Момчето си отиде
Левски осъществи третата си продажба тази зима. Но тя е по-специална, без да омаловажаваме стореното от Цунами и Борислав Рупанов, които бяха трансферирани съответно в турския Ъгдър и полския Гурник Забже. Марин Петков подписа със саудитския Ал Таавон. Спокойно може да перифразираме заглавието на великия български филм „Момчето си отива“ с „Момчето си отиде“. Сумата, която ще получат на „Герена“ за 22-годишния национал, варира от 800 000 до 1 000 000 евро плюс процент за сините от негова следваща продажба.
Крилото бе на косъм от трансфер в полския Ракув. За финализиране на сделката у нас пристигна Артур Платек, който е познат от работата си като спортен директор на Ботев Пд. Трансферът обаче пропадна, защото поляците искаха Марин в тима си преди реванша в Лига Европа срещу Брага, а сините държаха да го имат в редиците си за сблъсъка в Португалия. По-късно сделка и с втородивизионния италиански Монца не се осъществи. Както и такава с израелския Макаби Хайфа. Последно африкански клуб предложи солидна сума за 22-годишния играч, но крилото не прие да заиграе извън Европа. Това се промени и той се реши да заиграе в Саудитска Арабия. Но в този текст това няма значение.
Марин бе главно действащо лице в спортния възход на Левски през последните шест години. Той дебютира на емблематичната дата 10 ноември 2019-а при загубата с 0:1 от Ботев Пловдив на Коматево. По това време крилото бе едва на 16 години, а бойното кръщение в мъжкия футбол му бе дадено от Петър Хубчев. Две години по-късно вкара и първия си гол за Левски. Това се случи отново при загуба на сините – с 1:2 от Славия на „Овча купел“ на 17 март. Марин постепенно получаваше по-голям шанс за изява.
Възползва се отлично от спортно-техническия и управленски упадък на клуба, за да се превърне във важна фигура в състава. Това не се промени и когато Левски си стъпи на краката при Станимир Стоилов. Петков получаваше доверието на Мъри и дори се изстреля до националния тим. Да, бе ползван като алтернатива на Уелтън и Роналдо, но трупаше опита, който впоследствие му осигури и капитанската лента. Той бе олицетворението на максимата: „Както тренираш, така ще играеш“ и никога не се пести по време на заниманията. След продажбата на Цунами юношата на сините остана последният мохикан на „Герена“ от тима, спечелил купата през 2022 година. Вече такъв футболист в Левски няма да има.
Петков отнесе много критики през есента. Някак нормално се прие негативите да бъдат насочени към него и другия юноша на сините Асен Митков. Да, Марин можеше да вкара онова положение срещу A3 Алкмзар, с което да изравни на „Васил Левски“, както и още някоя и друга ситуация в по-напечените мачове. Но явно се забравя какво направи Петков по пътя към спечелването на купата през 2022-ра. В първия полуфинал срещу Лудогорец на 13 април при резултат 2:2 и в края на редовното време Левски получи дузпа. Георги Миланов застана зад топката и Симон Слуга отрази изстрела му. Но наказателният удар бе пребит. Изпълнителят бе сменен и нахаканият младок се нагърби да стреля от бялата точка в 101-ата минута. Прецизен удар в долния ляв ъгъл и победа с 3:2 за Левски. На реванша сините отново спечелиха, този път с 1:0 и се класираха за мечтания финал с ЦСКА. А след него Марин вдигна трофея, заедно със съотборниците си.
Ако Левски спечели титлата през този сезон, то Петков ще има основна заслуга за това. В края на миналата година изпълнителният директор на клуба Даниел Боримиров заяви, че крилото е минало зенита си на „Герена“. Донякъде имаше доводи за това твърдение, но Марин получи повече критики, отколкото заслужаваше. Бе превърнат в изкупителна жертва при негативен резултат.
Сега момчето от Етрополе, което всеки ден бе карано от баща си до „Герена“, прави следващата крачка в кариерата си. Някои ще сметнат, че това е такава назад, въпреки наличието на големи звезди в Саудитска Арабия, но той е показал, че борбеният му дух може да го изкачи в професията.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“