Макс Ебонг: от бедност и побои до ЦСКА
Халфът Макс Ебонг е второто зимно попълнение на ЦСКА. Без никакво съмнение е странно как беларуски национал носи африканско име Е, причината вече бе разкрита – неговият баща е камерунец, като се запознава с майка му във Витебския медицински университет. За съжаление обаче, зад тази наглед интересна история, стои сериозна лична драма, която съпътства живота на новия играч на „червените“. Всъщност, неговата житейска история може да мотивира мнозина да се развиват и да постигнат успех във всяка област, без значение откъде тръгват.
Африд Макс Ебонг Нгоме, както е името на халфа на ЦСКА, е роден на 26 август 1999 г. във Витебск. Само няколко години по-късно баща му напуска семейството си, за да работи в Москва, а по-късно се прибира в родината си Камерун. „Не говоря с баща си, но не тая злоба. Може би това дори е хубаво, трябваше да порасна рано“, казва Ебонг.
Макс израства във Витебск, където започва да се занимава с футбол и бързо подобрява уменията си. „Спомням си, че един ден гледах телевизия и някой пусна футболен мач. Барселона играеше, а Роналдиньо все още беше в отбора им по това време. Толкова много ми хареса! И веднага си помислих колко прекрасно би било да ритам топка като него. Освен това, братът на майка ми беше футболист. Но баща ми не беше – ако не се лъжа, той играеше тенис на маса. И от този момент нататък се влюбих във футбола толкова много, че дори не помня живота си преди това. Сякаш всичко се след този мач на Барселона“, признава Ебонг.
В началото майката на бъдещата звезда на беларуския футбол се съпротивлявала на футболната му кариера. „Когато бях в подготвителната школа, треньор от Витебск дойде да набира деца. Но майка ми не ме пусна. Вероятно се тревожеше за контузиите, които брат й беше получил по време на кариерата си. Каза, че е твърде рано на тази възраст – краката ще ме болят. Но година по-късно треньорът Владимир Павлович Войтехович се завърна, този път от клуб Комсомолец. И бях упорит в желанието си – прибрах се вкъщи и започнах да се държа неадекватно, дори да се паникьосвам, може да се каже. И накрая психологическата атака проработи“, припомня си футболистът.
„Баба ми ме заведе на първата ми тренировка. Тогава дори не разбирах какво е футбол, че има тактики, различни позиции. За мен на терена имаше две позиции – нападател и вратар. Просто тичах, играех си с топката за забавление. Но тренировките бяха само веднъж седмично и това ме побъркваше! Исках да играя всеки ден. Но бях принуден да чакам до неделя. Всичко това се случваше в нашето училища, на пясъчно игрище. Но един ден Владимир Павлович ме дръпна настрана и каза, че вече не трябва да идвам там – отсега нататък трябва да ходя на тренировки в детско-юношеското спортно училище Комсомолец. Разбира се, бях нервен. Когато видях как децата там боравят с топката, бях впечатлен: това е ниво!“, спомня си той.
Но не всичко беше толкова просто – един ден по време на тренировка пo-големите деца го тормозеха, обиждаха го и го заливаха с вода. И Макс, мокър до кости, връщайки се у дома, реши, че никога повече няма да стъпи в Комсомолец, не и с децата там. „Предпочитам да играя в двора“. И тогава, след седмица пропуснати тренировки, същият Владимир Войтохович се появи на вратата му и попита: „Защо не идващ на тренировка?“ Ебонг не искаше да бъде доносник: „Не исках да му разказвам тази история. Не издадох побойниците, но говорихме и някак си той ме убеди да се върна. Владимир Павлович беше специален човек в живота ми, той ме измъкваше от трудни ситуации няколко пъти. И като се има предвид, че съм израснал без баща, сега осъзнавам, че научих много от това, което е оформило характера ми, от него“.
Семейството на Ебонг в било доста бедно. Веднъж роднина изпрал екипа му в неподходящо време, така че той отишъл на тренировка с дънки и обувки – нямал нищо друго. Имало и инцидент, при който токът бил спрян заради неплащане, така че дядо му свързал апартамента към електрическата мрежа на съседите, което по-късно довело до полицейско посещение. Самия Мкас имал труден характер като дете. „Редовно се биех след училище. Всяка седмица имаше бой. Постоянно ме викаха в кабинета на директора или в кабинета на заместник-директора. Въпреки че не бих казал, че съм побойник. Но не бях и добър човек. Понякога дори се биех с по-големи ученици. Веднъж имаше бой между часовете. И счупих носа на един човек. Той се оплака, училището извика родителите и настана суматоха – това вероятно беше първият път, когато започнах да мисля за последствията и намалих боевете“.
Първият идол на Ебонг беше нападателят на БАТЕ Витали Родионов, също от Витебск, на когото ментор е бил Владимир Войтехович. „Тогава момчетата събираха стикери за списанието на Шампионската лига. А снимките на Родионов бяха особено популярни. Всички го обичаха. И аз също“. Уважението им стана още по-силно, когато Родионов дойде да сподели опита си с момчетата. „Спомням си неговата фраза: футболът не се играе само с краката, не в смисъл на глава – вече го разбираме – но се играе и ръце…“. Тогава си помислих: „Какви ръце?“. Какво общо имат ръцете с футбола изобщо?“. Но Родионов, в отговор на нашето объркване, извика едно от момчетата и му каза да застане зад нас и да се опита да стигне до топката когато идва пасът. Витали протегна ръка и хлапето не можеше да направи нищо по въпроса, не можеше да се доближи до топката. И така осъзнахме, че във футбола е важно да можеш да използваш цялото си тяло. Може да не виждаш какво има зад теб, но с протегната ръка усещаш, че противникът ти е близо. И аз съм следвал съвета на Родионов през цялата си кариера. Хората дори ме смъмряха на терена: „Уморихме са да ни удряш с лакти“.
