Наско Сираков – легендата продължава! Новият „Георги Аспарухов“ трябва да започне с негов паметник
Днес една от най-големите легенди на Левски навършва 64 години. Наско Сираков празнува своя рожден ден и навярно той е един от най-сладките в живота му. И не е като да няма защо да е такъв. Мнозина „сини“ фенове нареждат славния нападател веднага след Георги Аспарухов. А има и такива, които го поставят редом до иконата на родния гранд. След последните събития около „Герена“ (но далеч не само заради това) такова равенство става все по-трудно оспоримо.
Преди 6 години Наско Сираков заложи името си на изглеждаща тогава губеща карта или, хайде да го кажем, кауза – спасението на най-обичания отбор в България – Левски. В последните дни, след смяната на собствеността, в интернет пространството едно клипче стана вирално. То е заснето през 2020 г., точно след като Сираков пое най-тежкото бреме в живота си. На него той погалва момче по главичката и му казва: „Не се притеснявай, моето момче, ще спасим Левски“. Там някъде великият голмайстор даде и първата си пресконференция, след като взе мажоритарния пакет акции. Някои от акцентите от казаното от него на 10 юни 2020 г. бяха: „Приемам Левски като кауза. Кауза да бъде спасен“, „Завръщането ми в Левски се превръща в смисъла на живота ми“, „При всички положения, за да се завърти колелото, ще ни трябват 2-3 години“. За капак заяви: „Сигурен съм, че Левски ще си стъпи на краката и ще печели титли и купи“. Защо „за капак“ ли? Ами, защото това го каза при дългове на клуба от общо 23 млн. 948 хиляди лева, от които 1,8 млн. за заплати на служители и футболисти. А в „синята“ каса имаше… 100 хиляди лева.
И като казах „мажоритарния пакет“, та се сетих, че Сираков, освен от чужди, започна да получава удари и от свои. Малко му бяха другите проблеми… Започна да бъде наричан от една част от феновете с ироничното „мажоритар“. А това започна да влиза в словосъчетание с използваното още по-иронично „експертиза“, а на всеки мач на показ е транспарантът „Сираков вън“. И понеже е хубаво все пак да си служим с факти, а не със слухове и лични нападки на база „един ми каза, че е дочул“, има няколко сухи цифри, които е хубаво да се знаят. От на практика фалирал клуб, за 6 години Сираков изведе Левски до една купа на България и на една победа над ЦСКА 1948 от титла. Сираков, с безпрецедентната помощ на феновете, почти занули дълговете на Левски. Тук е мястото да отбележим и ключовата помощ на един друг оплюван – Мило Борисов и Palms Bet. Без неговата помощ, усилията на привържениците можеше да не стигнат. Но с финансовата помощ и експертната такава в управлението, Левски в момента е това, което е.
Изкарвам го в нов абзац, защото това трябва да се подчертае дебело. „Тире само през трупа ми!“. Това заяви Наско Сираков на случайна среща с фен на един светофар. Всъщност, той не е обещавал нищо повече. Та толкова и за другата опорка с „лъжоритаря“.
Единственото (може би), за което са прави мразещите го, е, че е зависим. Но пък не са прави от какво е зависим. Зависим е от Левски, даже е пристрастен! И съм убеден, че неговото семейство може да го потвърди на 101%. И като казах семейство, та се сетих за другото, с което се опитват да засегнат легендата – Раев. Убеден съм, че 99% от казващите го, само могат да мечтаят да ги свързват с фамилията Раева. Илиана е и винаги ще бъде икона на родната художествена гимнастика. Успяла жена, която може да служи единствено и само за пример. Жена, която по примера на своя съпруг, възроди нещо, почти колабирало – в случая това е художествената ни гимнастика. Та, като цяло никак не е лошо да си Раев. Освен в конкретния случай, защото просто си Наско Сираков.
„Аз съм Наско Сираков и съм си извоювал правото да пия кафе с когото си поискам. Ако се наложи, в името на Левски ще пия кафе с Папата и с Ел Чапо“, каза още той на първата си пресконференция като мажоритарен собственик. С кого е пил кафе, няма как да знаем, но пък е очевидно, че е дало ефект. Да, това е той – в името на Левски е готов на всичко, а останалото са само субективни мнения.
