Сеньор Веласкес, и „синя“ България е „муи контенто“

Левски изпраща един много успешен полусезон. Правим това заключение, като имаме предвид най-вече голямата картина. Ще започнем от нея, а постепенно ще преминем и към по-дребните детайли и нюанси. А голямата картина показва, че Левски ще зимува на върха със 7 точки аванс пред втория или вторите. Все още има един неизиграл се мач от есенната програма, който е между Берое и Лудогорец. Ако „орлите“ спечелят (нещо, което почти не подлежи на съмнение), те също ще се доближат на 7 точки от Левски, колкото е дистанцията и между „сините“ и ЦСКА 1948. Освен това тимът на Хулио Веласкес е участник в четвъртфиналите за Купата, а в Европа преодоля два съперника и изигра 8 мача. А с три от четирите тима, срещу които се изправи, бе отчетлив аутсайдер според букмейкърите. Но въпреки това се бори като равен с равен във всички двубои, с изключение на втория с АЗ Алкмаар. Преодоля Апоел Беер Шева, а после с две победи и Сабах от Азербайджан, което си беше успех. Ако приемем, че в страната има 1 милион левскари и бяхте попитали в началото на юли всеки от тях „Възможно ли е Левски около Коледа да е първи със 7 точки аванс и да изиграл 8 мача в евротурнирите?“, над 900 000 щяха да ви кажат, че не просто не е възможно, а им е трудно даже да си го представят. Но „сините“ и техният треньор Хулио Веласкес успяха да го постигнат. Испанецът през миналата пролет наблягаше на факта, че Левски от 9 години не е бил втори и това, че е успял да го изведе до сребърните медали, трябва да се отчете като успех. Някои му се разсърдиха, че си приписва това като актив, но пък истината е, че той не излъга, а споменаваше факти. И дойде в момент, в който тимът му изоставаше с 13 точки от Лудогорец и трудно можеше да завърши на по-високо място от второто. А сега както имаше равен старт през лятото, Левски ще зимува на върха. Нещо, което не се е случвало също от много отдавна. А именно от последния шампионски сезон – 2008/09.

Така базирайки се на всички тези факти, оценката за Левски за отминалата есен трябва да е много висока. Нещо като отличен 5,50. Хулио изпусна пълната шестица най-вече заради това, което извърши при загубата от Славия на „Овча Купел“ с 0:2. Веласкес рискува много със състава, който избра и крайният резултат доказа, че е сбъркал. А според доста хора закъсня и с промените и късно тръгна да поправя грешката си. Не му се получи и един от експериментите в Европа. Става дума за този в първия мач с Апоел Беер Шева на „Герена“, който завърши 0:0. Тогава пусна Майкон като вътрешен халф. Бразилецът бе изгонен, а Левски игра близо половин час с човек по-малко. Явно е, че и този експеримент не се получи. Ротациите не донесоха резултат и при нулевото равенство във Враца срещу местния Ботев. И тогава Веласкес пусна резервите, а двубоят завърши 0:0. Тук щеше да бъде справедливо Левски да беше победил и с тях. Вратарят Димитър Евтимов обаче направи мача на живота си, а и късметът му помогна в няколко случая. Обективността обаче изисква да се отбележи, че Левски изигра редица силни мачове и напълно заслужено е на първо място. Като игра и постоянство трудно бихме посочили по-добър отбор от „сините“ през тази есен. Тимът на Веласкес започна ударно с 5:0 над Монтана и продължи да бъде убедителен и побеждаващ до спомената първа засечка във Враца. В тези моменти Хулио Веласкес боравеше добре и с ротациите. А това беше възможно, защото Левски за разлика от много други години в близкото минало, наистина вече разполага с по-дълга скамейка. Преди две години с треньор Николай Костов, клубът още чистеше дългове и в този период реално можеше да разчита на 13 човека. И сега няма 22-ма равностойни, но докъм 18-19 ги докарва. Така предимно с резерви той спечели мачовете със Септември в квартал „Надежда“ (2:1 с обрат), Спартак Вн на „Герена“ (също с 2:1), Ботев Пд на „Колежа“ с 1:0…

Друго, което беше различно тази есен на „Герена“, беше това, че бе избегната октомврийската криза. Левски така и не влезе в нея, както ставаше в предишните години. В тях именно в десетия месец от годината губеше ценни точки и изоставаше безвъзвратно от първото място. Сега такова нещо не се допусна. След всичките си загуби Левски реагираше бързо и записваше победи. А от трите мача с другите три тима в Топ 4 взе 7 точки. Спечели за първи път след 3 години и половина чакане срещу Черно море на „Тича“. Това стана с 3:1 след изоставане с 0:1 на почивката. Удари и най-близкия преследвач – ЦСКА 1948 с 2:1 на „Герена“ В този мач по-силното полувреме беше първото, а ще се запомни и уникалният гол с пета на Майкон. Бразилецът бе един от най-силните играчи на Левски през есента. Помогна и с 4 гола, но пък негова груба грешка доведе до загубата от Локо Пд с 0:1 на „Лаута“. А носи вина, макар и не цялата, за гола, с който Левски загуби дербито от ЦСКА. След като не спря центрирането на Питас, имаше и последващи действия, които доведоха до гола и той можеше да бъде предотвратен от съотборниците му. Така тези 7 точки аванс, с които Левски ще зимува на върха, са една отлична изходна база да се атакува титлата напролет. Не бива обаче феновете да си мислят, че това ще стане лесно. Както и да се прави кой знае колко голяма драма, ако не стане. Тези 7 точки на пръв поглед са много, но само в плейофите, където ще има 6 мача срещу останалите в Топ 4, тимът ще се бори за 18 точки. И само в тези мачове е напълно реално да се изпуснат 7 точки. Ясно е, че ще губят и другите, но при тази система с плейофи, битката става много по-тежка. Лудогорец хич не се е отказал, а през пролетта ще впрегне повече сили на вътрешния фронт. ЦСКА 1948, а даже и изоставащият засега с 13 точки от лидера Левски тим на ЦСКА, също не бива да се подценяват, защото са способни да аткуват върха. Ще бъде от особена важност Левски да се освободи от двама-трима, които рядко използва, ясно е кои са, както и да ги замени с двама-трима по-добри. Играчите да дойдат на 4 януари готови на първата тренировка. А не, меко казано, непрофесионално подходили, както стана преди година. И разбира се, да се направи качествена подготовка. Нещо, на което Веласкес вече е показал, че е способен. А иначе, испанецът след много мачове обичаше да казва, че е „муи контенто“, което на испански означава „много доволен“. Публиката вече му скандира името. Затова можем да обобщим, че и синята част от България му казва: „И ние сме муи контенто, сеньор Веласкес“. Така че – поводи за доволство има, но има и още много пот да се пролее, докато се извоюва титлата. Светът няма да свърши, ако това не се случи и през 2026-а. Но всички усилия трябва да се впрегнат, защото по-добра възможност скоро може и да няма.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“