Стефан Грозданов на 80: левскарската душа, която написа история с Локо Сф
Бившият треньор на Левски Стефан Грозданов празнува днес 80-ата си годишнина. Той е роден на 13 март 1946-а в София. Като футболист носи екипите на Спартак София, Балкан Ботевград и Етър. За великотърновци записва 166 мача и 2 гола в А група. През 1974-та играе в двата двубоя на виолетовите от Купата на УЕФА с Интер. Като треньор Грозданов е водил още Бдин Видин, Хебър Пазарджик, Септември София, Левски Кюстендил, Спартак Варна и Монтана. През 2004 година застава начело на Локомотив Сф. С отбора постига рекордните 8 поредни двубоя без загуба в европейските клубни турнири в периода 2006-а – 2007-а. Бронзов медалист със столичните железничари през сезони 2006/2007 и 2007/2008. През 2009/10 е начело на Пирин Благоевград. Треньорската кариера на Стефан Грозданов започва в юношеските формации на Левски. Работи още в академията на кипърския Омония Никозия, чийто директор е в известен период от време. В Кипър води и ПАЕЕК Кериния.
Но как започна всичко и коя бе детската му любов във футбола? „Левски! След като съм раждан до „Герена“… Бил съм при децата на сините. Може би щях да вляза и при юношите, но техникумът ми бе преместен. А тогава беше така, че където учиш, там трябва и да играеш – така се озовах в Спартак София. Но аз се родих до „Герена“, стадионът се строеше пред очите ми, играех в детския отбор… Тази любов не може да се замени с нищо. Закърмен съм със синята фланелка, имам снимка от 1960 година и си я пазя. Тогава съм бил на 14 години и сме спечелили финала на републиканското първенство с Левски срещу Септември на националния стадион. Това няма да го забравя. Янко Кирилов беше в онзи тим“, разказва Грозданов.
Но след обединението на сините със Спартак София през 1969 година за безкомпромисния защитник няма място и той заиграва в Етър. „Оказахме се няколко души от по-младите вече излишни. А и разбирах, че няма как да се добера до титулярно място. Тогава имаше четирима централни защитници и то все национали – Димитров, Вуцов, Жечев и Ивков. Как да стане? Треньорът на Етър Йордан Томов-Коми ме покани. Той събра опитни, добри футболисти – Любен Тасев, Кано Коцев, Пецето Кирилов, Митко Цеков… и веднага извоювахме промоция в елита. След това се класирахме шести, което беше изненада за всички, и играхме за Балканската купа. Няма да забравя никога мача с Левски. Стадионът беше претъпкан часове по-рано, хора имаше по дърветата, по пистата чак до самата голлиния. Понеже не можеха да съберат феновете, опънаха въжета до терена и насядаха по пистата. На следващата година също изиграхме един велик мач със сините – предпоследния в живота на Георги Аспарухов. Завършихме при 1:1. Тогава Гунди надскочи мен и Стефан Чакъров и заби топката с глава в мрежата. После обаче Сашко Върбанов изравни след невероятен рикошет“, спомня си Грозданов.
Вече в треньорската си кариера той сбъдва мечтата си и застава начело на Левски -през сезон 1997/98. Преди това от 1979-а до 1983-та работи в школата на „Герена“. Не съжалява, че престоят му е твърде кратък. „Тогава финансовото състояние бе отчайващо. Единствената надежда бе да привлечем футболисти, които искат да играят в Левски. Попаднахме на такива, които наистина оставиха следа – Георги Иванов-Гонзо, Сашо Александров-Кривия, Асен Николов. От юношите взехме Христо Йовов, Димитър Иванков, Елин Топузаков. И този състав трябваше да се бори с такъв октопод, какъвто тогава бе Литекс на Гриша Ганчев. Разбира се, когато с Левски не си на първо място, каквото и алиби да има треньорът, той е загубен. Не си ли на върха, започват критиките. Никой не се интересува, че играеш с млади футболисти, които трябва да се развиват. Отборът почти бе закрепен с тези играчи и след това бе по-лесно на другите треньори след мен. Защото момчетата бяха добри и направиха име във футбола“, разказва бившият наставник на сините.
Безспорно най-големите успехи в професията постига с Локомотив София. Той поема столичните железничари през 2004-та. „Работих около четири години и това време дава възможност постепенно да правиш нещата – от стадий в стадий. И не само да създадеш отбор, който побеждава, но в него да има и класа. Доволен съм и от работата си в Пирин. В Локомотив попаднах на правилно място. Когато отидох, отборът едва ли не се бореше за оставане в групата. Там трябваше да се гради от начало и това сякаш ми помогна. Направихме нещо, което след това не бе повторено. Но не искам да деля отборите, в които съм бил. Мисля, че навсякъде съм оставил следа“, добавя още той.
Синовете му Божил и Йордан също са свързани с футбола. Първият е администратор на националния отбор, докато вторият е телевизионен коментатор. Днес 80 салюта ще изгърмят за Стефан Грозданов, левскарската душа, която остави трайна следа в Локомотив София.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“