Пазарната икономика се завърна в Левски

Около Левски царят вълнение и ентусиазъм от края на миналата седмица, които още в събота, с победа над ЦСКА 1948 на „Герена“, може да прераснат в празник за половин България. Хубавото усещане обаче по-скоро е благодарение на шампионския обрат с 3:1 над вечния съперник ЦСКА, въпреки че наред с 25 април, когато бе постигнат, 24 април също ще остане в историята на клуба. Защото на тази дата сегашният мажоритарен собственик на клуба Наско Сираков на извънредна пресконференция обяви, че „има подписано споразумение за промяна в структурата на собствеността и придобиването на мажоритарния пакет от акции“ и до-пълни, че „новият мажоритарен собственик на ПФК Левски ще бъде Атанас Бостанджиев“. Бизнесменът, чиято компания Gemcorp Capital (б.а. – Атанас Бостанджиев е основател и главен изпълнителен директор на компанията) е инвестирала над 9 милиарда долара на пазари в развиващи се страни, направи анонс за „бюджет, какъвто бъде определен от Наско Сираков“ и „строеж на нов стадион с капацитет около 25 000 зрители, за който има осигурени 120 милиона евро“. Засега обаче казусът „Нов собственик“ все още е на заден план за привържениците, които броят часовете до края на хегемонията на Лудогорец и дългата 17-годишна суша на Левски без титла. Не само обаче златните медали към момента изместват фокуса на вниманието им. Прави го донякъде и страхът от неизвестното. Какъв стопанин ще се окаже Атанас Бостанджиев – това неизменно гложди фенското съзнание, защото то не само се е напатило, а и е препатило през новия век. В други времена новината, че „Милиардер взима любимия им клуб“, би ги изстреляла на седмото небе от радост. Сините обаче са се наслушали много на „изстрелвания в друга орбита“ и са се нагледали на „месии“. И от собствен опит знаят, че „викане на неволята“ не върши работа, а резултат има само тогава, когато захванеш нещо с ръцете си. Именно те на два пъти спасяваха клуба – първо при Тодор Батаков, а след това преди и по време на управлението на Наско Сираков. Точно затова, за разлика от друг път, не хвърлят каскети във въздуха, а гледат по-трезво на нещата.

Всъщност, случващото се е отлична новина, защото с неоценимата помощ на феновете, Левски не само продължи да съществува, но в момента го прави на принципите на пазарната икономика. И за това главна заслуга имат точно привържениците, както и всички, работили за клуба от 2 юни 2020 година насам. На тази дата мажоритарният пакет акции премина в ръцете на Наско Сираков. А те да отидат точно в неговите бе решено след… анкета сред феновете, проведена в социалните медии от предишния бос Васил Божков (б.а. – официално собственик на Левски по негово време се водеше Георги Попов). Сега информация за сделката не бе изтекла. Такава се появи едва на 23-април – ден преди обявяването.

Но да се върнем на това, че сините вече работят като истински футболен клуб, че завъртяха колелото, сами изкарват парите си и имат стойност. Нормално бе пълненето на стадиона от феновете да добавя по два начина в клубната каса. Първият – с пари от билети и артикули, а вторият – с привличане на спонсори, защото всеки иска да рекламира пред широка аудитория. Сега няма тревоги от рода на това, че договорът с генералния спонсор свършва, но ще има ли кой да го замени. Ясно е, че ще има, още повече, че Левски ще е шампион.

В последните дни бе нормално да излизат информации, а и самият Атанас Бостанджиев да отговаря на подобни въпроси: „С какви капитали работи?“, „Какъв е произходът на средствата, които ще бъдат инвестирани в Левски?“ и така нататък. По-важното е, че в момента при сините си струва да се инвестира – това показва колко дълъг път бе извървян. Акциите на сините вече имат стойност, те са разменна монета, а не горещ картоф, който се прехвърля от едни в други ръце. За последно за тях бе плащано през 1999-а. Когато собственик бе Томас Лафчис. Те отидоха в бизнесмена Владимир Грашнов, който имаше зад себе си гърба на Майкъл (Михаил) Чорни. След това последният наследи Грашнов след смъртта му. Чорни пък даде дяловете на адвоката си Тодор Батков, защото бе обявен за заплаха за националната сигурност и получи забрана да влиза в България. При Батков секна златният дъжд, но пък Наско Сираков и Станимир Стоилов знаеха как „да правят футболен бизнес“. В края на ерата на адвоката ръка за ръка с Левски вървеше словосъчетанието „милиони дългове на клуба“. След него имаше излъчени собственици, подставени лица, парашутисти, спуснати над „Герена“ – все по думи на феновете, имаше и политически зависимости. Всеки идваше да оправи сините и ги оправяше по друг начин. Обещанията им увисваха във въздуха като прани гащи, дълговете се трупаха. За да се стигне до този момент, в който дължимите суми към НАП и общината са под 1 милион евро и се погасяват регулярно. Новият собственик Атанас Бостанджиев бе запитан „Колко са общо дълговете на клуба, включително и към бивши собственици?“ (б.а. – клубът има към фирми на Васил Божков) и отговори някак небрежно: „Под 10 милиона евро“…

Е, Левски пак донякъде се връща на модела „Бащица“, този на „Левски без мажоритарен собственик“ отново е във фризера. Но клубът е стабилен и жив. При това най-жив от 20 години насам. Къде ще бъде след още толкова – вече ще зависи от Атанас Бостанджиев.

Янаки Димитров/ „Тема спорт“