Тежък провал за Христо Янев

ЦСКА подсили комплекса си от разградската хегемония с поредна загуба в Делиормана в събота вечер. И най-ниската оценка е за треньора Христо Янев, който в рамките на няколко седмици за втори път допуска отборът му да се провали с гръм и трясък. Това е огледално отражение на неговата работа в седмицата преди двубоя и генерално, откакто е поел кормилото на лъкатушещия червен кораб. Армейците започнаха добре мача и в рамките на 5-10 минути Лео Перейра създаде две възможности за гол. После срещата се укроти и ясно се виждаше, че след първоначалния устрем на гостите, на терена настана надлъгване. Темпото придоби пешеходен характер, което фактически дръпна ръчната на ЦСКА и позволи на Лудогорец да издебне противника. А той за пореден път бе потресаващо слаб във фаза защита и то по целия терен, макар изнасянето на шампионите също да не бе впечатляващо. ЦСКА или не пресираше дълбоко, или го правеше неефективно.

Разградчани не чакаха много, за да дойде техният момент. Разпасаната команда на Янев осигури пълен ескорт на Ерик Маркус, той си свърши работата отлично с майсторски пас към Дуа и добрите впечатления от смелия старт на армейците бяха светкавично зачеркнати. Задължително е да се отбележи, че в пореден мач на ЦСКА, при изгубена топка в собствената половина, зеят огромни дупки в средата на терена и предмостието на отбраната. Тактическата дисциплина във фаза защита не е кръгла 0, а минус едно. Многомесечна безпомощност на Христо Янев, която може да съсипе и този сезон на червените.

Дошлият през зимата Макс Ебонг може и да е добър футболист, но като тенденция се забелязва, че след головете му срещу тима от Бистрица, чисто като полузащитник той няма никакво влияние върху играта на своя отбор. В събота вечер пък бе абсолютно безполезен, като беше човекът, който разсеяно припкаше след Маркус преди първия гол, вместо да му противодейства или дори фаулира. През първото полувреме Макс едва ли пипна топката повече от 3-4 пъти, а веднъж получи фронтално срещу Бонман и можеше да стреля, но се засуети и затвърди впечатленията, че го няма никакъв и е необяснимо защо постоянно е титуляр. Най-вероятно може повече, ала на този етап треньорите не извличат максималния му потенциал. А в същото време закотвиха на пейката един от най-добрите халфове у нас – Исак Соле. При появите си като резерва французинът изглежда все по-далеч от добра форма, по същия начин беше съсипана и тази на Годой.

Сериозен гаф на Янев е и пасивността му на почивката, когато бе длъжен да смени поне двама от триото Ебонг, Брахими и Питас, за да включи Соле, Пиедраита и Годой.

След гола на Станич и най-вече през второто полувреме, Лудогорец на Хьогмо вече се чувстваше абсолютно комфортно на терена, докато гостите бяха футболно импотентни – зле организирани отзад и напълно неспособни да съзидават напред. Претенциозните за евентуалните си нови договори Eтo’o и направилият глупава дузпа Делова изиграха посредствена продукция, Теодор Иванов – също, но както вече стана ясно – най-неспособен се оказа треньорът Христо Янев.

Наставникът на ЦСКА тръгна да се надлъгва с по-опитния си и по-класен колега и беше надигран, защото отборът му е неподготвен и играе футбол на случаен принцип – ако и каквото стане. И по признание на самия Христо е подчинен на настроението на играчите. Така и изглежда, тъй като не се забелязват сериозна организация, последователност и почерк на професионална работа, а хаос. Вината за тази недопустима картина е изцяло на наставника, който трябва да разбере, че само с позитивна атмосфера в Панчарево няма да постигне нищо. Опитът за спокойствие и баналните философщини в интервюто след мача, с които вербализира приемането на загубата, не вещаят нищо добро нито за Янев, нито за ЦСКА. Клубът ще преследва своето, докато свят светува, но времето на казанлъчанина, особено сега, е силно ограничено. В споменаваните от него 10 години, в които е мечтал и работил за завръщането си начело на армейците, изглежда не е научил някои основни неща за футбола и треньорската работа. Ако не поправи пропуските си бързо и с размах, мечтите за бляскава кариера край тъча ще бъдат издухани в посока Розовата долина. Където на почит е розоберът, средата не е фекална и в крайна сметка срамна работа няма.

Петър Здравков/ „Тема спорт“