Пикът за Левски дойде рано, умората – навреме
Левски влезе в паузата за мачовете на националните отбори с нещо, което само допреди няколко седмици изглеждаше трудно да бъде поставено под въпрос – проблем с формата. Не с резултатите като цяло, защото шампионите продължават да са начело в първенството, а с усещането, че двигателят вече не работи на същите обороти.
След първите девет кръга „сините“ имат 25 точки и само едно равенство — 0:0 с Ботев във Враца. Последният шампионатен мач обаче дойде след серия от тежки европейски двубои и на фона на все по-видим спад в динамиката. Междувременно „сините“ загубиха с 2:4 от ЦСКА за Суперкупата, а в първия си мач от основната фаза на Лига Европа отстъпиха с 0:1 на Залцбург. Мачът с Лурогорец неслучайно беше отложен по искане на шампионите, именно заради натрупаната умора.
Именно тук се появява интересната хипотеза за начина, по който е била планирана подготовката. Възможно е още през лятото да е търсен пик на физическото и игровото състояние именно в периода около двубоите с Университатя Крайова и Кайрат. Това бяха срещите, които трябваше да осигурят най-важното – гарантирано участие в основната фаза на европейски турнир. Левски елиминира румънците след 1:0 в София и 2:2 отвъд Дунав, а след това записа две победи над Кайрат с по 1:0 и си осигури златна европейска есен.
Само че цената на този ранен пик може да се оказва натрупаната умора. От началото на сезона календарът почти не остави пространство за нормален тренировъчен ритъм. Европейските квалификации започнаха още в началото на юли, а след тях дойде и плейофът с АЕК, последван от първия мач в Лига Европа. Междувременно първенството вървеше без пауза.
Най-ясно промяната се усеща в средата на терена и атаката. Там натоварването е най-голямо, защото от футболистите се изисква едновременно да пресират, да печелят втори топки, да движат играта и да поддържат висока скорост при преходите. Когато към това се добавят контузии, изборът за треньора става все по-тесен. Отсъствието на Мустафа Сангаре и Радослав Кирилов вече тежи осезаемо. И двамата останаха извън състава за Лига Европа заради травми. Акрам Бурас също беше застигнат от контузия още в началото на първенството – той започна сезона не просто като титуляр, а като един от моторите в машината на Дон Хулио, но получи травма при победата с 3:0 над Септември.
Това не е просто въпрос на брой футболисти. Става дума за профили, които дават различни решения на треньорския щаб. При отсъствието им някои играчи трябва да играят повече, отколкото вероятно би било оптимално в толкова сгъстен календар. А когато ротацията намалее, първите признаци обикновено се виждат именно в свежестта, скоростта на решенията и способността да се поддържа интензитет през всичките 90 минути.
Най-осезаемо е понижението при Евертон Бала. Само преди няколко месеца бразилецът беше голмайстор на първенството. Сега от него се очаква много повече, отколкото показва играта му в последните мачове. И тук се появява въпросът дали след лятната селекция и цялостното израстване на състава Бала все още трябва да бъде автоматичен избор за титулярното място. Това не е присъда за качествата му, а по-скоро следствие от повишаването на конкуренцията. Когато един отбор добави повече варианти в атака, представянето от миналия сезон вече не е достатъчно основание за неизменно титулярно място.
При Светослав Вуцов картината е различна. Там проблемът не е толкова в спада, колкото в това, че стандартът, който самият вратар постави с изявите си, е много висок. Затова и отделните грешки започват да се забелязват по-силно. Когато си направил поредица от мачове, в които си давал сигурност на отбора, всяко колебание изглежда по-голямо. Срещу Залцбург пък за първи път отчетливо се видя умора и в Кристиан Димитров. Централният защитник допусна грешка при единствения гол, който лиши Левски от точка в мач, в който българският шампион дълго време успяваше да се противопоставя на австрийците. Признак за умора е, че той не успя бързо да вземе решение, че трябва да изрита топката, която се отби в крака му и на практика това бе асистенция за противника.
Логичният въпрос пред Веласкес след паузата е не дали Левски е загубил качествата си – резултатите от първите месеци показват обратното. Въпросът е дали сега отборът ще успее да намери втори пик в решителен момент от първенството, в който ще води битки на всички възможни фронтове. Паузата дава възможност за презареждане не само на краката, но и на главите. Ако Веласкес успее да върне свежестта, да разпредели по-добре минутите и постепенно да възстанови контузените, сегашният спад може да се окаже просто естествена долина след силния летен пик. Ако обаче натрупаната умора продължи да се проявява индивидуално и колективно, тогава проблемът вече няма да бъде само във формата на отделни футболисти, а в способността на целия състав да издържи на европейския ритъм до края на годината.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“