Макриев: Левски има основата за титла! Ел Джемили е рисков – възможно най-бързо да го продават

Бившият футболист на Левски Димитър Макриев говори пред „Тема Спорт“ преди двубоите на сините срещу Апоел Беер Шева в квалификациите на Лига Европа. Нападателят е един от най-добрите събеседници за израелския футбол, след като натрупа сериозен опит в местния елит с екипа на Ашдод, с който е ставал голмайстор на първенството. Юношата на столичани сподели и мнението си за родния шампионат и националния тим.

Г-н Макриев, Левски се изправя срещу Апоел Беер Шева в първия квалификационен кръг на Лига Европа. Какви са очакванията ви за двубоите между сините и израелския тим?

– Очакванията ми са за тежки двубои за Левски. Със сигурност ще бъде много трудно за сините. В последните години в израелското първенство се играе доста добър футбол – бърз и динамичен. Залага се на местни играчи, въпреки че сега и там се прие ново правило за чужденците. Апоел Беер Шева от години е един от водещите отбори.

Играли сте дълги години в Израел и сте наясно със ситуацията в страната. Ще повлияят ли на Апоел Беер Шева проблемите около подготовката заради военния конфликт с Иран?

– Не, не мисля, че това може да им повлияе. Израелците са големи националисти. Докато играех в страната, тогава имаше друг военен конфликт, но първенството си продължи. Видяхте, че така беше и когато Израел навлезе в Газа. Просто са се приспособили към тази обстановка и това по никакъв начин няма да им влияе.

Има ли предимство Левски, че реваншът няма да е край пустинята Негев, а ще се проведе в Унгария?

– Със сигурност за Левски ще е по-добре, че реваншът ще е в Унгария, защото по това време от годината в Израел жегата и горещините са невероятни. Влагата също. Местните са се приспособили и им е много по-лесно да побеждават европейските си съперници. В Унгария условията за игра ще бъдат много по-благоприятни. Но важното е Левски да постигне добър резултат в първия мач. Всичко е до класа. Един отбор, когато е силен и със самочувствие, няма проблеми.

Как ви се виждат сините под ръководството на Хулио Веласкес?

– Виждам, че се справят доста добре. През пролетта се постигнаха страхотни резултати. Сега въпросът е дали подготовката и контролите, които се изиграха, са стигнали за изпълнението на задачите преди новия сезон. Лошото е, че Левски срещна по-слаби отбори в проверките и те не могат да послужат за критерий за Апоел Беер Шева.

Споменахте новите попълнения. Докато Рилдо е все още непознат, то Радослав Кирилов натрупа доста опит по родните терени. Какво е мнението ви за привличането на крилото?

– Смятам, че този трансфер е много добър. Ради се доказа във времето и със Славия, с ЦСКА 1948, а и в националния отбор. Аз съм твърдо „за“ такива сделки с привличането на опитни български играчи.

Как ви се вижда ситуацията в нападението на Левски?

– Забелязва се, че позицията на нападателя тип таран вече е на изчезване. Това отчитам през последните години и много трудно се намират футболисти с този профил. За мен Алекс Колев бе точно такъв, но се раздели с Левски. Сангаре още е на приливи и отливи. Може би е доста по-добре, когато се включва като резерва. Има такъв тип футболисти, които са по-полезни от скамейката и решават мачовете. Рупанов го следя от две-три години, когато играеше във втория отбор на сините. Приятно изненадан съм от развитието му. Но и той не попада в профила на тарана, а по-скоро да се включва от втора позиция и виждаме, че се справя много добре. Има голямо бъдеще.

Забелязвате ли лидер при сините? Може ли да откроите и някой играч, който да изпъква над останалите?

– Безспорно един от лидерите си остава Цунами. Още от идването си държи постоянно високо ниво и неслучайно стана капитан. Колкото до играч, който изпъква, не знам, в даден момент един може да избухне, а в друг – различен футболист. Пример мога да дам с Ел Джемили. Мнението ми е, че той е много рисков за клуба и възможно най-бързо трябва да го продадат.

Виждате ли Левски в борбата за титлата през новия сезон, след като тимът имаше реален шанс да се бори с Лудогорец още през миналата кампания?

– Лудогорец е доста добре смазана машина. В Разград всичко е много подредено и трудно Левски и ЦСКА ще се преборят. Защото трябва време и търпение. Но в двата клуба все има рокади, сменят се треньори, взимат се или се освобождават по десет футболисти. През миналия сезон Левски обаче се представи на много добро ниво и за предстоящия трябва да надгради. Виждаме, че основата е налице и с още трима или четирима нови може да се случи. Ще е много трудно, но не е невъзможно сините да се преборят за титлата. ЦСКА пък виждате, че изгражда всичко наново. Борбата за златните медали, смятам, че отново ще е между Лудогорец и Левски.

Как си обяснявате, меко казано, проваления сезон за ЦСКА? Ще се справи ли Душан Керкез начело на червените?

– Душан Керкез е добър треньор. Доказа го в Ботев Пловдив. Мисля, че трябва да му се даде време и сега е важно какви трансфери ще направят.

Какво е мнението ви за новото правило, което БФС наложи – задължително четирима българи да стартират като титуляри, в противен случай ще трябва да се плати глоба в размер на 400 000 лева?

– Отборите, които разполагат с по-големи бюджети, няма да го спазват, плащат си и няма да им пука. В Израел това нещо съм го видял. Но когато бях там, правилото беше само за пет чужденци в един отбор. Който имаше шести, се замразяваше и няма право да играе до зимата. Виждате израелският футбол какъв прогрес има. Тимовете им влизат в същинските фази на Лига Европа, Лига на конференциите, а и в Шампионската лига. Отделно националният им отбор много се разви. Все по-близо е до класиране на голям форум. Това всичко е стратегия, която с времето сработи. Дава се шанс на местните играчи и те израстват. Другото е, че чуждите футболисти са класни. Няма кой да вземе такъв, който да е под нивото на израелците. Затова нивото се вдига и първенството им е много силно. В Кипър пък е различно. Там може по двама местни да играят, а за чужденците се плащат определена сума на човек на мач. Големите отбори покриват глобите и залагат на иностранци. Смятам, че при нас трябва да се дава шанс на българите. Да, ще е тежко и ще се преболедува, но това е пътят, иначе ще си продължи старата песен.

Как виждате ситуацията и в националния отбор?

– Трябва да разберем, че това е най-доброто, с което разполагаме в момента. За мен Илиан Илиев е страхотен специалист и го е доказал във времето. Но който и треньор да застане начело на националния отбор, ще е същото. В последните години постоянно говорим, че ще разчитаме на колектив и борба, но класата си е от значение. Няма какво да се лъжем. Виждате колко футболисти имаме в Западна Европа, и то в големите първенства. Когато Марибор ме продаде в Израел и за шест месеца станах голмайстор на първенството, не можех да седна дори на резервната скамейка на националния отбор. Бях щастлив, ако това се случеше. Толкова беше голяма конкуренцията. Всички играеха по Западна Европа – Англия, Германия, Франция и т.н. По това време, когато отидеш в чужбина, всичко ти се отваряше, а сега не е така – питат дали може да мине проби даден играч. Забелязвам, че и младите нямат такова желание да станат футболисти. Преди 20-ина години, когато моето поколение навлизаше, целта беше със зъби и нокти да се бориш, за да станеш професионалист. Сега има много развлечения и странични неща, и за мен това пречи за развитието им във футбола.