Лудогорец бъркаше стъпките на хорото
Лудогорец остави зад гърба си доста противоречив есенен дял на кампанията. Финалът му бе добър, но в големи периоди играта на отбора бе всичко друго, но не и подобаваща на хегемон. На тим, който продава играчи за милиони и пръска огромни суми за нови попълнения. Напоследък трансферните разочарования са доста повече от изстрелите в десетката. И това няма как да не се отрази на представянето на терена. А то определено не е такова, каквото искат босовете. За отбелязване е само, че тимът завоюва с 15 точки по-малко от максималните. А утешението, че с победа в отложен мач ще се изравни на върха с временния лидер Черно море, е малко.
Преди година по това време написахме: “Лудогорец сам се вкара в ролята на догонващ”. Всъщност актуално е и днес. И за това отговорността е на доста хора по веригата – от високите етажи – до хората в съблекалнята. Всъщност в един момент всички от нея в купом хвърлиха оставки, но по-късно изгоря единствено Ивайло Петев, който в миналата кампания грабна титлата в последния кръг…
На трансферния фронт отново бе интересно – големи изходящи сделки – продажбите на Игор Тиаго и Кирил Десподов, големи входящи – идването на Квадво Дуа за 3 милиона евро, пращането под наем на скъпоплатени играчи като Пипа и Нонато, които тотално разочароваха. На фона на голямото движение на футболисти, както и на факта, че през миналата кампания тимът бе повече от колеблив, сякаш закономерно и очакванията се оказаха много по-големи от реалните възможности. Още от началото на сезона Лудогорец “не хвана стъпката на хорото” и го заигра грешно. Както у нас, така и на континенталната сцена, където обикновено е насочено вниманието в топлите месеци. Тимът падаше от новак в елита, инкасирайки три гола, след това биеше с по пет други съперници. И така и не придобиваше ясна представа кой всъщност е и какви са реалните му сили.
Въпреки смяната на основни фигури в нападението, титлата през лятото бе спечелена благодарение на Тиаго и Десподов, играта в атака си остана най-силното оръжие на тима. Защитата, въпреки взимането на Ноа Сонко Сундберг от Левски, продължи да бъде най-слабото звено. А когато пред вратата на нестабилните Падт и Слуга се стигнеше до статично положение, то ситуацията ставаше “горе ръцете”. Прекалено големият състав пък доведе до пращането на играчи във втория тим и в резултат на това имахме и разбунена съблекалня. На няколко пъти асът Бърнард Текпетей правеше фасони към Ивайло Петев, когато бе заменян. Треньорът пък пращаше на пейката всеки, сбъркал грубо в даден мач. Тежките контузии също утежняваха ситуацията. В някои двубои тимът получи очаквано рамо от реферите – изпищяха Левски и Ботев Пд. Лудогорец обаче се проваляше и в Европа и в един момент напълно логично вратата на треньора бе показана – след 0:0 срещу Арда в Кърджали.
На мостика застана опитният Георги Дерменджиев. Без резки движения той успя да стабилизира представянето. Направи го, като влезе под кожата на играчите. Текпетей вече не бе сърдит, а тичаше по 50 метра, за да поздрави наставника след гол. А за подобрената игра влияеше много и Якуб Пьотровски. Поставен зад гърба на нападателя (б.а. – Петев го използва там още в последния кръг на миналото първенство срещу Черно море на “Тича”), полякът бе като развързан. С мощната си физика той буквално газеше съперниците и бе властелин от едното до другото наказателно поле. Излекуваният Квадво Дуа показа качества и нещата взеха да се подреждат, въпреки че имаше неочаквани издънки като домакинската срещу Славия.
Шестте грешни стъпки направиха така, че Лудогорец отново, както и през миналия сезон, да е в ролята на преследвач. Разградчани умеят да я изпълняват добре. Ако подобрят още отборното начало, то ще е много трудно за Черно море и ЦСКА-София да отговорят подобаващо в пролетния маратон. Но е истина, че орлите не са това, което искат да бъдат. И въпреки това остават фаворит за нова титла.
Янаки Димитров/ “Тема спорт”