Междувременно Ебонг продължава да се развива като футболист. На 14 години той се присъединява към ПМК-Постави, който по това време е преустановил участието си в Първа лига поради финансови проблеми, но поддържа своята академия, която е осигурявала много играчи за клубове от Висшата лига. „Льoxa Иванов, с когото бяхме приятели, ми предложи да отида в Постави. И за мен по това време това беше мечта – като Барселона. Защото имаше всички условия: тренировъчна база, игрища. Всички млади момчета искаха да отидат там. Минах през проби. Мен ме одобриха, но моя приятел Льоха – не. За съжаление обаче съвсем скоро ПМК-Постави се разпадна поради финансови проблеми, така че историята така и не продължи“, казва новият играч на ЦСКА.
Той обаче вече е привлякъл вниманието на Шахтьор Солигорск, където Ебонг преминава два пъти проби, като вторият път все пак беше одобрен, но след куп перипетии. В онзи момент Ебонг е на косъм от изпращане в сиролиталище. Неговият треньор Владимир Павлович Войтехович и директорът на спортното училище „Комсомолец“ Виктор Иванович Равков разбират за това, след което вторият моли хората от Шахтьор Солигорск да му дадат втори шанс. „Всъщност, не разбирах заплахата от сиропиталището, но осъзнах сериозността на ситуацията и тръгнах към Витебск. Спомням си, че беше поръчан микробус за 6 сутринта. Но алармата не звънна и аз се успах. Отидох на гарата на случаен принцип, панически – дори не знаех, че там редовно се движат микробуси. Спрях един, но нямаше места. Шофьорът видя колко съм разстроен. Даде ми сгъваем стол и ме настани в средата на купето. И така, люлеейки се от едната страна на другата, отидох в Минск, после в Солигорск. А аз съм от хората, които се възползват, ако има шанс. И всичко се получи. Прекарах няколко дни на проби и ми казаха: „Подходящ си“. Тогава се изненадах: „Уау, супер!“.
„Скоро започнах да тренирам с основния състав, без да съм играл нито един мач за резервите. Случи се случайно. Преди тренировка реших да гледам мач на дублиращия отбор с първия. И тогава някой се контузи и се наложи смяна. Треньорите ме погледнаха: „Готов ли си?“. Изобщо не бях готов, но, разбира се, казах „да“. Излязох и играх уверено. Така трениpax с основния отбор до края на годината“, припомня си той. През ноември 2016 г. футболистът, който току-що беше навършил 17 години, подписа първия си професионален договор с клуба от Coлигорск. През 2017 г. Ебонг игра за резервния отбор, който спечели шампионата, а също така игра за отбора до 19 години в Младежката Шампионска лига на УЕФА до 2018 г. Той се превърна в пълноправен титуляр. „Тогавашният старши треньор Олег Михайлович Кубарев се приближи до мен и ме попита: „Кога свършва училището за теб? През май? Добре, отсега нататък ще тренираш с основния отбор““, разказва Ебонг.
Бързо се превръща в титуляр за Шахтьор Солигорск, а през сезон 2018/19 отборът печели сребърните медали в беларуското първенство. В този период той впечатлява шефовете на Астана, които го купуват.
„Бях на почивка и сезонът дори беше започнал. Но имах контузия, затова отлетях за Хърватия за рехабилитация. По-късно агентът ми Михаил се обади и каза, че има интерес от Астана. Искат да говорим и да обсъдим условията за мой трансфер. Честно казано, бях много щастлив. Същата година гледах как Астана играе срещу Манчестър Юнайтед в Шампионската лига и следих отбора. Не мислех особено за трудностите при преместването в друга държава или за други проблеми. Най-важното за мен беше да продължа да се развивам и да достигна следващото ниво. Веднага усетих, че отборът е сериозен и е далеч пред Шахтьор Солигорск по отношение на организацията“, каза Макс.
Астана купува Ебонг само за 250 000 евро. Бързо се превръща не само в титуляр, но и в капитан на отбора. Успоредно с кариерата на клубно ниво, в националния тим новият играч на ЦСКА също е основна фигура. „Когато през 2019 г. дойде повиквателната за националния отбор, бях абсолютно развълнуван. Дори си спомням първото си посещение. Тогава имаше футболисти като Стасевич и Драгун. Бях щастлив да бъда в един отбор с тях. Всички те са добри хора. Мислех си как да изляза на терена възможно най-скоро. Спомням си също как пристигнахме за мача срещу Уелс и излязохме да огледаме терена. И ето ни, Гарет Бейл е срещу мен. Уау! Играх с него на ФИФА, а сега ще делим един и същ терен. Но срещу такива страхотни играчи искаш да се докажеш още повече“, казва Ебонг.
„Имах много трудности в живота си и когато се събуждах, често се чудех: „Имам ли изобщо нужда от това?“. Но въпреки това ставах и вървях към целта си. А отвъд целите има мечта…“, завършва мотивиращият разказ на новия халф на ЦСКА./ „Мач Телеграф“