„Минах отзад и дяволската – туп!“ – Вили Вуцов с шокиращо признание 40 години след скандалния финал Левски – ЦСКА (ВИДЕО)

19 юни 1985 година. Този ден е един от най-бурните във футболната ни история, но продължава да е обвит и до днес с мистерии и най-различни истории, пише „Мач Телеграф“. Финалът между Левски-Спартак и ЦСКА Септемврийско знаме, както се казват двата гранда по онова време, е белязан от чутовни скандали. Спорни отсъждания, батални сцени на терена и 3 червени картона. „Армейците“ в крайна сметка печелят с 2:1, но над Народната република се разпространява новината за някакво невероятно меле в съблекалнята, счупена купа и т.н. В официалните източници цари гробно мълчание. Едва на 21 юни следобед е пусната новината, че двата отбора са разформировани заради… проява на футболно хулиганство и погазване на елементарни норми на социалистическия спортен морал. Шефовете на двата клуба Борис Станков и Кръстю Чакъров са изхвърлени от физкултурата и спорта. Лишават треньорите Манол Манолов – Симолията и Васил Методиев – Шпайдела от правото да се занимават с футбол. Завинаги са изгонени Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Велев и Емил Спасов от Левски-Спартак, както и Христо Стоичков от ЦСКА Септемврийско знаме. Наско Сираков е наказан за 1 година, а Костадин Янчев е късметлия – само 3 месеца. На „сините“ е отнета шампионската титла и присъдена на Тракия (б.р. Ботев Пд), а „червените“ губят Купата на България.

Сега, след 40 години, Наско Сираков призова Велислав Вуцов за разкрие истината за скандала от 1985 година. „От малък си бе чисто луд. Радвам се, че синът му (б.р. Светослав), който сега е при мен, не се е метнал на него. Вили бе една от главните причини за скандала долу в тунела“, обяви Сираков пред БНТ.

Ето и какво разказа Вуцов в ефира на националната телевизия: „Сбиха се двата отбора горе, на терена. Баща ми бе национален селекционер, но и делегат на мача. Влязохме с него в тунела. Боби Михайлов излезе от съблекалнята, а съдиите се прибираха. Един от страничните, близък наш познат от Дупница, бе от едната страна, в средата главният (б.р Аспарух Ясенов). И излиза Боби, който се бе събул по чорапи и каза: „Виж какво ще стане!“ и тръгна да го хваща за гушата. Аз бях сам. С кой акъл бях там. Да ги ритам. Отсам, оттам, дойдоха полицаи. И застанаха тримата съдии пред вратата на тяхната съблекалня. Боби продължава: „Сега ще видите какво ще стане!“, но нищо не последва. А аз минах отзад и дяволската – туп един път! Един от помощниците искаше да отключи и аз го ударих, а той влезе навътре. Това беше. Другите съдии ме видяха, но нищо. И стана скандал. Наско пострада, защото дойде един полковник и го избабани с палката по рамото. Имахме админстратор – Коце Божилов, Бог да го прости, златен човек. Скочи и му скъса пагоните: „Ти кой удряш! Това е наш човек!“. Тогава и Левски бяха военизирани, но към милицията. Пламен Николов, като стар бандит, ме хвана за ръката и каза: „Изчезвай“. На другия ден се събират горе (б.р. БСФС) и ще решават съдбата на всички. Баща ми стои и се черви, но никой не казва, че съм аз. Набедиха Боби Михайлов. Тогава аз отидох и видях втората му жена на баща ми, имаха едно голямо куче, което разхождаше. Трябваше да взема някакви ключове от тях. И тя каза: „Баща ти е червен, зелен“. Няма да забравя, че се прибрах пеша и бос от Драгалевци до Младост“.