Мацата: Веласкес иска да изгради в Левски нещо като най-силния Лудогорец!

Мариян Огнянов е футболист, който е оставил отпечатъка си върху българския футбол и в частност Левски, защото с гола си срещу Челси стана първият футболист, вкарал за роден отбор в турнира на богатите. Той говори за „сините“, първенството, както и за нещата, които прави той в момента. Ето какво каза бившият халф, който записа 99 мача за Ботев Пловдив в елита, в интервю за „Мач Телеграф“.

– Марияне, харесва ли ти нивото на футбол и интрига в Първа лига този сезон?
– Това, че Левски е лидер, неминуемо прави много интересно първенството. Очаква ни много интересна пролет. Лудогорец няма да се даде без бой, подготвят се и със силна селекция, забелязвам. Предстои да видим какво ще се случи, на върха тази година ще е по-интересно, отколкото при изпадащите отбори.

– Седем точки преднина ще стигнат ли на Левски?
– Във футбола всичко много бързо се променя. Лудогорец ги следя още от влизането им в А група и са организиран клуб, за мен ще се опитат да притиснат Левски през пролетта. Не съм им следял контролите, гледах ги в Лига Европа срещу Рейнджърс, но те за нашата реалност са един много опитен отбор вече и със сигурност имат желание да продължат шампионския си рейд от титли. На Левски проследих повечето контроли, но от тях не могат да се вземат генерални изводи.

– Селекцията в Левски тази зима как ще я коментираш?
– Аз мисля, че Веласкес иска да засили още конкуренцията в атака и затова привлича само атакуващи играчи. Знаем, че конкуренцията ражда качество. Видях, че Сангаре не е играл срещу Тренчин, а там отборът без типичен номер 9 много ми хареса. На няколко пъти и през есента игра така Веласкес и му се получи. Мустафа дава специфична енергия на този отбор, на противниците им е много трудно срещу него, но Хулио Веласкес очевидно иска да наложи „испанския“ стил на игра в отбора с фалшива деветка, която ще е Око-Флекс, а зад него ще са изобилие от технични халфове, които ще го захранват с удобни топки, а той разполага с уникална скорост. Веласкес иска да изгради в Левски нещо като при Лудогорец от първите му години, когато бе и най-силен. Стилът на Ивайло Петев бе подобен тогава. Напълно в реда на нещата е Левски да играе без типичен нападател през пролетта. Видях, че искат и Кареасо, който е играч с поглед върху играта. Да, най-вероятно няма да бъде много добре приет от феновете, предвид че доскоро бе играч на ЦСКА, но той е чужденец. Аз знам много такива случаи на български футболисти, преминали по оста Левски-ЦСКА, и са се доказвали и в двата клуба, така че неговите действия на терена, ако дойде изобщо на „Герена“, ще се гледат много. Но и той е попълнение, типично за Веласкес – обичащ да играе с топката, излизащ на положения, дори от втора позиция, даже мисля, че вкара на Левски гол в едно от дербитата (б.р. Кареасо вкара във вратата на „сините“ пролетта на 2024 година, при победа на ЦСКА с 3:1).

– Кои отбори ще играят в Европа следващия сезон?
– Левски и Лудогорец – това са сигурните. Нататък мисля, че ЦСКА и ЦСКА 1948, като тук си оставям вратичка и за Черно море, които се превърнаха в една константа за българския футбол. Но за титлата, ако питаш, спорът ще е между Левски и Лудогорец.

– С какво се занимаваш ти в момента?
– При мен не се случва нищо интересно. От миналата година съм в Ком Берковица (Трета лига). Синът ми играе тук и поех ангажимент да играя за отбора, а и да помагам на младите момчета тук. Занапред не съм решил какво ще правя. Ще играя, докато ме държат краката. Имам някакви идеи в глава си, но ще видим какво ще става в бъдеще.

– Автор си на първия гол в Шампионска лига за български отбор. Какво си спомняш от този момент?
– Когато ме питат за този гол, винаги казвам, че не е кой знае какво майсторство. Имах и късмет, разра се. Всичките събития в мача и преди него се развиха в моя полза. До последно не знаех дали ще съм в групата, Мъри Стоилов накрая ме взе. Мачът знаете как се разви, поведоха ни солидно и треньорът реши да ме пусне. Съответно излязох на стрелкова позиция и го направих. Но за мен е най-важното, че бях част от онзи отбор. Работата със Станимир Стоилов е като футболен университет. Играх с доста добри футболисти тогава. Преди малко говорихме за някакви чужденци, които имат по 3-4 гола и ги величаем. Тогава крила бяха Телкийски и Йовов и имаха двуцифрен брой голове и асистенции. Радвам се, че се докоснах до онази атмосфера, това ми помогна много в кариерата ми. Виждате, че след онези времена все още играя, отбелязах едно дълголетие във футбола. Едно нещо ще запомня винаги от Стоилов, че на терена нищо не можеш да скриеш, там си ти! Той с работата си доказа, че я разбира тази игра.

– Кой трябва да грабне приза „Футболист на годината“?
– Едва ли съм аз човекът, който да го определи това. Вие, журналистите, следите и определяте, но със сигурност Чочев, Груев, Десподов, Филип Кръстев – това са ни най-добрите футболисти. Аз мисля, че трябва да спечели Чочев, защото има характер, винаги е на точното място. Претърпя революция в кариерата си – започна като вътрешен халф, сега е част от нападението на Лудогорец, така че той заслужава най-много. Даже още когато бе играч на ЦСКА 1948, бе сред водещите ни футболисти. Много важен играч. Иначе и Филип ми се нрави с играта си. Много обичам такъв тип футболисти с идеи, които играят и търсят постоянно топката, така че той ни е един от най-раздвижените и нестандартни играчи. Добре, че е все още млад.

– Националният отбор винаги е тема. Как ти се струват генерално „лъвовете“?
– Искам да говоря за юношеския ни национален отбор, защото там виждам светлина в тунела. Идва вълна от много талантливи играчи и се надявам техният потенциал да бъде използван правилно. Много ми харесаха срещу Чехия – тотално надиграване, а и в другите мачове от групата. Знаете ли, винаги съм вярвал, че тук се раждат едни от най-големите таланти в Европа, просто трябва да се работи правилно с тях.