Мартин Величков: Доказахме, че можем и без Томаш! По-сладко е, когато победиш един от грандовете като ЦСКА

Мартин Величков може би направи най-силния сезон в кариерата си. Стражът бе привлечен от Александър Томаш миналото лято от Етър в Спартак Варна и той моментално захапа титулярното място. Величков продължи със силните си изяви на вратата на „соколите“ и през целия турбулентен сезон. Той гостува в подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“, където разказа много любопитни случки от своята кариера, която включва периоди още в Славия, Германия, Спортист Своге и Етър и дори родния Костинброд.

– Малко остана до края на сезона, имаш ли нужда от почивка?
– Докато не свърши и последният мач, съм изцяло концентриран върху тренировъчния процес. Умора няма, адреналинът ни поддържа.

– Въпреки че има още няколко мача до края, ти доволен ли си от себе си и сезона, който направи?
– Въпреки трудностите, през които преминахме, мога да кажа, че съм доволен. Но аз съм максималист и винаги се стремя към нещо по-добро. Знам, че мога да бъда все по-добър. Винаги трябва да се целим в надграждането.

– Няколко пъти се превърна в „Играч на мача“ за Спартак Варна. Разкажи за по-емблематичните ти изяви?
– Всеки един мач ми е останал в съзнанието. Къде с добро, къде не толкова. Това е моята работа. Вратарят трябва да подкрепи своите съотборници в критичния момент. Аз съм последна преграда. Това е моята роля на терена. В един вратар най-важното е постоянството.

– Ясно е Спартак Варна какво означава за българския футбол. Като изключим всичко останало, тази година вие направихте един от най-силните сезони на Спартак от поне две десетилетия насам. Въпреки неясното бъдеще, чертаете ли още по-силен следващ сезон, ако всичко е наред?
– За сегашния сезон със сигурност това е голям успех – за момчетата, които сме в съблекалнята, за щаба. Наистина направихме един добър сезон. За бъдещето… който има договор, да го мисли, който няма, да се насочва нанякъде. От нас, което зависи, ние винаги ще го вършим. Каквото и да се случва извън терена, ние доказахме, че си вършим работата по най-добрия начин.

– Разкажи за старта на сезона, който беше повече от отличен. Серия от победи, 2-3 място в класирането. Всичко беше цветя и рози и изведнъж Александър Томаш напуска. Как ти усети това, което се случи тогава?
– Аз съм се научил от един бивш съотборник в Германия, че когато едно нещо върви, не трябва да го променяш. Същото беше и с Томаш. Нещата вървяха, надграждахме постоянно, всичко беше наред. Нормално е една такава промяна да повлияе на отбора. Успяхме няколко мача да се водим по течението от това, което знаехме от него. Рано или късно, обаче, се видя и спадът. Все пак треньорът, който застана, беше с нас. Той е истински мъж на място и успя да запази колектива. Подкрепи ни. Станаха и някакви катаклизми по неясни причини, които също ни повлияха. Но това е футболът. Днес работиш с един човек, утре с друг, така че трябва да се адаптираш. Тогава ще пожънеш и успехи. Не можеш да се оправдаваш, че някой си е тръгнал. Видя се, че дори без Томаш можем да побеждаваме.

– Но и Николай Киров е изключителен специалист. Разкажи ни за работата с него?
– Той внася едно спокойствие в отбора, което е нужно във всеки един спорт. Това е най-силното качество, което ни пренася и на нас, спокойствието да бъдем уравновесени. Само тогава може да дадеш най-доброто от себе си.

– Кара ли се?
– А да, кара се някой път, има изискванията. Но така трябва и да бъде, за да можеш да надграждаш. Не трябва да се примиряваш с малкото.

– Не е тайна, че в клуба има много финансови проблеми, бавят се заплати. Как вие намирате мотивация да излизате на тренировки, на мачове, да продължавате да се борите?
– Аз съм на мнение, че трябва да се фокусираш върху настоящето. Ако се задълбаваш в миналото или в бъдещето, няма да можеш да си свършиш работата. Това, което не зависи от нас, ние не може да го променим и няма какво да го мислим изобщо. Ние трябва да мислим за тренировъчния процес. Това са ни задълженията. Ако всеки е концентриран върху това, което прави, тогава ще има успехи. Вече за тези неща, другите хора трябва да се фокусират върху тези задължения.

– Какво би казал за привържениците на отбора?
– Феновете на Спартак подкрепят много отбора. Хубаво е, когато зад теб има агитка. Те са 12-я играч и ние го имаме през целия сезон.

– Петото място ли е целта пред „соколите“?
– Имаме четири мача още. Ще ги играем сериозно. Целта е максимален брой точки. Ако може петото място да го вземем, ще е супер. Силите са изравнени в тази четворка. Няма някой, който да изпъква. Единствено ЦСКА изпъква бюджетно от тези четири отбора. Но съм уверен, че можем да ги победим. Това, че ще играем срещу тях, не значи, че ще се примирим. Хубаво е да се играе с такива отбори, защото ЦСКА е име и емблема. По-сладко е, когато победиш един от грандовете като ЦСКА.

– Томаш със сигурност ви познава добре…
– О да, той ни е селектирал все пак повечето футболисти. Сега сме с друг треньор, който има друг стил на игра. Сигурен съм, че ще измислим правилната стратегия, за да може да го изненадаме и да го надиграем.

– Предполагаме целта е един ден да отидеш в чужбина, както направи през зимата и голмайстора Ахмед Ахмедов.
– Да, със сигурност, някой ден. За това се трудим ежедневно. Това ни мотивира. Ахмедов го заслужаваше и направи правилната стъпка в кариерата си. Само да е здрав, другото ще го постигне.

– Ти беше доста години в Германия. Какво научим там, там ли се изгради?
– Да, именно там се превърнах от момче в мъж. Начинът ми на живот ме промени, маниери, навици. Хората, които бяха около мен там. Това бе разковничето в спортната ми кариера. И не само, може би в живота. И го осъзнавам сега като не съм там. Виждам, че тази дисциплина, тази отдаденост към спорта, е дошла точно оттам.

– На кои хора искаш да благодариш?
– Човек сам нищо не може да направи в този живот, той трябва да благодарен на хората около него. На 18 години отидох там. Даже матурите не ми бяха минали и заминали. След това се върнах и ги карах по-късно от останалите през август, а не през май месец. Благодаря на едно семейство Манолови. Отидох първо при тях. Ако не бяха те, едва ли щеше да ми се развие живота по такъв начин. Те бяха хората, които ме приеха. Отидох да играя с техния по-голям син там. Първоначално по най-долните лиги трябваше да отида и се колебаех, но момчето каза „ела да пробваш 2-3 седмици“. И като отидох видях, че дори по тези долните лиги някои наши професионални клубове не могат да ги стигнат като бази най-малкото. Още на шестия месец имах интерес от 23-годишните на Шалке. Бях една седмица там на проби. Беше мечта само да се докосна до базите, до екипировката. Видях разликата в класите, в тренировките.