Boicho Provadiev 
Днешният финал за Купата на България срещу Лудогорец със сигурност ще е сред последните с червената фланелка за някои от основните футболисти в тима. Както е известно, с изтичащи договори са Джонатан Линдсет, Марселино Кареасо и Станислав Шопов, а вероятността и тримата да преподпишат е нищожна. Матиас Фаетон още от миналата година напира за изходящ трансфер и се очаква да осъществи такъв през лятото, в договора на Джеймс Eтo’o пък е залегнала немного висока откупна клауза и във всеки един момент между юни и септември той също може да си събере багажа и да поеме към следващия си клуб. Не би било изненадващо, ако някои от изброените футболисти вече мислено са далеч от Борисова та градина и се подготвят за предстоящото предизвикателство в кариерите си. Но това по никакъв начин не би трябвало да повлияе на тяхното представяне в днешния ключов сблъсък срещу Лудогорец.
Клишето гласи, че участието във финал само по себе си е достатъчно мотивиращо и задължава футболистите да покажат възможно най-доброто си лице. Но ако се върнем към последната битка за трофея, в която участва ЦСКА, ще видим, че понякога ситуацията е малко по-различна. Макар да загуби само с 0:1 от Левски на 15 май 2022 г., съставът на Алън Пардю достави най-срамното представяне в историята на армейците в турнира. Неслучайно вратарят на сините Пламен Андреев, който беше едва 17-годишен тогава, заяви, че мачът е бил най-лесният в кариерата му. Юга, Жеферсон, продаденият няколко седмици по-късно Кайседо и компания не отправиха нито един точен удар към вратата на голобрадия страж! Наемниците в червени фланелки просто бяха излезли да разходят екипите, напук на близо 20 000 свои привърженици по трибуните…
Година по-рано обаче имаше друг, доста по-позитивен пример, също свързан с напускащ футболист. Португалецът Тиаго Родригес вече караше четвъртия си сезон на „Армията“ и се усещаше, че вече е дал каквото може на ЦСКА. В ролята на един от най-опитните, обаче той получи капитанската лента от Любослав Пенев и изведе с нея тима във финала за купата срещу Арда. В онзи мач червените също бяха далеч от блестящи, но дадоха нужната битка и дочакаха своя миг за победното попадение на Бисмарк Чарлс. Тиаго пък бе единственият офанзивен футболист, изкарал цял мач на терена, и напълно заслужено, заедно с легендарния домакин бай Добри, първи вдигна спечеления трофей!
Родригес, който вече е на 34 и в момента играе за втородивизиониия португалски Пеняфиел, винаги се е отнасял коректно и с уважение към всичко, свързано с българския футбол. От съотборниците си и хората в клуба, през феновете на ЦСКА, до съперниците. И неслучайно е оставил само добри впечатления след себе си. Плеймейкърът беше награден за труда си с изключително изгоден финансово трансфер в Ал Хазем от Саудитска Арабия, а после поигра и в руския УФА. Ясно доказателство, че когато поставяш футбола на първо място, той ще ти се отплати. Добре е някои от червените играчи да си запишат тази бележка в телефоните, а не само да разглеждат скъпи коли и почивки през тях.
Тиаго изцеди своя максимум за ЦСКА, спечели трофей с тима и си тръгна достойно, с високо вдигната глава. Защото след време не се помни как си играл, а какво си оставил след себе си. Би било страхотно, ако някои измежду Шопов, Фаетон и компания, които са взели решение, че напускат, да го направят по същия начин. А не през задния изход, както шайката на Алън Пардю, на която й бяха виновни… феновете.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
