Попето: Емоция за мен, че Левски е шампион? Ботев Пд ми е най-много на сърцето
Бившият капитан на националния отбор по футбол Ивелин Попов ще бъде специален посланик на 26-ата европейска футболна седмица на „Спешъл Олимпикс“, като използва възможността да пожелае на спортистите в неравностойно положение да се забавляват със състезанията и също така се надява все повече момчета и момичета да усетят красотата на футболната игра.
Попов реално приключи с футбола в края на февруари тази година, а сега разказа в интервю за БТА с какви емоции е живял в последните си години на терена, къде се е чувствал най-добре и най-обичан, а също така и какви са му плановете по-нататък. Атакуващият полузащитник с 90 мача и 16 гола на международната сцена за България направи интересен паралел как вижда първенството от терена и вече като зрител, след като е спрял да се състезава.
„Честно казано, аз много се замислях по-рано да прекратя кариерата си. Може би минаваха нотки с такива мисли още когато спечелих Купата на България с Ботев (Пловдив) на „Васил Левски“ през 2024-а година. Имаше такива разговори и мои мисли, лични. С близките си хора съм споделял. Реших да остана. След това ситуацията така се разви, че с Ботев направихме добри мачове след сериозно отсъствие в европейските турнири, завърнахме се на „Колежа“ да играем в Европа, направихме и хубави мачове. И до Нова година вървяхме страхотно в първенството, втори в класирането с равни точки с 3-ия. След това дойде тази забрана на тогавашния собственик Антон Зингаревич да не посещава България. И след това всички знаят, че Ботев беше изправен пред големи трудности“, започна Попов, който като юноша се формира и в нидерландския гранд Фейенорд, а след това играе с успех в турското и руското първенство, където стига до капитанската лента на Спартак (Москва).
Но ролята му на капитан и авторитета не му позволяват да предприеме други мерки, освен да остане и да бъде готов на всяко развитие и да остане част от клуба. Но малко по-късно се стига до преминаването му в последния български клуб, чиято фланелка е обличал – Арда (Кърджали).
„След това знаете, имаше някои неразбирателства в отношенията със спортно-техническия щаб и други фактори, след което взех решение да си тръгна от Ботев. Около 2-3 седмици си почивах, имаше телефонни разговори. В един момент се обадиха Арда с въпроса: „Искаш ли да дойдеш да помогнеш?“. Да, искам. Реших, отидох, помогнах. Но след това в един момент се случиха такива неща, че футболист на 38-годишна възраст, който през годините абсолютно навсякъде е играл, със спортно дълголетие, опазил съм се от спортни травми. Никога не съм имал проблеми с килограми. И претегляш плюсовете и минусите и виждаш, че в един момент не ти доставя тази емоция, която бих искал да ми доставя. И реших да прекратя кариерата си. Със сигурност можех да играя още, със сигурност и сега мога да играя още. Но виждам, че в един момент се губи смисъла просто да играеш. Аз искам да играя не само, за да съм на терена. Искам да печеля, искам да се случват някакви неща, да се развива клубът, в който съм, за да се чувствам удовлетворен от работата си и процента, който аз давам, да се случва всичко това. Дали ще се изгражда терен, дали ще се интегрират млади момчета в отбора, дали ще постигаме успехи спортни, футболни. Мене това ме държеше жив през годините в клубовете. В един момент видях, че трудно се получават нещата и реших да се ориентирам в друга сфера“, върна се Попов към събитията около неговото напускане на Кърджали.
Самото напускане обаче дойде изненадващо за много хора, а той открехва вратата и какви точно са били непосредствените причини.
„Имаше и семейни причини, доста далече бях от семейството си. Бащата на жена ми имаше здравословни проблеми, реших да съм си в къщи. Наистина е по-далече от Кърджали до София и не можеш да се прибираш лесно и често“.
„Чисто като клуб, мога да кажа президентът на Арда Яшар Дурмушев – той е изключителен човек. Във футбола всички други фактори за мене са коренно различни от това, което си бил ти като играч и колега с тях. А след това заемат някакви позиции. Доста хора се променят и чисто тези човешките отношения се губят или остават по-незначителни. Всеки си избира как да процедира – дали да се променя, дали да не се променя. Но смея да твърдя – да, имам си самочувствие заради това, че съм играл в чужбина 12 години, натрупал съм доста опит, спечелил съм доста трофеи. И винаги си изразявам мнението и рано или късно се доказва, че рано или късно – това, което съм казал на някои хора – не са искали да ме послушат, сърдили са се, обиждали са се, но след 3-4 месеца самите те го казват по интервюта и си го признават. Но в българския футбол егото на хората, които не разбират материята, е доста по-голямо от егото на хората, които разбират“.
