Сребро със златен отблясък
„Митко е, Митко е, купата ще донесе“ е популярно скандиране на агитката на Локо Пд. Този път обаче точно Митко не успя да донесе трофея на черно-белите. Засилка при първата дузпа, копване на топката, която като подаване на тренировка отива право в ръцете на вратаря на ЦСКА Фьодор Лапухов. „Изключително равностоен мач, можехме дори да обърнем резултата. При дузпите може би те бяха малко по-спокойни. Този, който трябва да поведе отбора, понякога подвежда. Извиних се вече на момчетата. Запро Динев е един от най-добрите на дузпи в тренировките, но… Болно ми е, че виждам сълзи в очите им. Чувствам се отговорен и съжалявам, че този път се прибираме без купа. В предишните два финала носихме радост, а сега болка. Медалът има две страни“, отрони грешникът за черно-белите Димитър Илиев.
Да, медалът има две страни, но този на Локо е сребърен, но сякаш със златен отблясък. Такъв, който се дава за кураж. И стои отлично на гърдите на предводителя на Локомотив Душан Косич. „Купата? Може би следващия път. Винаги е трудно, когато загубиш по този начин. Момчетата са млади, може би ще имат нов шанс. Дадохме всичко, което можехме. Затова главите трябва да са горе“, каза словенският специалист.
На „Васил Левски“ срещу „Армейски щурмъ“ (б.а. – хореографията на феновете на ЦСКА), изведе легион, в който всеки е готов да се жертва за стоящия до него съотборник. На фаворита тимът на Локо отговори с мускули, на по-качествения съперник – с воля, на скептиците – с вяра. И бе на едно по-добро отиграване от трофея – Лами пропусна сам срещу Лапухов в края на второто продължение.
Бе някак затрогващо да гледаш как съдбата поставя все по-сериозни и сериозни изпитания пред Косич и момчетата му и те винаги намираха начин да отговорят. Падаха от изтощение, изцеждаха сили да станат и да следват плана, начертан от своя пълководец. Още в 25-ата минута се контузи халфът Ивайло Иванов. Който Косич заради късата резервна скамейка трябваше да замени с крилото Лами и да направи въртележка – Умарбаев да бъде върнат в центъра, а фланговият нападател да заеме ролята на плеймейкър. До края на двубоя с травми напуснаха още двама от полузащитниците – Умарбаев и Ефе Али, както и левият бек Тодор Попов. Към това трябва да се отбележи, че след 70-ата минута черно-белите започнаха да се схващат. Причината – изкараха кампанията с 13-14 човека, толкова е ширината на този състав. Но точно когато изглеждаше, че пловдивчани ще рухнат, те намираха сили – физически и морално волеви, за да натиснат съперника. Така бе в края на продълженията, когато те се хвърлиха за победа. И имаше моменти, в които накараха треньора на огромния фаворит Христо Янев да се моли край страничната линия, вместо да дава наставления на отбора си.
Без големи звезди в състава, с ограничен кадрови потенциал, но с много дисциплина и майсторска треньорска работа Локо Пд за година извървя път от бараж за оцеляване до на една ръка разстояние от купата. Около този финал най-много се чуваше думата на собственика на Локо Христо Крушарски. Хубаво е и той да се огледа, не само за нови инвеститори. И да види, че Душан Косич заслужава повече материал за работа. Получи ли го, черно-белите фенове отново ще мечтаят.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“