Предвидените грешки на растежа

12 точки повече от втория в класирането, изпочупени какви ли не рекорди в Първа лига, изключително престижни равенства като гост на силните тимове на Лион, Лацио и Виктория Пилзен, извоюван хикс с A3 Алкмаар и като по чудо пропуснати точки с Андерлехт и Атлетик Билбао в групите на Лига Европа. Цифрите качват Игор Йовичевич на престижна позиция, но като че ли остава усещането, че от Лудогорец се е очаквало повече. Отборът играе сравнително тежко и не е достатъчно разообразен в атака, но за това си има съвсем логично обяснение.

На първо място Лудогорец остана без най-острите си офанзивни играчи – Рик Джонатан и Руан Круз бяха продадени, а Бърнард Текпетей и Квадво Дуа са тежко контузени. По-долу ще стане дума и за други кадрови проблеми. Трансферите на първите двама обаче са солидно аргументирани с 16 милиона причини, а собствениците си позволиха тази стъпка, когато отборът си бе осигурил солиден аванс в първенството и на практика бе отпаднал от Лига Европа преди последните две срещи. Тези три месеца до края на първенството ще дадат шанс на Йовичевич да интегрира новите попълнения в атака Антоан Бароан и Ив Биле, да се види доколко ще може да се разчита на Дуа след контузията и отново визията да се насочи към по-далечното бъдеще – групите на Шампионската лига и най-подходящите изпълители за атаката й.

Иначе дотук Йовичевич перфектно изпълни мисията – няколко много силни мача в групите на ЛЕ, след като участието там бе минирано с контузиите на основни играчи и стартовата загуба от Славия Прага, когато начело на тима бе Захари Сираков.

Ако Левски или ЦСКА бяха залисали в един групов цикъл равенства в Рим с Лацио, с Лион и бяха достигнали A3 Алкмаар от 0:2 до 2:2, то „сини“ и „червени“ апологети щяха да пишат мнготомници за еврокампанията.

Другият минус за по-слабото представяне, освен липсата на нападател и реализатор, е загубата на мотивация у голяма част от играчите след практическото отпадане от Лига Европа. Лявото крило Ерик Маркус и Якуб Пьотровски изглеждаха най-далеч от обичайното си високо ниво. Разликата пред втория в Първа лига също бе достатъчно голяма, за да бъде необходимият стрес тест за играчите на „орлите“. В един момент Левски приближи и Лудогорец преби на два пъти Ботев Пд и веднъж силния тим на Арда, като им вкара 11 гола в трите двубоя.

Като говорим за контузени играчи, то не само атаката пострада, но и позициите на крайните защитници. Сезон по-рано Аслак фон Витри бе бекът, замесен в най-много голове на отбора си сред всички на своя пост в европейските първенства. Сон пък действаше много силно на другия фланг, като се справяше много добре и в двете фази на играта. Постоянни контузии извадиха двамата за няколко месеца, което свали и ефективността на „орлите“.

Сега обаче Йовичевич има достатъчно време да отпусне газта и да я натисне по-силно за старта на еврокампанията, като междувременно добре разработи машината с две-три нови попълнения.

Богомил Русев/ „Мач Телеграф“