Шотландия е непревзета от родните тимове
Лудогорец има отличен шанс да продължи към елиминациите на Лига Европа. Преди утрешното гостуване на „Айброкс“ разградчани заемат 23-та позиция след 6 изиграни кръга (6.а. – продължават първите 24, като първите 8 се класират на 1/8-финали, а останалите играят плейофи за достигането им). Очаква се с 3 точки от визитата на Рейнджърс (33-и с 1 точка) или домакинството на Ница (36-и с нулев актив) орлите да направят пробив. Утре вечер обаче те ще играят и срещу историята. Която показва, че до момента роден тим не е печелил в Шотландия. Нещо повече – на континенталната сцена имаме 5 визити, като и петте са загубени. А две от пораженията са точно от гранда от Глазгоу – Рейнджърс.
През сезон 1966/67 Славия става първият роден тим, достигнал до полуфинал в евротурнирите (б.а. – изпреварва с няколко часа ЦСКА). На 19 април 1967-а белите губят у дома с 0:1 от Рейнджърс, след като правят много пропуски. В реванша на „Айброкс“ на 3 май пък се стичат 70 000 екзалтирани зрители, а гостите не стигат до нещо повече от второ 0:1, главно заради предпазливата си тактика.
„Посрещнаха ни отлично, в луксозния хотел всеки в стая – свидетелства Михаил Мишев. – Ние обаче се събрахме в една-две стаи, сложихме дюшеците на земята, да бъдем заедно. Пред стадиона пълно с коли на футболистите, съблекалнята блести, с басейн вътре, теренът – да не смееш да стъпиш. Дайте да ги бием тези капиталисти
– вика ни водачът на групата, генерал от Строителни войски. А ние мислим какво да купим за жените си…“.
„Играхме още по-добре, отколкото в София – добавя халфът Димитър Ларгов. – Липсата на умение и сериозните пропуски пред вратата им ни лишиха от реалната възможност да играем на финала с Байерн. На стадиона беше треньорът на германците Златко Чайковски, много голямо име в световния футбол, който каза: „Бяхте достойни за финала, но нямахте късмет“. Сигурно не е само въпрос на шанс. Все бяхме потиснати, пречеше ни манталитетът – чужденците ни мачкаха с увереност и самочувствие, въпреки че бяхме по-добри футболисти от тях. По онова време треньорите ни нямаха никаква информация за съперника, опознавахме ги на терена“, е равносметката на Ларгов, който по-късно ще се издигне и до президент на Славия и БФС.
През 1968/69, малко повече от година след като стига паметен полуфинал за КНК срещу Рейнджърс, жребият отново сблъсква Славия с шотландци. Срещу Абърдийн в Панаирната купа (б.а. – предшественик на Купата на УЕФА) обаче белите излизат със съвсем различен тим от онзи, който прави сензационен рейд в Европа. От стария състав са останали само вратарят Симеон Симеонов, трима от защитата и халфът Георги Харалампиев-Ампето. Няма го в атаката хитроумния Горнобански кмет Михаил Мишев, Александър Василев-Чоко се е разделил нелепо с живота след уж невинна операция от сливици, а Димитър Ларгов е прекратил състезателната си кариера. Звездата на тима Александър Шаламанов е споходен от малшанса да се контузи, а нападението е съставено от абсолютни дебютанти, като първи стъпки в големия футбол прави мощната деветка Божидар Григоров-Боби Григ. 0:0 на стадион „Славия“ е последвано от 0:2 в Абърдийн.
„Мачовете бяха равностойни – разказва един от опитните в състава – Иван Давидов. – Като цяло доминирахме ние, но нямахме шанс пред гола. Спомням си обаче и нещо друго. Като се наредим в тунела преди някой международен мач и ги погледнем само какви екипи, обувки и кори имат, ни ставаше болно. Нашите фланелки бяха с дупки от многогодишното им носене и пране“.
През 1969/70 пак за Панаирната купа, Славия вече е ЖСК-Славия (б.а. – след обединение с Локо София). Тимът елиминира Валенсия, но слага оръжие пред шотландския Килмарнък. Нещастно стечение на обстоятелствата минира амбициите на състава. Боби Григ пропуска първия двубой заради контузия, но още по-голяма е липсата на титулярния вратар Симеон Симеонов, който е ударен лошо в главата на мач на националите във Варшава десетина дни по-рано. В негово отсъствие резервата Петър Цолов пуска леки голове при 1:4 в Шотландия.
През 1978/79 на претъпкания „Бончук“ Марек бие с 3:2 Абърдийн за КНК, който е воден от Алекс Фъргюсън. Мениджърът обаче има доста път да извърви, докато стане Сър. Головете за дупничани са дело на близнаците Иван и Венцислав Петрови. В разгара на мъжката битка британците дават свидна жертва – в 55-ата минута е счупен кракът на Уили Гарнър. Преди началото на реванша великият психолог Фъргюсън прави един от първите си брилянтни фокуси във футбола – фланелката на Гарнър се мъдри в съблекалнята на българите като предупреждение какво ги чака на игрището. Трикът успява срещу коравите иначе дупничани.
„Типично британска история – стадион без писта, навеси на централната трибуна, мачкане по целия терен. Нямахме самочувствие и получихме 3 гола“, припомня си нажежената до червено атмосфера на „Питодри“ треньорът Янко Динков.
Гостите не се дават без бой и удържат благоприятното 0:0 до средата на втората част, когато в игра се появява дебютантът Гордън Страхан. Пет минути след това бъдещата легенда на Манчестър Юнайтед вкарва решителното първо попадение, което пречупва дупничани и води до 0:3.
През 1993/94 Левски има страхотен отбор, който се доказва и срещу един от най-солидните тимове в Шампионската лига по онова време. Сините изостават с 0:2 на „Айброкс“ от Рейнджърс, но с голове на Даниел Боримиров и Николай Тодоров-Кайзаера успяват да докарат нещата до 2:3. Резултатът може и да е по-благоприятен, но вратарят Олег Моргун пуска 3 леки гола. В реванша обаче сините бият с 2:1 с голове на Наско Сираков и Кайзера и елиминират фаворита./ „Тема спорт“