Малко преди тази пресконференция, публикувах един материал по негов адрес, озаглавен „Той е“.
А веднага след нея – „Ми… Той е! За да бъде Левски отново Левски… Той е!“.
Още тогава написах: „Ако има някой, който в този кризисен момент може да изправи грохналия гигант на крака, това е той – Наско Сираков“, „Той е човекът, който може да донесе така бленуваното от милиони „синьо“ възкресение“ и „Само той може да се опълчи на силните на деня и да върне Левски там, където му е мястото – на върха! Ако все пак се съмнявате, припомнете си една тирада за „Кирчо от Делиормана“…“. И сега, 6 години по-късно, заставам зад всяка една дума, написана тогава. Убеден съм, че никой не друг не можеше да поеме историческата отговорност да спаси Левски. Или, хайде да го кажа по малко по-различен начин – сигурно някой можеше и да опита да я поеме, но крайният резултат щеше да е я тире, я число… Само че в речника на Наско Сираков липсва една дума и няколко нейни синоними – „неуспех“.
„Левски не е създаден да оцелява, а да успява и да побеждава“, каза още той. Колкото и утопично да изглеждаха тези думи преди 6 години, сега вече всички се убедиха в тях – привърженици, фенове, противници и обикновени хейтъри.
Наско Сираков действително изпрати Левски в друга орбита. Така, както само той може. Да, може и да се мина през срамни сцени, каквато бе тази с Диксън, но в крайна сметка постигна това, за което никой не смееше дори да мечтае преди 6 години – Левски да го има в автентичния му вид. Без тирета, без числа, без преименувания, без сливания… Абе, без „най-голямата ла*нарщина“. Сега Левски е еталон за управление. Всичко се изплаща на секундата (задължения, заплати, трансфери и още, и още…). Маркетингът е на светлинни години пред всички останали, въпреки многократно по-високите им бюджети. Стадион „Георги Аспарухов“ е почти пълен във всеки мач. Какво му е струвало да го постигне, само той си знае, а и семейството му. Със загуби приятелства в името на Левски (отделен в въпросът колко истински са били, щом любовта към Левски и желанието му да „сините“ да просперират са довели до разлъката). Уволняваше треньори в името на Левски – дори когато това изглеждаше странно, примерно заради един футболист. Само че този футболист води „сините“ към титлата. Затова и той е Наско Сираков, а ние… Ние сме просто едни драскачи и мрънкачи.
„Левскари, успяхме“, каза Сираков на пресконференция, 6 години, след като се нае да вади кестените от огъня. А треперенето на гласа му и напиращите сълзи казват всичко. Някога виждали ли сте Наско Сираков да чете? Аз не бях. Но всеки бял косъм, всяка сълза, всеки яд си е заслужавал. Защото делото със спасението на Левски поставя Сираков на първата страница в славната история на родния гранд.
2151 дена от изминаха от момента, в който пое Левски, до този, в който го предаде в ръцете на Атанас Бостанджиев. Символиката със „сбора, дал пак седем – два!“ е красноречив. И докато сме на тази тема, Левски, воден от Наско Сираков, е на прага на титла №2:7, след 1:7 години чакане. И сякаш точно той трябваше да спре невиждана в родния футбол хегемония, за да запише за пореден път името си със златни букви в историята на Левски. Защото просто е той – орисаният да бъде победител Наско Сираков.
И накрая ще завърша с една идея-предложение. На пресконференцията по повод смяната на мажоритарния собственик на Левски, дадена само преди 2 дни, стана ясно, че до 3 години Левски ще има своя мечтан дом. Такъв, какъвто безспорно феновете заслужават. Защото именно те бяха в основата на спасението на любимия си клуб. Те поддържаха грохналия гранд в будна кома, докато Наско Сираков не канализира енергията им в едно, за да стигнем до днешния вид на Левски и бленуваната 17 години титла да е на една ръка разстояние. Та, строежът на този стадион трябва да започне с едно нещо – паметник на Наско Сираков пред него! Защото именно Вълка ще остане в историята като спасителя на Левски. Всичко останало е без значение…