Митко Илиев: Левски е пример как се постига развитие! Разликата между „сините“ и ЦСКА е вярата на феновете

Димитър Илиев приключи професионалната си кариера, но остана активно във футбола. Бившият футболист и капитан на Локомотив Пловдив, национал на България и носител на отличията „Футболист на годината“ вече е вицепрезидент на Асоциацията на българските футболисти. В интервю за предаването „Домът на футбола“ по Диема спорт той разказва за дейността на организацията, защитата на правата на играчите, проблемите с договорите и забавените възнаграждения, ролята на Съвета на капитаните и необходимостта футболистите да мислят за живота след края на кариерата си. Илиев коментира още развитието на женския футбол и представянето на Левски, ЦСКА и Локомотив Пловдив.

– Митко, липсва ли ти теренът?

– Със сигурност. Всеки, който е прекратил дългогодишна спортна кариера, знае, че нещо, което си правил всеки ден в продължение на 20 години, няма как да не ти липсва. Но вече започнах да свиквам и мисля, че го преживявам добре.

– Обмисляш ли бенефис?

– Доскоро бях скептично настроен към подобен бенефис, но напоследък започвам да се замислям и не го изключвам като вариант. От няколко места вече ме питат по този въпрос. Ще видим.

– Разкажи ни повече за дейността на Асоциацията на българските футболисти.

– Правата на футболистите в миналото не бяха това, което са в момента. Смело мога да кажа, че голяма част от заслугата за тази промяна е именно на Асоциацията. Непрекъснато се опитваме да защитаваме правата на футболистите и да подобряваме условията им на работа. Минималните възнаграждения в професионалните групи са един от примерите. Въпреки трудните условия във футбола в България се опитваме да направим така, че футболистите да имат по-добри условия и повече права.

– Кога се включи в Асоциацията и каква беше мотивацията ти?

– От доста време съм част от нея. Няколко години бях председател на Съвета на капитаните. Мотивацията ми е, че виждам как, въпреки че много хора не са напълно наясно с функциите на Асоциацията, доста неща се променят към по-добро. Един от примерите е прословутата бележка, свързана с финансовите претенции на клубовете към техни кадри. Възрастта беше намалена от 23 на 21 години и се надявам скоро тази бариера да бъде премахната. Ако даден клуб не предложи договор на свой юноша, това не бива да спира развитието му и да му пречи да намери нов отбор.

– Кои са проблемите, с които най-често се сблъскват футболистите?

– Проблемите са много. Някои от момчетата споделят и търсят помощта на Асоциацията, други не толкова. Има казуси, свързани с възнагражденията, договорите и отношенията между клубове и футболисти. Не е тайна, че в България все още има клубове със забавени плащания, макар че случаите са все по-малко. Асоциацията предлага безплатна юридическа помощ при подобни казуси.

– Имаше и практика футболисти да бъдат пращани да тренират индивидуално или с втория отбор. Промени ли се това?

– В миналото имаше много такива случаи – когато даден футболист не е желан от отбора, бива пращан във втория тим или да тренира индивидуално. От известно време това е ограничено и футболистите имат все повече права. Както имат задължения, които трябва да спазват, така имат и права, които клубовете трябва да уважават. Асоциацията е работила и за колективен трудов договор във футбола.

– Спазват ли се стандартите, заложени в колективния трудов договор?

– Този колективен трудов договор е нещо изключително полезно. Всеки футболист с нарушени права има възможност да ги защити. Мисля, че до голяма степен клубовете започнаха да го спазват. Минимумът в България наистина е минимум, но клубовете се стараят да го изпълняват. В тази посока има положителна промяна.

– Българският футболист достатъчно смело ли отстоява правата си?

– До голяма степен да, но естествено има момчета, които са принудени да се съобразяват с методиката на президенти на клубове – практика, която не е добра за тях. Най-важното е да има единство. В последните години много клубове израснаха финансово и подобриха условията за футболистите, но точно затова даден играч трябва да е солидарен и да знае, че в други отбори има момчета, които изобщо не получават необходимите условия. Ако сме задружни и единни и знаем, че можем да се подкрепяме, нещата могат да се подобряват.

– Асоциацията работи и за по-честото използване на спортни психолози. Колко важна е тази помощ?

– За съжаление, доколкото имам информация, тази услуга почти не се използва, въпреки че е безплатна. Може би манталитетът, особено тук на Балканите, е по-различен. Това да потърсиш психолог често се приема като слабост, а е точно обратното. Аз съм работил с психолог и мога да твърдя, че до голяма степен помага, особено ако си позитивно настроен към това. Апелирам към всяко момче, което има проблеми или въпроси около кариерата си, да се обърне към психолога, осигурен от Асоциацията.

– От 2010 г. Асоциацията има проект за свободни агенти. Как работи той?

– Това вече е традиция. Всяка година момчета, които по една или друга причина са останали без договор, но искат да продължат развитието си, получават възможност да тренират. Асоциацията предлага много добри условия – тренировъчни лагери с необходимия медицински и треньорски екип, възстановяване и всичко необходимо, за да могат футболистите да проведат добра подготовка и да покажат най-доброто от себе си. Има и контролни срещи, включително срещу отбор от Гърция, на които присъстват мениджъри. Ако някое момче се представи добре и хване окото, това може да му помогне да намери нов отбор и да продължи кариерата си.

