Ранен Левски щурмува Околчица
Ботев Враца приема Левски днес от 17:45 ч. в оказал се изведнъж доста интригуващ двубой. И още по-изненадващото е, че домакините, които стартираха кампанията с едно равенство и 4 последователни загуби, влизат в сблъсъка с по-добро настроение. Защото в последния си мач обърнаха Септември в столицата и поеха сериозна глътка въздух. Докато шампионите, които са безгрешни в първенството – 8 победи от 8 мача – още се чудят как стана така, че гемиите им потънаха точно на знаковата дата 9 септември.
45 минути – толкова време сините се наслаждаваха на добра игра, довела и до вземането на аванс пред ЦСКА в двубоя за Суперкупата в сряда. Левски изглеждаше, както и допреди това в мачовете у нас – доминантен, агресивен, разиграващ добре и обграждащ противника, който, подложен на постоянен натиск, все някога ще се пречупи, както всъщност и стана. Двайсетина минути по-късно – време, в което по принцип Хулио Веласкес коригира неточностите и отборът му прави по-силната част, от „големите и лоши сини“ обаче не бе останало нищо. И следващите 45 минути, които са точно 2700 секунди, се превърнаха в агония за болшинството фенове на стадиона и тържество за останалите. От физическото превъзходство не бе останало нищо, авансът бързо се превърна в пасив и четирите гола в мрежата на Вуцов доведоха до исторически резил.
Играли ли сте си като деца с бинокъл? Установявали ли сте с любопитство как оптичният увеличителен уред кара отдалечени точици, които всъщност са хора, да се превръщат във великани пред носа ви? А обръщали ли сте бинокъла, за да погледнете през него? Е, тогава дори великан да има на педя пред вас, то той става джудже. С други думи – Левски изглеждаше като тим от исполини до почивката с ЦСКА, а след това срещу армейците сякаш имаше дребни човечета? Защо бе така – това се опитват да си отговорят на „Георги Аспарухов“. А правилният отговор е много важен за продължаването напред.
У нас по принцип сме хора на крайностите и лесно се поддаваме на оптическата илюзия. Лоши 45 минути обаче не трябва да водят дотам, че заедно с мръсната вода от легена да бъде изхвърлено и бебето. Защото футболът е спорт, в който винаги бързо идва следващият мач, даващ право на някакъв реванш. Затова двубоят във Враца идва точно навреме.
Ботев е отбор, кален в трудности. И през този сезон съставът, воден от синия кадър Тодор Симов, мина през доста перипетии, но отказва да свали гарда. В тима личат имената на доста играчи, минали през „Герена“ – Иван Горанов, Радослав Цонев, Илия Юруков, Антоан Стоянов, Мартин Петков и Преслав Боруков (б.а. – само като юноша). За които ще е особена тръпка да се изправят срещу Левски, при това точно под паметния връх Околчица. В синята публика традиционно има знаме, на което пише: „България цяла сега вази гледа“ – перифразиран цитат от одата на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“, насочен към отбора (б.а. – оригиналният е: България сега нази гледа“). А оригиналът продължава с: „Тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре“. Точно такава е ситуацията в Ботев и Левски, макар и целите на двата клуба да са коренно различни – домакините се борят за оцеляване, а сините преследват дубъл. За ранения Левски няма място за отстъпление.
9 септември мина и замина, наред е 13-и. На това фатално число от календара в лагера на сините трябва да знаят кои са и да се върнат към нещата, които ги направиха успешни. Тогава за левскарите няма да има значение от коя страна на бинокъла наблюдават. Същото важи и за Ботев Враца.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“