„Синя“ България отново се гордее с отбора си!

Вечерта в четвъртък беше поредната от тези, които синята част от България много обича и за които мечтае. Левски отново направи милионите си почитатели щастливи. И с игра, и с резултат. Не са толкова много случаите, в които и двете неща са били налице, а винаги липсата на едното (по-често на резултата) е правило огромната синя маса тъжна. От началото сезона обаче такива случаи няма. Дори когато отпадна от Брага в Лига Европа, Левски не накара привържениците си да страдат. И в мачовете с португалците, и в тези с Апоел Беер Шева, и в последните със Сабах, отборът игра така, както привържениците му жадуват. Накратко казано – „на макс“. Всеки даде повече от 100% от себе си. Освен хъса и себераздаването, имаше желязна дисциплина и всеки знаеше какво да прави на терена. Нещата са много по-различни от предишни години, когато е имало гол ентусиазъм и хаос на терена. Хулио Beласкес успя да добави правилна постройка, да сложи ред в действията, така че отборът да заприлича на добре работеща машина. В този тим няма някоя звезда, която безспорно да се откроява над другите. Вече се изиграха 6 мача в Европа, а героите продължават да са различни. Един път ще е Byцов, друг път – Сангаре, в първия мач със Сабах се разписа Рупанов, във втория – Ради Кирилов и Мазир Супа. Други не вкарват, но държат постоянно високо ниво като Майкон, Макун, Търдин, Алдаир. Хулио Веласкес надмина очакванията с тези момчета, след като успя и успява да извлича максимума от тях. И става все по-обичан и все по-голям любимец на синята публика.

Успехът над Сабах не бива да се надценява, но и в никакъв случай не бива да се подценява. Не трябва да се въздига кой знае колко, защото Левски, както в близката, така и в по-далечната си история, е успявал да елиминира много по-силни отбори от Сабах. Но не бива и да се подценява, защото в днешно време другите държави в Европа се развиват с по-бързи темпове от нас. И всяка година се вижда как на българските клубове им става все по-трудно в международните срещи. Ако направим паралел с Азербайджан, можем да си припомним как Карабах вкара 7 гола на Лудогорец в Разград само преди една година. А на финала за Купата на Азербайджан, Сабах победи именно Карабах. Така че това, че Левски успя да се справи с този съперник с две победи, без да допусне гол и след като го надигра в двата мача, трябва да се оцени по достойнство. И е сигурно, че привържениците на Левски ще го направят. Най-скорошната оценка за всичко свършено от Веласкес дотук ще се види още идния четвъртък. Тогава, когато синият океан по трибуните ще обхване целия или почти целия стадион „Васил Левски“ срещу A3 Алкмаар. И ако въпреки всичко казано дотук Сабах не звучи авторитетно за някои хора, ще припомним, че Левски изигра доста силни мачове и срещу Апоел Беер Шева и Брага. Единият елиминира, другият за малко не успя, но и двата бяха сериозни фаворити срещу него. А Брага продължава да крачи убедително напред в Европа и със следващите съперници му е много по-лесно, отколкото беше срещу Левски.

На дневен ред сега е A3 Алкмаар. Твърде вероятно е и нидерландците да се окажат голям залък за устата на Левски, както стана с Брага. Но пък тези мачове трябва да бъдат приети като бонус, като награда за всичко, направено от Веласкес и момчетата му дотук. Сезонът в Европа вече е успешен и трудно хубавите впечатления дотук ще се заличат. Левски отново напомни за най-добрите си времена в турнирите, а „синя“ България отново има повод да се гордее с отбора си и да го обича още по-силно.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“