Реквием за един стратег!
Напусна ни Димитър Пенев. В следващите дни за него ще се излеят купища думи, но един приятел го каза най-добре. Има хора, с които можеш да олицетвориш българина. Независимо дали говорим за спорт или нещо друго. Независимо, дали са ти любимци, дали ги харесваш, боготвориш, или не! Димитър Пенев беше един от тези архетипове. На жилавия, вкопан здраво в земята, шопски инатлив характер, способен да омотае и победи всеки, който се мисли за класа. Да, той не можеше да говори като по книга, но не му трябваше диплома, за да докосне съвършенството. Като футболист бе олицетворение на елегантността. Защитник с прецизност на художник и поведение на джентълмен, докато други опъваха жили. Като треньор бе способен да преформатира реалността, за да реши нерешимото, превръщайки чудото в тривиално ежедневие.
През 1985 г. бе призован в ЦСКА, когато клубът почти бе сринат със земята до степен, че дори не бе сигурно дали изобщо ще го има, след поредното безумие на футболните ни (а и не само) управници. Оставиха го да се оправя както може със състав от голобради юноши и няколко ветерани. Само за една година сглоби шампионски състав, който триумфира с титлата. След това изгради един от най-великите отбори в „армейските“ история. Дали той е №1 за всички времена може да се спори, но със сигурност има най-силната атака, водена от Христо Стоичков, Любо Пенев и Емил Костадинов.
Слез това през 1991 г. пое националния отбор в още по-ветровито време. Изпитанията следваха едно след друго, но безпогрешният му нюх го измъкваше от всяка ситуация, дори от най-безнадеждната. Преди незабравимата вечер на „Парк де Пренс“ на 17 ноември 1993 г., вместо разбор на дъската в съблекалнята, просто написа резултата – 1:2. Класирането за световното първенство обаче го постави пред още по-сложен ребус, притискайки го в жестоко менгеме. От едната му страна бе отбор, преливащ от чепати характери с огромно его, мнозина от които на нож помежду си. От другата, новите силни на деня, които бяха решили да си поиграят с футбола. И той трябваше постоянно да жонглира с целия този взривоопасен коктейл, заплашващ всеки момент да експлодира в ръцете му. И се справи. А междувременно направи България четвърта в света, през трупа на световния шампион Германия, пращайки десетилетни комплекси в канализацията на историята.
После класира националния отбор на европейско първенство, но победа, равен и загуба на финалите там бе отчетено от капацитетите като чутовен провал. Когато го извикаха да спасява ЦСКА през 1998-99, направи серия от 8 мача в Европа с отбор, който цяла есен не успя да вземе точка извън София. След това, при още по-трудна ситуация, през лятото на 2008 г. пое „армейците“ в състояние на ликвидация след отнетия лиценз, за да ги сдаде по Коледа като фаворит за титлата.
Някои естети и умни глави го иронизираха, влагайки подигравателна конотация, когато го наричаха Стратега от Мировяне. Но той имаше безпогрешен усет за таланта и ЦСКА изкара милиони от това, продавайки футболистите, наложени от него. И не му се налагаше да гледа видео по цял ден или да разчита на експертите от отдела за развитие, които днес се възприемат като подразбиращ се от себе си златен стандарт в големите първенства. Защото бе Димитър Пенев.
Пламен Пиндраков/ „Мач Телеграф“