Симеон Славчев: Само да няма болка! Понякога светлината в тунела беше от влак, но не се отказах
Коледа обикновено е време за надежда, за добро и вяра! За сила и равносметки. По този повод халфът на Локо София Симеон Славчев даде интервю за „Тема Спорт“.
Вече доста дълго време – година и два месеца – бившият национал, с изключение на едни 13 минути в първия кръг с Черно море този сезон, е извън строя. Ето какво сподели той за битките, които води.
Симеоне, какво ти донесе Дядо Коледа?
– Спокойствие и здраве, това исках и искам (смее се).
Как върви възстановяването ти и какво всъщност се случва с теб?
– Година и два месеца, аз си ги броя, минах през много неща. Затова избягвах всякакви медийни изяви – вестници, радио, телевизия, сайтове… Бях напълно обсебен и концентриран единствено върху това да се възстановя, защото моят случай наистина е много странен и различен. Всичко започна с болки в петата, в ахилеса. Февруари миналата година направих операция. Изчаках, оправих се, започнах да тренирам. После пак продължиха болките. За последно бях на терена в първия кръг този сезон срещу Черно море. Смених Анте Аралица и играх 13 минути. Дойде обаче друга беда – скъсах мускул на прасеца, но болките в петата, в ахилеса продължаваха. Нещо не беше както трябва с мен. Започна се едно лутане по лекари, стигнах до доктори извън България. Обърнах се към доктора на Барселона Рамон Кугат. Бях там за диагноза и лечение. От август досега се лекувах и в Румъния. Пътувах доста често. Там прекарах два месеца. Сега надеждите са януари да започна подготовка с Локомотив София. През доста преминах – през незнание, какво ти е, защо те боли, защо не можеш да тичаш, защо не можеш да скачаш… Така че изминалата година бе изключително тежка за мен във всяко едно отношение. Тук е моментът да благодаря на Локомотив София – треньорския щаб, ръководството на клуба, собственика, на всички, че бяха до мен през тази една година и два месеца. Че търсиха с мен решение, защото знаем в България как е. Не са малко примерите, когато някой, като се контузи един-два пъти и му казват: чао, оправяй се. Така че само благодарности мога да изкажа на Локомотив София. Сега топката е в моето поле, да съм здрав и да се отблагодаря с добри игри на отбора.
Как се минава през такова житейско изпитание?
– През толкова доктори минах, че всеки от тях се хващаше за главата и казваше: ти си невероятен случай, един на милион… Това не е възможно, ние направихме всичко по силите си, наистина не зная как да ти помогна и всички такива неща. Доста голямо лутане. Случаят ми беше доста специфичен и сложен. Затова се обърнах и към лечение в чужбина. Тук говорим и за психология, психика. Защото не е лесно. Най-много боли, защото ти цял живот си правил едно и също нещо, но някакви обстоятелства, които не зависят от теб не ти позволяват да си сбъднеш целите и да си пълноценен за себе си. Така че много тежка година за мен. И затова, клише е, но си пожелавам само здраве.
Познавайки се и знаейки спецификата на контузията и възстановяване, колко време ще ти е нужно, за да се върнеш отново на терена, да си върнеш познатата форма?
– Вследствие на тази година и два месеца, моята приоритетна цел, мисия, сега е да се върна без никакви болки. Защото всеки, който се е занимавал със спорт знае, че ахилесът е много специфичен мускул. Болките ме ограничаваха да тренирам и играя нормално. Така че първото нещо е да я няма тази болка. Да съм на сто процента, а връщането на терена, на формата, е много второстепенно. Но познавайки се и грижейки се за тялото си, зная, че рано или късно, ще дойде този момент. Но дотогава искам наистина само едно – да я няма тази болка, а после ще мисля с топка как съм, физически как съм, конкуренция има ли, кои са следващите мачове и така нататък. Само тогава ще съм пълноценен за себе си и за отбора.
Силен характер си и си го доказал през годините, но минавало ли ти е през ум да спреш с футбола през това време?
– Много хубав въпрос. Доста бяха моменти, в които тъкмо да се оправя, тъкмо виждаш светлина в тунела, обаче това е светлината на влака! Поваля ме отново, започвам отначало, търся решения, търся правилната диагноза… Обаче не ми се е въртяло в главата да спирам. Тежко ми беше да започвам всеки път отначало да търся решенията, но в нито един момент не съм мислил за отказваме. Имаше такива лекарски съвети, че това няма лекуване, че трябва да го обмисля, но аз не го направих. То не е инат, тук се проявява любовта към футбола. На мен ми е ясно, че вече съм на 32 години. Кариера, трансфери и пари, каквото съм постигнал съм го направил. В момента просто търся щастието и любовта към играта. Именно това ме държи да се върна и да играя отново. Да изпитам удоволствието от футбола. Защото наскоро имах разговор с един колега, който така му се развиха нещата и му минава през акъла да спира с футбола, а не е толкова възрастен. Аз го разубедих и му казах да погледне моя случай, където правя всичко възможно да не кажа „край“, а той е здрав и избира да спре. Различни гледни точки…
Какво е мнението ти за представянето на Локомотив София през есента – отборът зимува осми и отпадна на осминафиналите за купата?
– В Локомотив се развива един страхотен проект. Едно начало, на което сега са положени основите и само този, който е близо до клуба и в него, знае, че се работи за бъдеще. Започна се наистина почти от нулата – инфраструктура, стадион, терени, медицински щаб, фитнес оборудване. Малки детайли, които подсказват, че клубът се стреми към успехи и резултати в следващите години. Наясно сме, че можеше по-добре, но и тук, както в моя случай, ръководството проявява търпение, а не както в повече клубове в България да не вярват в процеса. Следва се стъпка по стъпка. Целите са ни по-високи. Локомотив ще бъде по-силен през пролетта. Ще има по-хубав облик и по-добри резултати. Тук се работи спокойно, качествено и методично.
Един специален за теб човек в момента също преминава през доста труден период – Любослав Пенев…
– За мен Любо Пенев е един изключителен треньор, човек и характер. Мислите ми и молитвите ми са с него. Да премина през това изпитание. Всички знаем, че той е много силен характер и това ще е в негов плюс. Изключително съм му благодарен, защото ми даде началото в професионалния път в Литекс. Затова безкрайно много го уважавам като личност и треньор. Надявам се да се завърне здрав и да продължи да помага на българския футбол, защото е показал, че е много важна част от него. Желая му, както и на Петър Хубчев и Борислав Михайлов, много сили и да преминат и през това изпитание!