Лудогорец: отборът може и да скърца, но клубът – не
Лудогорец отново е в ситуация, при която работата на клуба и на отбора са две отделни синусоиди, като първата си върви в плюсови стойности, докато втората влезе в минусови параметри. Продажбата на Мунир за внушителните 1,4 милиона евро, който през последните месеци бе преотстъпван къде ли не, а при връщанията си на „Хювефарма арена“ бе резерва, е ново доказателство за ефективността на модела. Разградчани продадоха играч, от когото не се нуждаят, за пари, които другите ни отбори мечтаят да вземат за звездите си. При това от клуба се разделиха с футболист, който по никакъв начин не накърнява дълбочината на състава на въпросната позиция.
„Орлите“ продават за добри пари резервите си, а звездите си – за космически за родните стандарти суми от порядъка между 6 и 10 милиона евро. В първия случай това не променя ресурса, с който клубът разполага на въпросния пост, а във втория – до седмица-две разградчани взимат нов стойностен играч на неговата позиция. Такъв например е случаят с Мунир, който се оказа, че не може да се впише в схемата на отбора и бе продаден на шампиона на Мароко. Липсата му обаче по никакъв начин не отслабва конкуренцията по фланговете, защото отборът разполага с Ерик Маркус, Бърнард Текпетей, Кайо Видал, Станислав Иванов и Емерсон за двата поста, тоест всеки титуляр има двойна алтернатива при контузия или слаба форма. През лятото бе продаден и вече изчерпалият се за Лудогорец Якуб Пьотровски. Трансферът му от една страна бе имнджов – в Серия А, а от друга – за добра сума, предвид възрастта и оставащия му договор. Шефовете на клуба обаче веднага реагираха с привличането на Филип Калоч от Втора Бундеслига – дестинация, утвърдила се като най-добрата входяща за „орлите“. Клубът изкара 22 милиона евро от трансфери за последните два сезона и реннвестира 10,5 милиона от тях в нови попълнения. Колелата на успеха продължават – едни се качват, други слизат, но механизмът е същият – победен на терена и печеливш по отношение на клубната каса.
Иначе, ако погледнем към витрината на пирамидата, отборът не е това, което се очакваше. Тимът отстрани два съперника – Динамо Минск и за първи път в историята на българския футбол се разправи с шампиона на Хърватия – Риека. Той обаче не можа да се противопостави на първенеца на Унгария Ференцварош, който трябваше да е напълно преодолима цел, падна и от Шкеидня в първия мач. Изпуснаха се и задължителни точки като трите домакински с Локо София. От гледна точка на резултатите програмата на „орлите“ е под средното, но още по-ниско от средното ниво е играта. От Лудогорец се очаква да бъде атрактивен, доминиращ, опасен и резултатен, но тези изисквания не са изпълнени. Методологията на работата на братя Домусчиеви обаче не позволява да има отклонения от зададената програма минимум. Дори и при скрибуцащия футбол на Руи Мота, отборът си осигури групи за N-та поредна година, а предвид резултата от първия мач и съперника, това трябва да е във втория по престиж турнир. Отборът е и първи в първенството, макар и да води на Левски само по голова разлика. Със сигурност качествените нови попълнения ги има в лицето на Калоч, Петър Станич и Йоел Андерсон, а ако нещата не се променят в
положителна посока, се сменя треньорът, което няма как да не доведе до позапълване на дупките в игрово отношение. Не се ли случи това в достатъчна степен, икономическият модел и приходът от трансфери позволяват взимане на още играчи, което неминуемо в един момент ще доведе и до качествени промени на терена.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“