След над 20 години в професионалния футбол на Ивелин Попов му се налага да смени изведнъж режима си. И признава, че в първите два месеца не е тренирал, но от един месец е изградил нов режим. Всяка сутрин той се качва на Витоша и си прави физическо натоварване по своя двучасова програма, която го държи в добра кондиция и се чувства зареден с енергия. Но предвид някои инициативи, преходът при него е бил по-плавен. Но макар и да има друг бизнес, бившият лидер на Спартак (Москва) и Кубан (Краснодар) не крие желанието си да продължи да работи във футбола. В някои медии дори се появиха информации, че е водил разговори да поеме поста на спортен директор в Ботев (Пловдив) и Локомотив (София).
„Аз от доста години с мой партньор се занимавам със строителна дейност. Там каквото мога, помагам. Има си срещи, документация. И другото нещо, което мене ме влече в чисто спортната част. За себе си към този момент съм решил, че треньор не искам да ставам. Може би някаква друга длъжност бих приел, за която мисля, че съм силен. И дали ще стане или не, е въпрос на време. То ще ни покаже. Конкретни разговори с клубове не съм имал. Има слухове, доста хора ме подпитват. Знаете доста хора си имат и пратеници и ме питат какво бих мислил, евентуално. На този етап няма нищо.
„Честно да ви кажа в Ботев – както е структуриран клубът, аз не се виждам там. И днес гледам на Ботев като на отбор, в който преживях много, съм му само фен, а като клуб и като привърженици – много ги обичам. Но за работа на този етап – категорично не. наистина аз изживях там две години и няколко месеца – страхотни. Имаше много перипетии. Когато отидох, клубът не беше добре. Изправихме го заедно с тяхната безусловна подкрепа – и при гостуванията, и начин на поведение, повярваха на отбора. Постигнахме един значим успех – спечелването на купата на България. И момента, за който най-много съжалявам е, че не успяхме да победим Лудогорец за Суперкупата. Това ми е най-голямата болка и най-много съжалявам, че точно на „Колежа“ не успяхме да победим Лудогорец, а бяха готови“.
В момента без клубни ангажименти, Попов не си губи времето само пред телевизора, а пътува из Европа и трупа опит, впечатления от работата на успешни отбори. Като се надява, че тези знания един ден ще му бъдат от полза или пък ще види друг начин на прилагане на чисто футболни практики. Голяма цел му е да влезе в Атлетик (Билбао) – един специален клуб, който разчита приоритетно на момчета от школата.
„Първо трябваше да отида до Билбао. Със спортния директор сме в много добра комуникация, но го отложих, защото бях в Италия. Там се видях с моя бивш съотборник в Спартак (Москва) Салваторе Бокети, той е в Аталанта треньор на втория отбор, който се състезава в Серия С. Ходих при него, обсъдихме доста неща, показа ми доста неща. Нямаше такива, които да ме шокират, защото аз самият съм виждал професионализъм на най-високо ниво. Но съм впечатлен от подредеността, вниманието към детайлите и последователността в работата, както и от индивидуалния подход още от деца.
Сега ми предстои пътуване до Швеция – имам добра комуникация с един прогресиращ клуб и неговия спортен директор. Обучавам се, не бързам за никъде. Едва ли до лятото някъде ще започна, но лично за себе си събирам информация, общувам си с хора. Рано или късно нещата ще се случат – въпросът е къде?“.
Накрая Попов говори и за българското първенство, но и за това каква е разликата да го усещаш на терена, а и след това много бързо вече като зрител. А също така коментира и смяната на шампионския връх, където Левски детронира Лудогорец.
„Честно да си кажа, докато си вътре в първенството, не виждаш всичко добре. Когато приключих с футбола, гледах доста мачове по телевизията. И видях наистина доста неща, които дотогава не са ми правили впечатление. Визирам в изпадащите отбори видях треньори, които буквално от нищо правят нещо. И футболисти, които играят в тези отбори от дъното на класирането, показват добър футбол. А това докато играеш, не можеш да го усетиш до такава степен. А след това се вглеждам в неща, които виждам – при положение, че един треньор стабилизира клуб с 20 загуби преди това, това показва неговата, треньорската работа. Вижда се, че правят едни и същи атаки и това означава, че са ги тренирали. И си промених мнението за футболисти и треньори, които са по-назад в класирането. Когато ги загледаш, виждаш позитивни неща и такива, които могат да ти бъдат от полза в бъдеще“.
„За новия шампион? Левски през сезона бяха най-постоянни, нямаха големи периоди на лъкатушене. Ако загубят един мач или завършат наравно, следващия със сигурност го печелеха, което е добре. Имат агресивни футболисти напред, които им донесоха титлата. Това може би е едно от най-важните неща. Емоция за мене от това? Когато си професионалист, не може да си така отдаден на клубните пристрастия. Казах, че клубът, който чувствам най-много на сърцето ми, е Ботев (Пловдив)“, завърши Ивелин Попов.