от изпадане.