Малкият Мук на Левски
Левски направи така, че в заключителната част от сезона да му е широко около врата. И ако допреди две седмици още витаеха съмнения дали хегемонът Лудогорец ще бъде детрониран, то вече такива няма. Въпрос е само на часове или пък дни шампионската купа да акостира на „Герена“. Титлата може да бъде спечелена още утре с победа над втория в класирането ЦСКА 1948. За този мач за титуляр е гласен играчът с №22 на сините. Същият онзи, който, сякаш поради ниския си ръст, остава под радарите. А всъщност има немалка роля Левски да стои комфортно на върха в класирането. При това не само със свършеното на терена, а и извън него. Ако още не сте се сетили за кого става въпрос, ето ви още един жокер – той е най-добрият подавач в състава, воден от Хулио Веласкес. Вече е ясно – Мазир Сула.
Тече 80-ата минута на вечното дерби, играно на 25 април. Евертон Бала напредва в половината на армейците и подава към десния фланг. Там зад гърба на отбраната изскача 27-годишният офанзивен играч, роден във Франция и притежаващ алжирски корени. Той нахлува в пеналта, отправя диагонален изстрел, топката се чуква в хвърлилия се на отчаян шпагат Факундо Родригес и опъва мрежата зад вратаря Димитър Евтимов – 3:1 за Левски срещу ЦСКА! Три точки и вече сякаш нищо не може да се обърка за тима от „Герена“.
Включването на Мазир Сула от пейката срещу вечния съперник някак остана недооценено, въпреки че бе силно. В началото той заигра на любимата си позиция зад нападателя, но след това бе пратен на десния фланг и именно като крило се разписа. Той е от типа поливалентни играчи, които винаги вършат работа на вихрещия се с промени, трансформации и постоянно въртене на постовете Веласкес. И където бъде поставен, се оправя с изискванията. Той е образно казано като Малкия Мук на Левски – герой от разказа, приказка на Вилхелм Хауф, който бил роден в бедно семейство, не расте нормално и на 16 по-скоро приличал на дете. Но бил намерил вълшебни чехли и жезъл, като така се превърнал в най-бързия в кралството. Е, Сула също има навика „да обува бързоходки“, да бъде на точното място и да даде голов пас или сам да вкара. През тази кампания е бил на терена в общо 37 срещи, като е участвал пряко в 14 попадения на тима – има 5 гола и 9 решаващи паса. Така Мазир надгради над това, което представляваше в Черно море. През миналата кампания бе с 36 двубоя за варненци, а точките му по системата „Гол+Пас“ бяха 13, дошли от 7 попадения и 6 асистенции – това бе и най-високият му показател от престоя на „Тича“.
Всъщност нека пак се върнем на дербито с ЦСКА. Тогава аплодисментите напълно заслужено обра Акрам Бурас. Алжирецът бе най-борбеният в състава на Веласкес, вкара и много красив гол, с който сините поведоха с 2:1. Халфът умее да прави разликата в този състав на Левски. Сега е нахакан, главата му е високо горе, гази с широката си крачка, опитва интересни пасове. Помните ли го обаче в първите му мачове? Тогава той отново загатна за голям потенциал, но сега иска, а и е готов за лидерска роля. Благодарение на… Мазир Сула. Именно той направи така, че адаптацията на Акрам да премине бързо и да бъде толкова добра, все пак имат една жилка. През есента по правило Хулио Веласкес ги пускаше заедно на терена. Бурас не играеше, без Сула да е някъде до него и да му подсказва, като така бе преодолявана езиковата бариера.
Бившият ас на Черно море пристигна като свободен агент в Левски. Имаше предложение за нов договор още веднага след края на миналата кампания, но тогава го отказа, защото чакаше по-добри оферти. Не дочака такава, но сините го дочакаха. И не сбъркаха, че го прибраха. Защото Сула се оказа много ценен, при това не само в игрова обстановка.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“