Джентълменът Чочев
Лудогорец разби Спартак Варна с 5:1 на „Коритото“, в което няма нищо изненадващо като погледнем класите в съставите и финансовите възможности на двата клуба. Няма да навлизаме в детайли на спортно-техническите нюанси за изминалия двубой край морето, но едно име изпъкна над всички. Това на Ивайло Чочев. Българският халф наниза два гола във вратата на соколите и поведе в голмайсторската листа на Първа лига – още един факт, който не изненадва никого. 33-годишният полузащитник вече има на сметката си 15 попадения, като 2 от тях са от дузпи. А цели десет са с глава, другите три са реализирани със силния му ляв крак. Безспорно оръжието му е на втория етаж и това ясно се видя на „Коритото“ в четвъртък. По този начин Чочев поведе с гол пред крилото на Левски Евертон Бала, който обаче си върне върха при домакинството на Черно море, отговаряйки на предизвикателството също с две попадения.
Ивайло можеше да увеличи още сметката си, ако не бе преотстъпил възможността на Ерик Биле да се разпише от дузпа и да си възвърне поне малко позагубеното самочувствие. Българският халф показа нагледно какво притежава – скромност, джентълменство и его, което напълно е подчинено в името на колектива. Полузащитникът знае много добре какво е да си голмайстор на шампионата. Стори го през сезон 2022/23, когато вкара 21 попадения с екипа на ЦСКА 1948. Но друго е важно, Ивайло показва за пореден път как трябва да се държи един български спортист, тъй като не става въпрос само за футбола. Чочев е нужно да служи за пример. Той е такъв от самото начало на кариерата си. Нито една лоша дума не се чу по негов адрес, а само талант, работа и резултати. Пеп Гуардиола бе казвал за полузащитника си в Манчестър Сити Родри, че той е мечтата на всеки баща за съпруг на дъщеря си. Думите на великия испанец бяха за скромността и работната етика на носителя на „Златната топка“.
Чочев е еквивалентът на Родри на родната сцена. Той осъществи мечтан трансфер през лятото на 2014 година от ЦСКА в Палермо, където се събра да играе в един отбор с Пауло Дибала. Чочев стартира много добре, но тежките контузии започнаха да го преследват и му попречиха да направи име в Серия А, а ако това го нямаше, не се съмнявахме, че щеше да се случи. Но крачката назад не отказа Ивайло и той се завърна в България, за да възвърне формата си в ЦСКА 1948, а след това да премине в Лудогорец. Халфът е един от малцината родни играчи, които могат да намерят място в разградския хегемон. Няма какво да си кривим душите, високите европейски цели, които преследват орлите, не могат да се постигнат с много българи. Простата истина е, че нашите футболисти нямат класата за битките по континенталните стадиони. Най-точният пример е случващото се с националния отбор. Като отворихме дума за селекцията, единствената горчилка през последните дни с Чочев е липсата на повиквателна за турнето в Индонезия. Прийом, с който Александър Димитров остави него и Антон Недялков да си почиват за предстоящите решителни битки в първенството и купата. Но за това нещо Ивайло не носи вина, а тя е по високите етажи на родния ни футбол и продължаващия слугинаж за силния на деня.
Но да се върнем към положителното. За Чочев не може да се каже, че е твърд титуляр за Лудогорец. Дори на моменти всеки се диви, когато той е оставян на резервната скамейка, но от него никога няма да се чуе мрънкане, а влезе ли на терена, дава всичко от себе си. Затова и няма да е изненада, а и ще е напълно логично да получи в ръцете си приза за Футболист на годината. Награда, която този път, в сравнение с някои от предишните години, ще бъде за този, който най-много е заслужил.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“