Косич: Случваха се странни неща в първенството! Минахме през много тежки моменти

Локомотив Пловдив е една от приятните изненади в есенния дял на първенството. Черно-белите победиха ЦСКА, изпуснаха Лудогорец в последните секунди и свалиха Левски от върха миналия петък. А само преди няколко месеца тимът се бореше за своето оцеляване и игра бараж за оставане в елита. От началото на годината начело на смърфовете е един „прекалено интелигентен за българския футбол човек“, ако се позовем на думите на собственика на Локомотив Христо Крушарски. Душан Косич сподели как от борещ се за оцеляване пловдивският тим сега е в челото на класирането. Ето какво каза специалистът в интервю за „Тема Спорт“.

Г-н Косич, би трябвало да се чувствате по-добре в България спрямо първите месеци…
– Трябва да призная, че още от идването ми се чувствам добре тук. Разбира се, когато резултатите са положителни, ти е още по-добре.

Как се озовахте тук?
– Препоръчаха ме хора от Словения и започнахме да работим заедно. Още като дете бях чувал за Локомотив Пловдив. Сигурно тогава съм бил на 10 и като разбрах откъде идва офертата, си казах: „Защо не?“.

Какво знаехте за българския футбол и консултирахте ли се с някого преди да дойдете?
– Няколко треньори, мои сънародници, като Славиша Стоянович и Анте Шимунджа, бяха тук. Също така и някои футболисти. Имах информация за българския футбол, познавах отборите. Но не съм се допитвал до никого. Както и в живота, предпочитам да вземам решенията си сам. Без да бъда повлияван. Да ви кажа, от време на време чувам българи да казват някакви неща, които не са особено положителни, но аз досега съм видял само хубаво тук. Хората са мили, приятни. Пловдив е красив град и затова не виждам нищо негативно.

Разкажете ни за началото тук.
– В началото имах нужда от време, за да опозная отбора и средата. Направи ми впечатление, че липсваше увереност в тима. И е нормално след 15 мача без победа. Но виждах, че има качество в тези играчи. И ми беше ясно, че трябва да се направят малки корекции, за да потръгнат нещата. Анализирайки срещите, виждах някои слабости, но те бяха поправими. Бях убеден, че с добър мач, хубав гол, ще се тръгне в правилната посока. И още в началото започнахме да поправяме нещата, взехме някои победи, но тогава се случваха странни неща – нашите опоненти в битката за оцеляване също печелеха двубоите си. В 5 поредни срещи получихме червени картони. Това също ми се стори много странно. Понякога това не е много нормално. И ни беше трудно, защото никога не бяхме в пълен състав. Борихме се много, загубихме мачове, но за щастие в крайна сметка се спасихме.

Кое беше решаващото за промяната?
– Не мога да определя. Според мен това, че опитахме да се спасим заедно. Минахме през много тежки моменти. Когато успяхме да се спасим, беше голямо успокоение. Аз имах някакъв опит, някои от момчетата – също. Но когато нещата не вървят, е страшно трудно. За мен беше невероятно, че феновете дори при загуби във важни мачове ни подкрепяха постоянно. Пътуваха навсякъде с нас и тази енергия беше безценна. Когато видиш, че всички искат доброто на клуба, нещата се получават.

Слушам ви и си мисля какво е за човек, който е ставал шампион на родината си, в един момент да се бори със зъби и нокти в чужда страна за спасението на следващия си отбор?
– Зависи от треньора. Някои колеги много внимават какво избират като следваща стъпка в кариерата си. Защото визитката на треньора крие опасности. Много по-лесно е да имаш добри играчи, за да направиш силен отбор. От друга страна, има много треньори, които се опитват да работят с това, което имат. Да тренираш готови състезатели е много различно от това да развиваш млади такива. Ясно е, че е готино да имаш на разположение силен отбор с добри играчи и висока заплата. Но от друга страна е хубаво предизвикателство да се опиташ да направиш нещо с отбор, който не се намира в добро състояние. Много зависи от това с какви футболисти разполагаш. Но трябва и късмет, за да паснат нещата. Защото във футбола често има ситуации, в които отличен играч не пасва на отбора – било чисто спортно-технически, било като човешки качества. Треньорът може да се окаже неподходящ за клуба или за някои от играчите.

И в тази връзка как се разбирате с Димитър Илиев? Имаше слухове за напрежение между вас…
– Когато пристигнах, трябваше да взема определени решения за отбора и да изпробвам различни варианти. Нямаше нищо лично към него, а по-скоро беше свързано с това как виждах тима по онова време. Митко е играч, който има голяма подкрепа от феновете и това е напълно заслужено. Пожелавам му бързо възстановяване от контузията, за да може да се върне на терена възможно най-скоро, защото е важен за отбора, за клуба и за всички, които ни подкрепят.

Какво се случи през лятото, за да може от борещ се за оцеляването си отбор Локомотив да се съревновава за първите места сега?
– Видял съм доста неща във футбола. Някой път успяваш да победиш силните, но срещаш проблеми с по-слабите от теб тимове. Някой път има традиции. Под традиции визирам неудобни съперници. Такъв за нас е ЦСКА 1948. Видях преди двубоя, че от 10 мача нямаме победа срещу тях. И първото полувреме не играхме зле. А в крайна сметка загубихме с 0:4. Връщам се към победата над Лудогорец през миналия сезон. Тогава имахме късмет. След това не можахме да спечелим в 6 срещи и губехме с един точен удар. Понякога това се случва във футбола.

След 9 месеца тук как виждате българския шампионат?
– Като много труден. След всеки мач сме тотално изтощени. Във всеки отбор има много добри индивидуалности. Някои тимове са по-опитни и навсякъде се играе тежко. Не можеш да си позволиш подценяване срещу никой.

Какви са целите ви в Локомотив?
– Феновете дават всичко от себе си за 90 минути и трябва да можем да им отговорим с нашите действия на терена. Не трябва да се случва те да са по-изтощени от нас накрая. Нямаме конкретни цели и не искам да обещавам нищо. Казах и на моите играчи – нека внимаваме какво правим и какво обещаваме в интервютата. Но можем да гарантираме, че ще работим максимално на всяка тренировка и във всеки мач. Нашата задача е да се раздадем до край и да отговорим на подкрепата от трибуните. Ако го направим, вярвам, че можем да постигнем успех.