Нанков: Пречеше се на ЦСКА! Левски ме искаше, но няма опция да премина там
Един от любимците на феновете на ЦСКА – Анатоли Нанков – бе гост в подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“. Той има точно 200 мача за „армейците“, спечелил е две титли и две Купи на България, като е капитан при последния златен дубъл на „червените“. Във вече близо 20-годишната си треньорска кариера националът на България, играл на Мондиал’98, дълго време е помощник на Стойчо Младенов в ЦСКА, като заедно печелят последната титла на „армейците“ – през 2008 г. Двамата са работили още в Египет, Саудитска Арабия и Казахстан. След няколко периода в ЦСКА, където дори временно е и старши треньор, започва своя собствена треньорска кариера, преминала през Струмска слава, Дайрут от Египет, Марек и Монтана.
– Г-н Нанков, следите ли прогреса на стадион „Българска армия“?
– Почти всеки ден гледам видео и снимковите репортажи. Стадионът става много хубав, дано скоро всички фенове пълнят стадиона и идват в нашия нов дом. В ЦСКА се работи много професионално – прави се уникална база за децата, Панчарево се подобрява всеки ден. Похвално за всички, които работят в клуба.
– Как бихте коментирал зимната селекция на ЦСКА?
– Всички знаем, че футбол се прави с пари. Направиха се инвестиции и в отбора, взеха се 6 нови футболисти. Тимът малко изоставаше. Две години не играе в Европа, което е пагубно. С привличането на такъв директор като Бойко Величков, който прави добри неща, с Христо Янев, отборът ще заеме нужното място в края на сезона.
– Христо Янев ли беше точният човек за ЦСКА?
– Янев и щабът му трябва да направят всичко възможно ЦСКА да се класира в Европа. Убеден съм, че ще го постигнат. Махнаха се ненужните футболисти, взеха се класни нови попълнения. Виждам, че Янев иска да играе в схема 4-3-3, взеха се крила и според мен той ще разчита на тази схема до края на сезона, но нека не навлизам в детайли. В момента конкуренцията в средата на терена е убийствена, шест силни футболисти чакат своя шанс. Аз имам наблюдения над Макс Ебонг, докато работех в Казахстан. Той тогава беше доста млад, но беше много работоспособен. Играеше в двойката дефанзивни халфове на Астана. Дано помогне на ЦСКА със своя опит.
– Какво почувства, когато през есента се изправи с Монтана срещу ЦСКА?
– Това ми беше първият мач срещу ЦСКА като треньор. Мачът завърши 3:1 за ЦСКА. Винаги съм добре посрещнат от феновете, има взаимно уважение с тях. Когато Ежике вкара за Монтана, дойде при мен, прегърна ме и ми каза: „Тренер, извинявай, че вкарах на твоя отбор“. Вижте, годините ми в ЦСКА са много хубави. Имали сме трудности, финансови проблеми, но винаги сме излизали с гордо вдигната глава.
– Работил си с Александър Томов, Гриша Ганчев и „Титан“. Какво би казал за тях?
– Всеки един от тях е искал доброто на ЦСКА. Те искаха да качат отбора на върха, но се пречеше на клуба. Ганчев намираше добри футболисти, „Титан“ даваха пари, но взимаха някои грешни решения. При Томов имахме финансови проблеми, но постигнахме отлични резултати.
– Последната голяма европейска победа над ЦСКА е с 3:0 над Виктория Пилзен през 2021 г., която класира отбора в групите на Лигата на конференциите. Вие бяхте тогава асистент на Стойчо Младенов…
– В първия мач не играхме толкова добре и загубихме с 0:2. Ще ви разкажа една случка. След мача отидохме на вечеря и всички бяха унили. В този момент Стойчо Младенов извика всички и каза: „Ще ги елиминираме!“. Всички футболисти придобиха увереност, в София направихме много силен мач, победихме с 3:0… Уникално изживяване. Пожелавам си много такива мачове на новия стадион.
– Какви спомени имаше от великия Димитър Пенев, който ни напусна в началото на годината?
