„Синя“ България показа как се прави! За 6-те години пълна шестица и за Наско Сираков
Най-чаканата, най-жадуваната, най-бленуваната. Такава е 27-ата шампионска титла на Левски, която бе спечелена преди два дни след победата с 1:0 над ЦСКА 1948.
Когато бе даден последният съдийски сигнал на този мач, за миг сякаш времето спря. Огромен брой хора въздъхнаха с невероятно облекчение, на други рукнаха сълзи от щастие, трети веднага възпламениха факлите на победата и стартираха зарята. Много хора започнаха да се прегръщат помежду си, в някои случаи без дори да се познават. Просто защото се чувстваха съмишленици, братя по съдба, защото заедно изживяха изключително трудни години. Любимият им клуб през 2020 година беше като полумъртъв човек, който имаше нужда от десетки хиляди вдишвания, за да оцелее. И привържениците му ги дадоха. Едни купуваха виртуални билети за мачове, които нямаше как да посетят, като изкупуваха количество, надхвърлящо два или три пъти капацитета на стадиона. Пращаха sms-и или просто носеха по 20 лева или други дребни суми, които оставяха в клубната каса, срещу което получаваха по една разписка.
Всичко започна от един мач с ЦСКА през февруари 2020-а, когато се разбра, че Левски остава без собственик и пари няма откъде да влизат. На същия мач из секторите А и Б се разнасяше една прозрачна урна, в която всеки левскар можеше да дари някаква сума. Хората започнаха да пускат кой колкото може. След края на мача пред тунела на стадиона капитанът Живко Миланов получи тази урна, а в нея имаше 42 000 лева. Толкова само в този първи ден, в който се разнесе ужасната вест, че пари няма отникъде.
В един момент клубът не можеше да си плати тока на стадиона. И тогава цяла Синя България се мобилизира на предела на силите си, за да спаси своя отбор. За част от синята общност Левски не е просто любим отбор, а нещо, което е на първо място в ценностната система.
Пак по това време се появи и един израз, който още си стои някъде на винилите на стадиона. А той гласеше: „Когато стане най-трудно, остават най-верните“. И наистина левскарите показаха нещо много повече от вярност. Огромна любов, която спаси клуба от гибел. Може би само тя нямаше да е достатъчна, но и без нея нямаше как да се стигне до спасението. Организираха се кампании, купуваха се фланелки, членски карти, правеха се благотворителни търгове. Каквото се сетите. Така че всички тези хора, които тогава откликнаха, защото истински почувстваха, че това е начинът, сега имат право да са истински щастливи. И да са горди, че всеки от тях е дал своя принос за голямото щастие, което залива цяла България вече два дни. Сигурно за спасението е могло да се намерят други механизми и начини. Синята общност обаче избра най-истинския и най-хубавия път. Клубът е създаден с голяма любов от деца и младежи, които са обичали футбола, а след това са обичали много и клуба си. Тази любов трябваше да го спаси и сега. И така и стана. Синя България показа на всички как се прави. И сега има пълното право и основание да празнува.
За тези 6 години мъки и страдание пълна шестица трябва да получи и Наско Сираков. Той в онзи кризисен момент единствен се нагърби да се справи с тежката ситуация. И на шестия сезон от управлението си спря най-голямата хегемония в историята на българския футбол. А и в тази на европейския по-дълга не е имало. И направи двуцифрено число точкова разлика на ЦСКА и Лудогорец, които са с бюджет в пъти по-голям от този на Левски. А и три пъти през сезона победи и другия тим в Топ 4 — ЦСКА 1948. След всичко това и този човек заслужава няколко добри думи. Плюс припомнянето, че е пряко свързан с всички титли на Левски от 1984 година насам, без тази от 2009-а. Така че и за шестте години на Сираков – пълна шестица.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“