– Ти беше начело на Съвета на капитаните. Към какво е насочена неговата дейност?

– Най-важното е ежегодният семинар на капитаните. Представяме нещата, които са свършени през годината, както и това, което планираме да направим през следващата. Тези неща трябва да стигнат до абсолютно всички футболисти в съблекалните. Можем много неща да си говорим, но ако те не бъдат предадени от капитаните на техните съотборници, всичко става безсмислено. Затова апелирам към всички капитани да представят възможностите и услугите, които футболистите могат да използват.

– Ти вече си минал през целия път на професионалния футбол. Какво би посъветвал младите играчи?

– Много е важно, докато градиш кариера, да се научиш да правиш и други неща и да учиш в различни сфери. Кариерата на футболиста и на всеки спортист изобщо не е дълга. Колкото по-рано един футболист започне да се развива в друга сфера и е подготвен за живота след футбола, толкова по-лесно ще му бъде. Предлагаме отстъпки за университети, различни специалности и други възможности. Просто ги насърчаваме да мислят за живота след футбола още докато са професионални играчи.

– На последната среща на Съвета на капитаните имаше и много млади футболисти. Има ли приемственост?

– В Съвета има опитни футболисти, които са изградили име и на които хората имат доверие. Това е основното. Фактът, че присъстваха и млади и талантливи футболисти, показва, че има приемственост. По-опитните се опитваме да им служим като пример. Минали сме през много неща в кариерата си и можем да им помогнем да избегнат наши грешки и да се вслушват в насоките ни, за да им бъде по-лесно.

– Мила Христова пое ръководството на Асоциацията. Успя ли да внесе нова енергия и отваря ли се организацията повече към женския футбол?

– Мила Христова е един от най-подготвените хора в българския футбол, така че без съмнение фактът, че тя е президент на Асоциацията, е огромен плюс. Женският футбол може да бъде един от най-бързо развиващите се спортове в света. Мисля, че е въпрос на време и в България да започне да се гради и да се доближаваме до водещите европейски държави. Виждаме продукта на Запад, европейските и световните първенства и посещаемостта. Възнагражденията в женския футбол също се повишават, така че вярвам, че и в България той ще върви нагоре.

– В България обаче разликата между мъжкия и женския футбол все още е огромна, особено във възнагражденията.

– Това е факт. Най-голямата разлика между мъжкия и женския футбол в България е именно в заплащането. Но за да се намали тази разлика, трябва да се подобри продуктът. Необходими са по-добри условия за тренировки, привличане на момичета от по-ранна възраст и треньори, които имат желание да се развиват точно в този спорт. Темата е много широка, но се надявам женският футбол в България постепенно да тръгне нагоре.

– Нека завършим с българския клубен футбол. Как оценяваш представянето на Левски?

– Левски просто изгради такъв футбол, благодарение може би най-вече на треньора. От много места научавам, че той не само е добър специалист, както се вижда, но и отношението му към футболистите е на много добро ниво. Начинът, по който играят и колко са задружни, ги направиха много силен отбор. Направиха изключително запомнящи се мачове и бяха близо до нещо голямо. Това е огромна крачка напред. Синята общност трябва да е изключително горда с отбора, който е изграден. Пожелавам им да продължат да надграждат. И на трансферния пазар има добри попадения. Левски може да бъде пример как с план, доверие към треньора, търпение и обединение между клуб и фенове се постига развитие.

– А как виждаш ситуацията в ЦСКА?

– ЦСКА също е интересна тема. Целите бяха изпълнени – спечели се Купата на България и отборът се класира за Европа след няколко години пауза. Въпреки това има недоволство от страна на феновете. Основният проблем е, че сякаш няма изграден стил, какъвто има в Левски. Няма тази последователност и разпознаваемост. В много мачове индивидуалната класа помага, но има и срещи, в които отборът губи категорично от съперници на неговото ниво, което се приема като провал. Фактът, че отново са в групите на европейски турнир, макар и в Лигата на конференциите, също е успех. С новия стадион и с обединена публика и отбор мисля, че могат да тръгнат нагоре. Основната разлика между двата клуба е вярата на феновете в това, което се гради. При ЦСКА все още има разделение.

– И накрая – Локомотив Пловдив и Черно море са в по-трудна ситуация. Очакваш ли скоро да стъпят на крака?

– Надявам се. Със сигурност ситуацията е много тежка. И през минали години е имало подобни трудни моменти. Единственото, което може да изведе отбора от тази ситуация, е характерът и мъжеството на футболистите – това, което Локомотив ми е показвал през последното десетилетие. Надявам се момчетата да повярват в себе си. Въпреки напускането на основни футболисти, голяма част от ядрото е същото. Меко казано, притеснително е след толкова мачове да имат само три точки. Надявам се скоро да започнат да трупат точки, защото началото на сезона е притеснително.