– Каквото и да кажа, ще е малко. Той ме взе в ЦСКА през 1990 г. Тъкмо си бяха тръгнали Емо Костадинов, Христо Стоичков и Любо Пенев и се градеше нов отбор. Димитър Пенев беше страхотен човек.
– Какви са спомените ви от Вечни дербита, в които сте играл?
– Спомням си един мач през 1993 г. Треньор беше Гьоко Хаджиевски, който сега води Спартак Вн. Изключително здраво дерби с голям заряд. В края на мача аз напредвам от центъра, бих удар, топката рикошира и удари гредата. Буквално в следващата атака Наско Сираков вкара страхотен гол с глава и Левски ни победи с 2:1. Такава трагедия беше. Гьоко Хаджиевски дойде и ми каза: „Как няма да я вкараш, ти ми провали кариерата“. Като помощник-треньор имам 8 поредни победи над Левски, макар и те да бяха по-стабилни финансово в повечето случаи. Тогава нищо друго не вървеше, само във Вечните дербита.
– Имаш един доста труден момент в Египет. Ще разкажеш ли подробности?
– Бяхме със Стойчо Младенов в Египет, когато стана революцията. Спряха мачовете, не се игра 3 месеца. Ние стояхме около 20 дни затворени в един камп, барикади, бомби, беше страшничко. Успяхме да се приберем с правителствения самолет. Тогава доста българи се прибрахме с този чартър.
– Откога си фен на ЦСКА?
– Жив и здрав да е баща ми, който сега е на 81 години. Той е от болните фенове на ЦСКА. Всички сме от ЦСКА, цялата рода, винаги сме гледали мачовете на отбора. Той ме запали истински по ЦСКА. Аз бях юноша на Дунав Русе, но винаги мечтаех за свещените четири букви.
– Ти как му каза, че ставаш футболист на ЦСКА?
– Казах му, че съм подписал с ЦСКА. Например, подписвам договор за 3 години, но за пари тогава не се говореше. Бях щастлив, че съм в отбора. Взимах символична заплата. Той беше най-щастливият човек.
– Имало ли е период да те иска Левски?
– Левски ме е искал на стари години като футболист. Димитър Димитров-Херо ми беше споменал да не подписвам с друг отбор, но няма такава опция, да премина в Левски.
– Имаш обаче два периода в Славия?
– Бог да го прости Иван Вуцов, тогава правеше силен отбор в Славия. Станахме втори след ЦСКА. По принцип в началото Славия и ЦСКА ме искаха, но Иван Вуцов беше много настоятелен и ми казва да не подписвам с ЦСКА. Заяви ми, че след това ще ме пусне при „червените“, което и направи. Дори се шегуваше: „Къде ще играеш в ЦСКА, там са Любо, Емо и Стоичков? Първо в Славия, а те като отидат в чужбина, ти ще преминеш в ЦСКА!“.
– Ти си един от първите българи, играли в Китай. Как се стигна до този трансфер?
– Играех в Спартак Вн, а президент беше Николай Ишков, Бог да го прости. Не знам как са ме харесали, явно през някакви мениджъри. Ишков ми каза, че са му давали добри пари за мен и се съгласих. Бях на 32-33 години. Една година играх в Китай, през 2002 г. отидох. Дори бях 25 дни на проби, което разбрах директно, когато отидох в Китай. И то с още 25 човека, а уж трябваше да подпиша директно. Изиграх 6 контроли, толкова не бях тренирал никога (смее се). Но е имало само едно свободно място, което в крайна сметка заех аз. Хубаво беше в Китай, различен свят. Заплащането беше много добро, взимах 3 пъти повече, отколкото в Спартак Вн, но и много тренирах.
– Работил си и в Саудитска Арабия? Как беше там преди ерата на Кристиано Роналдо, Садио Мане, Неймар, Карим Бензема и останалите?
– Пак се даваха пари, но не колкото сега. Няма място за сравнение. Там собствениците на отборите, които са принцове, сменяха треньорите на по 3 месеца. Ние бяхме в Ал Ахли Джеда, а преди нас бяха сменили 4 наставници за един сезон. Ние обаче останахме една цяла година. След това отидохме и в Ал Етифак от Даман, където допреди известно време треньор беше Стивън Джерард.