Новият треньор на Лудогорец иска атака като на Барса и защита като на Моуриньо
„Годината е 1992. В Алфхайм млад мъж седи и мисли. На масата пред него е договор, който е само на един подпис от това да го направи старши треньор в норвежката Висша лига за първи път. Той знае, че е млад, но още в първите си години като треньор е успял да изведе Тромсдален до първа дивизия. Затова той поема риска. Подписва договора. На 32-годишна възраст Пер-Матиас Хьогмо е представен като новия треньор на Тромсьо. Щеше да се окаже по-трудно, отколкото си беше мислил“.
По този начин започва приказката на Пер-Матиас Хьогмо, който вчера беше назначен за нов треньор на Лудогорец. „Беше твърде рано за мен да стана треньор в елитната дивизия през 1992 г. Размислих, когато трябваше да напусна по средата на сезона, и осъзнах, че трябва да науча повече. След това отидох в спортната академия, получих там треньорско образование, проучих футбола. Трябваше да разбера повече“, признава за началото на своята кариера Хьогмо.
„Една от силните ми страни като треньор е, че имам сравнително високо ниво на самосъзнание за това какво мога и какво не мога да правя. През цялото време съм се ангажирал да се образовам, това е моя мантра. Както като лидер и човек, но и по отношение на футбола“, казва новият наставник на Лулогороц.
„Футболът се е развил в посока, в която много хора гледат на Барселона, които бяха крайността във „футбола с притежание на топката“. В същото време те са изключително жадни за пробиви, когато имат топката. Изследванията показват, че може да си струва да имаш топката, защото тогава се получават най-много пробиви. Отборите с най-много пробиви обикновено печелят мачове. Мисля също, че защитната игра на Жозе Моуриньо е интересна. Неговите отбори са изключително умели в зоналната си игра, освен че са много агресивни. Перфектният отбор е атаката на Барселона със защитата на Моуриньо“, казва Хьогмо.
„Много хора мислят, че съм мил човек. В интерес на истината, аз съм доста мил, но съм много ясен. Нямам нужда от словесни изблици, но имам както темперамент, така и ангажираност. Що се отнася до начина, по който общуваме помежду си, съм доста осъзнат. Когато говоря за другите, винаги се питам дали така бих искал да говорят за мен“, разкрива докторът по философия във футбола от университета в Тромсьо.
„Дали аз съм единственият доктор по философия? Не знам, но няма много хора, които имат едновременно докторска стопен и са лицензиран треньор от най-висок клас“, заяви специалистът.
На въпрос кои са най-големите таланти, които е тренирал, Хьогмо заяви: „Ако трябваше да избирам от гледна точка на националния отбор, още от самото начало видях, че Бреде Хангеланд и Йон Арне Рийзе ще стигнат далеч. Те имаха най-различни качества“.
„Беше много специално време това в Розенборг. Беше фантастична есен и беше наистина забавно да бъда в Шампионската лига. Ако има едно нещо, към което бих искал да се върна, това е Шампионската лига. Това е най-важното нещо като треньор и там срещаш най-добрите. Беше хубаво чувство да поведем с 1:0 като гост срещу Реал Мадрид на полувремето“, казва Хьогмо. „Това, което се случи срещу Реал Мадрид, беше, че Poаp Странд трябваше до бъде сменен на полувремето поради контузия. Отборът се представи много добре, но ни натиснаха много, защото имаха играчи като Зидан, Бекъм и други. „Сервизите“ на Бекъм бяха решаващи, загубихме с 1:4 и три от головете дойдоха от статични положения. В ретроспекция се замисляш какво е трябвало да направиш различно. Шампионската лига е най-забавното събитие, в което съм участвал, освен олимпийския финал, когато победихме САЩ с женския национален отбор“, разкрива Хьогмо.
„Никога не съм се страхувал, че мога да изгубя работата си. Като футболен треньор винаги трябва да се фокусираш върху работата, която трябва да вършиш тук и сега. Искам играчите да не мислят за последствията, а вместо това да мислят за задачите, които са пред тях. И аз самият искам да бъда такъв. Какви отношения имам с играчите? Аз съм учител и ментор. В това се състои работата на треньора – да извлича най-доброто от всеки играч“, признава специалистът./ „Мач Телеграф“